Мъж се става трудно, признава "Мъж на годината 2013" Кубрат Пулев. "Благодарен съм за тази награда, с която ме удостоихте. Това ме прави доволен от себе си и от начина, по който ръководя живота си, и характера, който съм изградил", каза той. И споделя, че мъжът пример за него е баща му.
Кубрат Пулев казва още, че подкрепата и възхищението на хората му дават крила и го карат да продължава да се развива.
Чуйте интервюто с "Мъж на годината 2013" в radio.dariknews.bg
Ето какво още сподели за себе си, бокса и шаха Кубрат Пулев пред Дарик:
Драго Симеонов: Когато беше малък и правеше първите стъпки в бокса, притесняваше ли се майка ти, че ще те ударят и притеснява ли се още?
Кубрат Пулев: Майка ми не беше съгласна изобщо да започвам с бокса, но въпреки всичко баща ми беше маниак на тема бокс. Той имаше книги по темата... Никой не го е запалил. Той ми е разказвал как се е запалил по бокса сам, но запали и нас. Бях тръгнал да ставам футболист, защото един треньор ни видя как играем пред блока, но баща ми каза "Няма проблем да станеш футболист, но боксът е моята страст, моята мечта и моят живот, така че мога да те тренирам".
Инес Павлова: И като започнахме за детството, каква беше първата ти любов?
Кубрат Пулев: Да не я обидим, но не беше кой знае каква любов.
Инес Павлова: Как се става мъж и след това "Мъж на годината"?
Кубрат Пулев: Мъж се става доста трудно според мен. Това е едно от най-трудните неща: мъжът да бъде мъж. Защото все по-малко са мъжете вече.
Инес Павлова: Потвърждавам тези твои думи.
Кубрат Пулев: С тази еманципация и жените станаха повече мъже от мъжете. Има много мъжки момичета, които заслужават аплодисменти, уважение, респект. Но мъж определено се става трудно. Не се чувствам напълно изграден мъж, имам още много да уча и ще уча. Човек се учи докато е жив. Благодарен съм за тази награда, с която ме удостоихте. Това ме прави доволен от себе си и от начина, по който ръководя живота си, начина, по който ръководя себе си и характера, който съм изградил, за който ми е помогнало моето семейство. Благодарен съм на тях и на моите приятели. Донякъде има и голяма доза късмет. То е донякъде божа работа Господ да ти даде такава кръв, такъв капацитет, който да можеш да развиеш.
Драго Симеонов: Каза, че си ни благодарен за наградата. Тя обаче съвсем не е само наша. Страшно много хора гласуваха за теб, от малки хлапета до възрастни хора страшно много ти се радват.
Кубрат Пулев: Аз съм го казвал и на хората, че това ме прави щастлив и ми дава крила да продължавам да се развивам още повече.
Инес Павлова: Направи ми наскоро впечатление, когато те видях на улицата и не ти се обадих, но те спря възрастен човек и ти поговори с него. Много българи, които са известни или доказани в дадена сфера, просто подминават и не искат да говорят с обикновения човек.
Кубрат Пулев: Не че на мен не ми е поомръзнало, както и на други известни спортисти и личности може би, но осъзнах, че едно от най-важните неща е да запазим отношението към хората. Без уважение нищо не става. Като дете може би съм се държал просташки някой път, но съм израснал до това ниво, че да осъзная много неща. През повечето време живея в чужбина и там виждам също много неща и се уча. В основата на всичко стои уважение: уважение към старите хора, уважение към родителите, уважение към близките, уважение към всеки човек на улицата.
Драго Симеонов:Към съперника, като се качиш на ринга.
Кубрат Пулев: Разбира се, към съперника също и аз неведнъж съм го показвал. Макар че много от съперниците не заслужават, защото правят изказвания, които аз въпреки всичко оправдавам, защото те ги правят може би от гледна точка на шоуто, на рекламата си, да насочат интерес към себе си и така нататък.
Драго Симеонов: Много от великите боксьори казват, че печелят мача си почти преди да е започнал, като се погледнат в очите и знаеш как омеква този срещу теб.
Кубрат Пулев: За всеки друг спорт бих го казал, но не и за бокса. Историята познава много случаи за бокса, когато дори не по-добрия печели. Просто Господ решава, късметът и край. Не е толкова футбол. Във футбола няма нокдаун, няма нокаут, докато в бокса няма мърдане.
Инес Павлова: Дали на кантара трябва да мигаш или не?
Кубрат Пулев: Ами дали мигаш или не, до известна степен там може да се предреши донякъде, да усетиш съперника докъде е подготвен и доколко е психически устойчив, защото това е изключително важно в бокса. Боксът е един от най-тежките спортове, макар че е толкова красив и доста качества може да изгради. Но въпреки всичко там, в този момент се усещат много неща.
Инес Павлова: Ясно ли е срещу кого ще се изправиш на 5 април?
Кубрат Пулев: Още не е ясно. Не е ясно и на сто процента дали точно тогава ще играя. Но мисля, че при добра подготовка за мен не е от значение срещу кого ще се изправя.
