Вицепремиерът Меглена Плугчиева в предаването "Седмицата" на Дарик радио
Преди да потънем в темата за европарите, да използвам, че бяхте посланик в Германия. Какво знаете за Коце Маца и Европейската заповед за арест? Знаеше ли нещо българската власт през пролетта, когато германците са крояли капана?
Аз като посланик, разбира се, това не ми е било в задълженията ми, да бъде информирана от немските власти. Така че по случая нищо не мога да кажа, защото не съм нито от българските, нито от германските власти. А как ви изглежда това недоверие към България? Това ли ще е номерът, с който вече европейците ще ни покажат, че няма да стане? Те ни казват - имате престъпна група, нашите тука вече ги осъдихме. Ние нашите нищо не правим с тях и те сега намират решението. Ще ги прибират през „Промахон”, защото пък нашите богати хора много обичат да ходят в Гърция за едно узо и калмари или ще трябва да си стоят тука в Петрич. Вижте, конкретния случай аз не мога да го коментирам и не е в моите компетенции. Мога обаче да твърдя, че в последните месеци има промяна, положителна, има раздвижване при нас и това твърдение от моя страна се базира на резултатите от взаимодействието ни с комисията и в по-конкретния случай с Генерална дирекция ОЛАФ, и всичко, което в последните седмици излиза като резултати от това взаимодействия, особено по програма САПАРД, от ангажимента на прокуратурата, от създадените специални реални звена за съвместна работа и мисията, която вчера беше поредната мисия на ОЛАФ тука, и трябва да ви кажа, че и тяхното твърдение е, че има положителна промяна като начин на взаимодействия, на комуникации и на съвместна работа, и аз очаквам, че ще има и съвсем реални резултати. Да припомня – главният прокурор обяви, че през октомври първите случаи влизат в съда. Т.е. вашата прогноза е, че следващата „маца” няма да я чакат на „Промахон”, а ще я предадем още от „Кулата”. Не. Пак ви казвам – аз не мога да се ангажирам с конкретния случай. Това е в компетенциите... Не. Аз „маца” в най-широкия смисъл на думата казвам. Да, да. В най... По принцип смятам, че доверието към нас постепенно се възвръща на база разбира се на нашата активност и сериозност, и отговорност като институции, като държава, но много бавно. Нашата или вашата лично? Вижте, аз не се отделям от държавата и затова работя, за да се възстанови, не, доверието към мене не е достатъчно, смятам. Искам и това да бъде и доверие към държавата, към страната ни. Какво става с европарите? Дайте картината в момента пред България. Картината е следната. Знаете колко критичен беше докладът. Аз винаги твърдя, че балансираното обобщение за този доклад е, че това е израз на критичната солидарност на Евросъюза към нас, което означава, че ясно са дефинирани проблемите сфери и това са, по предприсъединителните програми, знаете, че имаме временно спрени средства, по ФАР, по ИСПА, по САПАРД и се работи и по трите програми. Като се каже думата – план за действие, вече на всички има става лошо, но както и да го наричаме, имаме ангажименти, стъпки, задължение, които изпълняваме. И какво направихте това лято. Сега ще ви кажа. И срокът за изпълнението на всички тези мерки изтича през ноември, което означава, че до ноември всичко, което се очаква от нас като действия, промени в административен капацитет, проверки от външни одитори, има по три-четири такива фирми, по програма ФАР в Министерство на финансите, в Министерството на регионалното развитие работят, в Министерството на земеделието по програма САПАРД има също три външни одиторски фирми и отделно друг пакет от действия, всичко това трябва да бъде изпълнено до ноември, за да може да искаме през ноември да ни бъде възстановена акредитацията на двете агенции ФАР в регионалното развитие и във финансите. Колко би отнела процедурата по самото възстановяване? А, не. То или е ноември, или няма... Т.