Съветът за тристранно сътрудничество разглежда данъчното законодателство, бюджета за догодина и евентуалния ръст на минималната работна заплата с 20 лева от 1 април. Дарик потърси малко по-различна гледна точка върху парите в държавата и тя е сивата икономика. Винаги, когато става дума за увеличение на минималната работна заплата, работодателите изтъкват именно аргумента, че това ще накара част от предприятията да минат в сивия сектор. В същото време има множество сектори, в които огромна част от плащанията стават „на тъмно" и не се облагат. Различните изследвания дават различни данни за това колко всъщност е голям сивият сектор. Според Центъра за изследване на демокрацията той е между 20 и 30 на сто и съществуването му не е задължително само с отрицателен знак. Ако нямаше сив сектор, безработицата щеше да е много по-голяма, а и част от парите влизат в официалната икономика, смята експертът Руслан Стефанов. Като цяло обаче сивият сектор трябва да бъде ограничен заради трайните последици върху икономиката, а това може да стане само чрез промяна в нагласите. Ето какво каза Руслан Стефанов пред Дарик:
Според вашето изследване сивата икономика е между 20 и 30 %. Какво ще се случи обаче, ако минималната работна заплата бъде увеличена от 1 април?
Нищо драматично. Ефектите ще бъдат първо за бюджета, разбира се, това ще доведе до повишаване на приходите по всички показатели, които са свързани с минималната работна заплата.
Ще има драматичен ефект върху тези 6-7 на сто от хората, които реално получават минималната заплата. Тези, които бъдат така щастливи да запазят работните си места, ще получават по-висока заплата и по-високи доходи, но друга част - или ще изгубят работата си, или ще изпаднат в сивата икономика.
Ще има ефект и още една група хора, които по наши изчисления са между 10 и 12 % от населението, които се осигуряват на минималния осигурителен доход или праг за съответната професия, но реално получават повече. При тях може по-голяма част от заплатата им да мине в сивата икономика.
Основният ефект, който търси правителството с увеличаването на минималната работна заплата, е увеличаването на глоби, плащания и всякакви други неща, които са свързани с нея. Това е непрозрачност, защото обикновено зад това увеличаване стоят много други последствия, които не се отбелязват и не се отчитат като ефект.
Смятате ли, че увеличаването на минималната работна заплата ще доведе до повишаване на потреблението, което е основната цел?
Не, разбира се. Минимален ефект ще има, но е много перверзно да се твърди, че едни пари, които първо са отнети от икономиката, после са върнати там, по някакъв начин после ще доведат до по-висок ефект върху потреблението. Възможно е, но далеч не е сигурно. И тъй като това ще повлияе основно върху нискодоходни групи, които ще бъдат засегнати от увеличението на минималната работна заплата, едва ли можем да говорим за драстичен ефект - такъв, какъвто би обърнал тенденцията в потреблението. Основните параметри, които влияят върху потреблението в бюджета за догодина, остават непроменени - това е спадът при заетостта, запазване на високата безработица, което допълнително натиска доходите надолу, което съответно въпреки повишаването на заетостта, тези доходи не могат да ги догонят, и разбира се, общата икономическа несигурност, която задържа потреблението, тоест хората предпочитат да спестяват вместо да влагат тези пали в някаква производствена дейност или потребление.
Кои са секторите, в които има най-много пари на тъмно?
Може би най-важният сектор, който трябва да се спомене, е здравеопазването. Той не е секторът с най-много, но най социално чувствителният и важен от гледна точка на обществената политика, тъй като има огромни бюджетни ресурси, които се изразходват там. Иначе, разбира се, както и в други страни, това е строителството, търговията на едро, търговията на дребно, ремонтът на автомобили, туризъм и ресторантьорство. Това са основните, които и в световен план, европейски, ако щете, са основните индустрии, в които има сивота.