е. ние като кажем и те веднага ще проверят? Не, не. Това означава, че ето сега от октомври започват тези, така да се каже, мисии на проверки, с които се установява дали сме си изпълнили ангажиментите, защото през ноември изтича крайният срок. Това касае и програма ФАР, това касае програма САПАРД и това касае и ИСПА. Решението ще бъде взето преди края на годината? Да. От страна на Европейската комисия. Да. Точно така и ще проличи какво сме свършили и какво не сме свършили, което ще означава, че или успяваме да си свършим работата и да защитим, че тези средства по трите програми остават като средства от Европейския съюз, или пък остават за сметка на националния бюджет. Разбира се старанието, ангажиментите, усилията са точно в тази посока. През август, като ме питате, аз съм почивала един ден и голяма част от администрацията, за което благодаря, която имаше преки ангажименти по тези три програми също не е почивала. По оперативните програми тече в момента процесът на оценка на съответствия, което на български значи: тези звена, които са в отделните оперативни програми, трябва да се установи и докаже, че те са сигурни и че те могат, и контролните им механизми работят, и че те могат да управляват този огромен ресурс от милиарди по структурните и Кохезионния фонд. И там ноември е срокът, в който трябва да се направи тази оценка, и тогава ЕК, тази оценка се прави от нашия Централен одитен орган от Министерство на финансите, и след ноември Комисията, Европейската идва и казва – приемаме тази оценка на вашия централен одитен орган и по този начин се дава зелена светлина за действия на оперативните програми в целия им ресурс, защото ние в момента ползваме само авансови плащания по структурните и Кохезионния фонд. Ползваме 7% от цялата сума от структурните фондове и 10,5% от Кохезионния фонд. Т.е. искате да кажете, че ако ноември кажат нещо, което със сигурност не искате, че не сме се справили, че България не се е справила, тогава имаме проблем вече и с големите фондове, със следприсъединителните? Не, проблем няма да имаме. Проблем ще имаме едва, или по друг начин формулирано – Комисията може да каже по отделни оперативни програми имате още какво да допълните като ангажименти или да стабилизирате... Пари няма да има. Не. Авансовите плащания ние не сме ги изчерпали, така че процесът върви, но цялото ползване на средствата се измества във времето, а знаете, че крайният срок ни е 2013 година. Замисълът е този процес да не се измества, защото колкото по-малко време остава за ползване на тези огромни средства, толкова реалният шанс да използваме максимума от тях намалява и това е амбицията, тези системи, които имаме за управление, да докажем, че те са наистина сигурни, гарантирани и те могат да управляват и да усвояват тези средства. Споменахте алтернативата. Ако се забавите или бъдат спрени европейски пари, компенсацията да дойде с бюджетни средства. Очевидно е, че има излишък. Тук да не смесваме нещата. Компенсацията с бюджетни средства е само по отношение на предприсъединителните програми, които приключват тази година. Обаче, редно ли е, си мисля аз, като ни спрат от Брюксел пари, защото ги крадем – казано най-грубо – ние да вземем и да си крадем от нашите? Не. Аз предлагам да преустановим тази лексика – крадем, престъпници сме, некадърни сме – предлагам да я сменим и да говорим по друг начин. Ние имаме проблеми, където имаме проблеми не бива да си заравяме главата в пясъка, а трябва да ги кажем ясно и да се преборим с тях, но по всичко останало трябва да съумеем да кажем: „Да, ние искаме да свършим работа и искаме наистина да се справим”. Не, аз имам предвид, Брюксел каза, че едни наши хора взели и откраднали едни пари през машини като лъгали, че са нови пък те били стари. И сега ние какво като решение предлагаме? Като не дават с брюкселските пари, ние да вземем да им дадем пари да си купят пак стари машини като за нови. Не, не. Тези, които са направили това деяние, съответно със съответните доказателства трябва чрез прокуратурата да отидат в съда, но не можем да кажем, е всички останали около 3000 проекта, са всички съответно престъпници, всички са крадци – това категорично не е вярно. Един нищожен процент на нарушения има и има ред и закон, по който те трябва да бъдат наказани и санкционирани тези лица. Всички останали в никакъв случай не може да се твърди, че са крадци и престъпници. Това е абсолютно невярно, а това са инвестиции, които са влезли в българския аграрен сектор. Идете в Добруджа, вижте, разходете се и ако не знаете, че сте в Добруджа няма да знаете в коя част на Европа се намирате. Едно силно конкурентно способно, ефективно земеделие. Европа забранява обаче държавните помощи, които не са разрешени изрично от нея. Редно ли е България да даде държавни помощи на един сектор, например млекарите след като в цяла Европа не го правят? Ето, сега – добре, че го задавате този въпрос, защото тук виждате, че става дума не за държавна помощ в смисъла „дайте да раздадем на калпак, на литър”, както виждате, че ЕК каза „не” на този подход, защото ЕК не разрешава и държавата да продължава да раздава някакъв вид социални помощи на този или онзи. Както виждате в случая разговорът, който проведохме с г-жа Фишер Бойл беше изключително конструктивен и в резултат се получи съгласието тази нова държавна помощ да отиде за подпомагане, за стабилизиране на сектора, в смисъл изпълнение на критерии и стандарти за качество на млякото. Само че млекарите не са съгласни и ще протестират от 17 септември да се получават 10 хил. евро само на онези ферми, да ги наречем, които отговарят на европейските стандарти. Мога само да ви кажа, че това, което е извоювано предполагам, че не им е докрай известно и не им е докрай разяснено като указания, защото само преди няколко дни указанията бяха разработени от екипа на Министерство на земеделието и министър Цветанов знам, че ще организира тази среща и съответно Държавният фонд „Земеделие” за разясняване точно на механизма и указанията за разпределяне на тези средства. Добре, за мърляви крави ще се дава ли помощ? Така формулиран въпросът... За неевропейска крава ще се дава ли и каква част от нашите крави са като швейцарски? Кравите са едни и същи навсякъде, всичко зависи от хората. Да ви кажа, вие сте виждали германските крави – стоят международно. Като видиш германска крава – изглежда някак различно от нашата. Г-н Вълчев, стоят международни, защото стопаните им така се грижат за тях. Нашите стопани... ... напарфюмирана, красива... Не, не, чак до парфюмиране не бива да ги правим, защото да не отиваме в другата крайност, но въпросът е, че сега на нашите земеделски стопани им се дават средства за инвестиции и за осигуряване, постигане на стандарти, на качество на млякото... Тоест вие така обяснихте, че всъщност ще се даде и на мърлявите крави, за да станат европейски, а не както само те са разбрали. Ако говорите под мърляви крави тези няколко малко на брой стопанства или големият брой ферми, които имат по няколко мърляви кравички, макар че аз не споделям този израз, това са нормални крави и това са хора, на които ние трябва да помогнем, това са тези 180 хил. малки ферми, за които по програма „Развитие на селските райони” има един огромен финансов ресурс и вероятно сте чули, че с министър Цветанов стартираме в момента тази кампания, Министерство на земеделието да им разработи съответните проекти, с които на тези хора да им се дадат, ако щете в ръката и те да кандидатстват по програмата, да получат средства и да инвестират в тези малки ферми, за да могат те да се развият и да не говорим за мърляви крави, а да говорим за нормални крави и най-вече да говорим за нормални стопанства, и да се помогне точно на тези хора, за които са предназначени средствата. Аз виждам тук в пресата, че министър Кабил е коментирал, че и преди е имало разговори. Напълно споделям, че е имало разговори и съответно това, че е имало грешки и той персонифицира къде са били грешките, това е от една страна добре да се знае, от друга страна е важно и това, което той казва, че обръща внимание и на други предстоящи заплахи и по тези опасности, или ангажименти, които ние сме поели за аграрния сектор наистина ръководството на Министерството на земеделието сега трябва да се погрижи, за да не се стига в следващи месеци и години наистина до нови протести, но това са ангажименти на съответното министерство и аз разчитам, че те ще бъдат свършени. Защото изведнъж виждате как всички се опитвате да ме въведете освен в сектора „Фондове”, с които трябва да се занимавам и много допълнителни неща. Аз не мога да отговарям за абсолютно всички проблеми на всички министерства. Всъщност, всички министерства имат пари, за които вие отговаряте, тоест би трябвало да получат пари, за които вие отговаряте. Смятате ли, че трябва да има Агенция за европарите? Вижте, едно е вярно, че не случайно се стигна до създаването на такъв пост и има нужда от много по-голяма координация, синхрон и известна централизация на управлението, защото към 1 януари тук работеше делегацията на Европейската комисия, тя упражняваше своя пряк контрол. След 1 януари делегацията се изтегли 2007 година и съответно отделните оперативни програми на практика работят по един изключително децентрализиран модел е мнението и на Европейската комисия и тя си признава донякъде, че носи известна вина, но че тази децентрализирана система на управление на оперативните програми, която е стартирала от 1 януари в България, в голяма степен води до тези грешки и проблеми, с които се борим в момента. Затова казвам, че има нужда от такава по-голяма централизация, координация и синхрон, защото всички оперативни програми са като скачени съдове. Те са взаимосвързани и те формират националната референтна стратегическа рамка и те са насочени, имат една обща цел, така че ако някой си мисли, че само оперативна програма „Околна среда” перфектно работи, че с това сме свършили работа, а пък да речем аграрният сектор изостава, това означава, че системата като цяло се оценява по нейното най-слабо звено. Успехът на цялата ни програма „Еврофондове” ще се оценява по това как функционира най-слабата ни програма, което означава... Това положителен отговор ли е на въпроса, че трябва да има Агенция за европарите? В момента аз не съм човекът, който трябва да каже дали агенция ще се казва или каквото и да било, още повече искам да ви кажа, че има екип, който беше натоварен от тройната коалиция и се ръководи от г-н Радослав Михайлов и въпреки отпуските екипът е свършил работа и е готов с продукт, който в понеделник, точно в датата, в която приключва мандата на комисията, ще бъде представен. Мога само да кажа, че в оставащите няколко месеца до следващите парламентарни избори ми се струва, че е изключително трудно да се направи някаква радикална реформа, защото по принцип радикални реформи в политиката се правят само в началото на мандата на едно правителство, а и в момента при задачите, които имаме и са свързани с конкретни срокове, казах вече месец ноември, а и не само той, не бива да допуснем блокиране на процеса, така че много внимателно трябва да се анализира проектът, който се предлага и да се види доколко той е реализуем в момента или пък остава един подарък за следващо правителство. Боклукът – какво очаквате да стане до 30 ноември, за да избегне България наказателна процедура за софийския боклук? Г-н Вълчев, аз вчера на пресконференцията помолих въпросите за боклука вече да не ги отнасяте към мен, защото по начина, по който... Добре, нали вие сте... Така. Предполагам, че това е направо ваша лична заслуга да се помолите, дайте още два месеца. Така, първо, трябва да обясня, че Европейската комисия постави пред мен този въпрос и заради това, аз съм се ангажирала. Кой ви го постави конкретно? Това е от Генерална дирекция „Регионално развитие”, защото там е цялата проблематика - околна среда, воден сектор и транспорт... И вие се обадихте отново на тази дирекция... Момент, момент, нека да не влизаме в тези детайли на кого и как съм се обадила. Тук не става дума само за обаждане, тук става дума за ангажимент на България и аз помолих вчера и пак ще повторя само чрез вас, че само конструктивният диалог между Общината и правителството може да донесе един разумен резултат. Колкото по-малко се политизира проблемът, толкова по-бързо ще се стигне до решение. Ако се продължи с такъв тип нападки в двете посоки, проблемът на двумилионна София, вече така чувам, че е станала, няма да се реши. Мога само да кажа, че във времето тук, тези няколко месеца, с които аз съм се занимавала, това беше една, как да ви кажа, модераторска функция моята да събера двете страни, разбирайте Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и Общината с експертните им състави, и с участието на Европейската комисия да се видят различните варианти. Потърсила съм и получих експертни становища и от Германия, и от Австрия, и тези различни експертни становища плюс разработените разгледани възможни варианти ги обсъдихме на две срещи. Смятам, че оттук-нататък е редно без да се политизира повече въпросът съответно да се направят реалните стъпки, разхвърляне на боклука на депа, които са регламентирани, отговарят на изискванията на Европейския съюз и съответно да се съсредоточат усилията по нататък към провеждане на една процедура, час по-скоро за съответно изграждане на инсталациите за генерално решение. Вие какво си изяснихте, след като сте прекарала доста години в места, в които има заводи за боклук, и те не са никакво събитие? Вие какво обяснение за себе си давате и сега ще дадете на нашите слушатели, че България не вземе, не сложи първа копка и не направи един завод, до сега да сме забравили за него. Тук има комплекс... Какъв е проблемът? От причини и те са главно субективни, това е проблемът, не че няма технологични решения или технологии, това първо не отговаря на истината. Тук нещата са изключително субективни с натрупване от дълги години от времето на кмета Софиянски, най-вече и сега в последните три години е направено, направени са стъпки в правилната посока, в смисъл, възложено е проектирането на инсталациите. Това проектиране, доколкото е известно и така както докладва кметът, съответно се очаква проектът да бъде готов в края на годината, което означава, че сега има реалния шанс, ако не се политизират нещата наистина, да се намери решение, от което има нужда България, има нужда столицата. И ако все повече се връща погледът назад кой колко бил виновен, колко процента вината е на единия, на другия, на трети, а не се консолидират усилията в момента, за да се реши... От това, което казвате излиза, че Борисов е свършил работа, противно на това, дето ваши бивши съпартийци казваха през седмицата. Сега, ако искате да ме вкарате сега тук между... Единствено в конструктивния дух, в който искате да бъдете вкарана. Опитвате се да ме вкарате между чука и наковалнята, нещо което не бих искала, нито да влизам в такава роля. Не съм аз човекът, който ще каже колко процента е вината или несвършената работа в годините на един, на друг или на трети. Опитвам се за сетен път да кажа, че вината е факт и вероятно друг ще трябва да я разпределя по проценти, а не аз, но че несвършената работа, защото е можело във всички тези години досега да се намери това решение и да бъде направено, и да бъде изпълнено.Но без да ме вкарвате в казуса назад, аз обяснявам какво в момента трябва да се направи и то е реално, възможно и апелирам към двете страни без повече политизиране на въпроса, наистина да се направят необходимите стъпки, че правителството се ангажира изключително активно, за да се защити и да се помогне за решение на проблема е факт и това не бива да се омаловажава и да се подценява и това се оценява... Кметът Борисов, каза, че сте поела ангажимент да внесете в парламента предложение за улесняване на процедурите по строеж на съоръжения за преработка на отпадъците. Какво всъщност ще предложите? Ето сега, кметът да му се чудиш на акъла как коментира - поела съм ангажимент, значи... Нали се срещахте тази седмица с него? Срещахме се, аз не се срещам никога на четири очи, г-н Вълчев, с никого. Срещам се, събирам екипите на Министерство на околната среда и водите и съответно на Общината. В момента става дума за следното, че комплексното разрешително, което се дава по закон, съответно в момента действието на закона е такова, че то забавя стартирането на изграждането на съответните съоръжения и предложението на експертите е и мнението на Европейската комисия, съответно, че е възможно да се направи и е редно да се направи такава промяна в закона, което означава... Каква? За комплексното разрешително, което се дава, за да се стартира или то трябва да се дава така, че да не пречи или да не се бави стартирането на съответния проект или изграждането на съоръженията. За това нещата се въртят около това, че трябва експертите на Министерство на околната среда и водите и на Общината да седнат, да поработят, защото това е работа на експерти, разбирате, че не е моя работа, да подготвят това предложение и съответно през Министерски съвет да влезе в парламента или другият вариант и възможен начин е да се внесе направо в парламента и група депутати да станат инициатори за тази малка промяна в закона. А така представени нещата – Плугчиева трябва да внесе или да не изнесе, нали разбирате, въпросните процедури са ясни и нека да ги спазим. Кой ще е следващият горещ еврокартоф – „Кремиковци”? Г-н Вълчев, искам да ви помоля да се опитаме да гледаме на европейското ни членство не като на авантюра и не като на заплаха, а като на наистина едно предимство, което идва за България, говоря по принцип. И нека да не говорим какъв нов евроскандал или горещ скандал се задава, а какво предимство идва за българските граждани. Е, какво предимство идва за „Кремиковци” това, че сме членове на Европейския съюз? Слава Богу, темата „Кремиковци” не е при мен и не се занимавам с него. Тоест, вие нямате там никакъв ангажимент, независимо, че висят сега евросанкции? Нямам, нямам, да. Темата е предмет на компетенциите на министерството... 112 телефонът също не е ваша тема, т.е. не са ви ангажирали още с тези горещи картофи? Не. Не са, но за това ви помолих, нека де не говорим за горещи картофи, а да говорим за ангажименти, с които ние трябва да се справим, да изпълним, които са стояли пред всички страни-членки и те са имали подобни проблеми или забавяне, или грешки, но са се мобилизирали и когато гледам и си направих труда да проверя какви са били проблемите на десятката след 2004-та. Искам да ви кажа, че техните проблеми са били много по-големи от нашите, но да сте чули тогава, тогава имаше само възторг, имаше знамена, имаше сълзи в очите от радост, че наистина един грандиозен исторически проект на Европа е реализиран и той дава невероятни шансове и предимства в движение на хора, на стоки, на капитали и възможност изобщо за един нов качествен скок на развитие на Европа. А в момента ние вместо да ползваме ето този подход на отношение към членството и да се опитаме там, наистина, където не знаем да си признаем и да се опитаме да се учим, ние сме се вторачили във всички тези слаби места и почваме да се вайкаме и да се тюхкаме, и да кажем, че сме безперспективни. А лошото е, че не ние сме се вторачили, а според Брюксел нашият подход е „Коце Маца”. Вижте, между другото и ЕК, аз го казах това, като бях на последната среща с г-н Оли Рен и му казах и на него, защото в интерес на истината е, че ЕК не само вдига стандартите в последните месеци или години към новите страни-членки, но и тя някак си прехвърли в последните месеци, особено към България, ударението не върху механизма за коопериране, а повече върху втората му част за оценка върху България. Трябва да е ясно, че Комисията има също своя ангажимент към нас и трябва да се ангажира много по-активно с експертна помощ. Не може дай се слага на България черен етикет и черен щемпел, че е абсолютно безперспективна. Това категорично не отговаря на истината и никой не говори за плюсовете и силните страни на тази България, не говори за предимствата, които дава за българския и чужд бизнес, за социалните резултати в последните години, за съответно макроикономическа рамка и всичко останало. Нека да не хвърляме всичко под един знаменател и да кажем, че е обречено. Иначе се създава впечатление в обикновените граждани: „Абе за какво ни беше този Евросъюз? По-добре да бяхме стояли навънка. Нямаше да има толкова проблеми”, което не е вярно. В рамките на шегата, там, от където почнахме разговора, можем да кажем, че явно са се вслушали в призива ви, защото Европа така тясно се ангажира вече с България... Да, да. ... че даже нашите мачароци си ги взеха там да си ги съдят, като видяха, че тук не може да ги осъдим. Вие все около това се въртите. Аз искам да ви кажа, че ето аз настоявам и упорито продължавам да настоявам и да водя чуждите експерти тука, и съм довела, както виждате, в Националната агенция „Пътища”, така, както казах, от началото на септември има съветник, при мене има съветник, колкото повече, благодаря на унгарската посланичка, която, ето сега идват няколко групи за обучение, за семинари по темата „Обществени поръчки”, с ОЛАФ правим обучение по т. нар. ърли-уорнинг систем за превенция, за предварително, как да го кажа, констатиране или недопускане на нередности, така че това е процес, в който ние се учим, ние се развиваме, но нека да гледаме наистина в перспектива, да гледаме с хоризонт, и да гледаме положително, и да търсим най-доброто. Ето, виждате – вчера създадохме Обществения съвет при мене, където съм поканила представители на широк спектър неправителствени организации. Целта е, нека неправителственият сектор, той да говори, да чуем неговата гледна точка, неговите критични бележки, неговите коментари и предложения. Това е смисълът и нека заедно да вървим напред. Иначе няма да стане. На 17 септември, идва другата седмица, правим един голям форум с Европейската инвестиционна банка, идва вицепрезидентът, г-н Колац-Анен с екипа си, идва бюрото на „Джаспърс” от Румъния по темата „Инфраструктурни проекти”, където имаме нужда от час по-скоро да засилим нещата и наистина да реализираме проекти в инфраструктурния сектор, както транспорт, така и воден сектор. След това на 24 септември правим с „Трансперънс интернешънъл” и вие сте поканен, правим съответно конференция недопускане точно на корупция при управление и ползване на средствата от ЕС. От тази конференция трябва да се родят и проекти, реални. Това го правим с много любезното и силно съдействие на Фондация „Фридрих Еберт” от Германия. Така че това е процесът. Дайте да сменим начина на мислене, погледа и начина на действие и да обединим усилия. Другите страни, когато са имали кризи, се обединяват, сплотяват и намират най-доброто решение. А ние като изпаднем в такава кризисна ситуация, се замеряме кой колкото може повече с абсолютно недопустими компромати или популистки, политически, не знам, некоректни действия, които не ни водят към нищо добро. Намерихте ли хората това лято, с които да работите? Тази седмица обявихте двойни заплати за чиновниците, които работят по европроекти. Аз сега затова съм ви донесла ето този конкурс и чрез вас разчитам да има още повече реклама. За младши експерти в държавната администрация. Да, да. Дава резултат. И когато тръгнахме юли месец на... Над 2 000 души, регистрирани до вчера 12.00 часа. А така. Когато юли месец... 2 073. Юли месец, когато настоявах да се стартира този конкурс, имаше абсолютен скептицизъм при всички. То няма хора, ами никой нямам да дойде, ами те отиват в частния бизнес. Както виждате – има толкова много кандидати. Това означава, че е въпрос на усилие и на постоянство. Ето, трябва да предложим на младите хора възможности и погледнете колко млади хора учат в чужбина. Този капитал ние трябва да го върнем в страната и мислите, че те не искат да се върнат – искат, но те ще се върнат, ако ние им предложим съответно достойни условия тука и младите хора са много по-капризни, и очакванията им са много по-високи, особено по отношение на заплащане. Аз съм ви казвала – в Германия има 15 000 български студенти, те са прекрасни млади хора с наистина високо ниво на образование, квалификация и навсякъде, във всички ВУЗ-ове, всички университети в Германия са ми казвали: „Това е най-креативната част от студентите, чуждестранните. Това са много перспективни хора”. Трябва да ги привлечем обратно. Защо трябва да ги оставяме? Аз нямам против. Знаете моите симпатии към Германия, но ние имаме нужда от тези хора тука и това става съответно със стимулиране финансово. Освен това не само хората, които работят по еврофондовете. Това искам ясно да прозвучи. Бонусната система, която въведохме с постановлението, позволява цялата обща администрация, когато се ангажира с тези допълнителни ангажименти по еврофондовете, например юристи, правни дирекции и други, те също да бъдат стимулирани. Това е смисълът. Иначе няма да стане. За тези, които ни слушат сега по интернет в Германия, срокът изтича утре – 14 септември. В сайта на Министерството на държавната администрация и административната реформа - www.mdaar.government.bg може да се регистрирате и да дойдете в България да работите срещу вече по-добри заплати. Точно така.