Драго Симеонов: Всеки път казваш преди или след мач, че се подготвяш, изучаваш много внимателно съперника. Тоест боксът не е само това, което се случва на ринга, размяната на удари, а и мислене.
Кубрат Пулев: То не е толкова мислене, а усет, интуиция, усещане. Това са усещанията и това е самата игра на ринга. Много хора не са професионалисти и не могат да усетят, но ако човек се е занимавал с този спорт или с какъвто и да е спорт, усеща тези неща, както в бокса, така и в тениса, така и в другите спортове, особено в тези, в които има единоборство. В тях просто има енергия и усещане, в които надделява по-силният - по-силният волеви, по-подготвеният, по-търпеливият, по-устойчивият.
Инес Павлова: Нека да уточним: ти се отказваш от пояса си на европейски шампион, защото си претендент за световната титла на Кличко.
Кубрат Пулев: За да стана претендент за световната титла. Аз отказах преди това, за да имам правото да играя за мач за световната титла. За да имам правото да стана претендент, трябваше да се откажа от европейската титла. Но аз предпочетох да гоня световния връх, отколкото да стоя и да бия посредствени боксьори в Европа и да си мисля, че съм голям шампион.
Инес Павлова: Да стоиш на средния връх.
Кубрат Пулев: Европейската титла не е средния връх. Мисля, че е доста висок в тежката категория. В Европа вече се премести и световният бокс, повечето от най-добрите боксьори в тежката категория са от Европа. През 2012 година ме направиха и шампион на всички европейски шампиони от европейската федерация, така че това също беше голямо признание за мен.
Инес Павлова: Развитие около това кога може да имаш мач с Владимир Кличко? Нека да кажем, че беше обявен за най-голямата надежда в тежка категория от голям американски сайт и че имаш най-голям шанс да детронираш Кличко.
Кубрат Пулев: Радвам се, че ме оценяват правилно. Мисля, че до може би до края на годината може и да се осъществи такъв мач, ако....
Инес Павлова: Процентно?
Кубрат Пулев: 50:50. Ако Кличко не избере да направят пак някакви лавирания, за да може да играе за овакантения пояс на брат си. Именно брат му оваканти най-ценния WWC пояс и сега правят някакви договорки само и само по-малкият брат да играе и за този пояс и да стане абсолютен шампион във всички версии. Това се опитват да направят. Той трябва да защити срещу мен световната титла на IBF, трябва да я защити в определен срок. Ако той каже, че ще играе за WWC пояса, може би аз ще трябва още малко да изчакам. Но това са пак договорки на доста сериозни хора. Те са навлезли толкова навътре в бокса, че могат да си го позволят и не са глупаци.
Драго Симеонов: Как ти се отразява това чакане? Изнервя ли те понякога?
Кубрат Пулев: Изобщо не ме изнервя. Мисля, че когато си устойчив психически и психиката ти е тренирана, това би трябвало да го превърнеш в плюс. Той е по-стар от мен и времето работи за мен. Така че дори да отбягва, дори да изчаква, мисля, че е в ущърб за него.
Инес Павлова: Ти си "Мъж на годината 2013", но кой за теб е мъжът пример?
Кубрат Пулев: Моят баща Венко Пулев, от когото съм се учил, който ми е дал всичко това, което съм, който ме е възпитавал и който настояваше за бокса.
Инес Павлова: От брат ти съм чувала, че сте имали специална библиотека, леко прикрита със страшно много книги.
Кубрат Пулев: Не беше леко прикрита библиотека, а беше 4-стаен, огромен апартамент, пълен с книги. Само в част от спалните нямаше книги.
Инес Павлова: Каква част от тях си прочел?
Кубрат Пулев: За съжаление не е много. Баща ми ме караше да чета, недоволстваше от това, че не чета много, не чета като него, но той беше изключение, друг тип човек. той не лягаше без да чете.
Драго Симеонов: Кога се научи да играеш шах?
Кубрат Пулев: Баща ми ни научи и ни биеше. След това започнахме да го побеждаваме, той започна да се нервира, защото когато виждаш, че по-слаби от теб започнат да те бият, тогава вече са истинските нерви. На мен шахът ми хареса, продължих да го изучавам, като за съжаление не съм прочел нито ред, но това е пак нарочно, защото искам да остана любител в шаха и да разчитам на своите собствени възможности. Не искам да чета и да стана професионалист, да се вманиачавам.
Инес Павлова: Няма хора, които да са усетили твоята емоция, след като победиш на професионалния ринг. какво е чувството, което изпитваш, защото винаги след това посягаш към българското знаме.
Кубрат Пулев: Голямо удовлетворение, голяма въздишка и може би още на ринга едва ли мога да имам голяма емоция и да я покажа, защото всичко, през които съм преминал в предходните минути, е било доста тежко и емоционално, и психически, и физически. А и аз не съм от хората, които веднага изразяват емоциите си. Не съм толкова емоционален и чувствителен.
Инес Павлова: Случващото се в страната намали ли поне с процент твоето родолюбие?
Кубрат Пулев: Не, напротив. Когато видя трудност, се амбицирам повече и вярвам по-силно. Така че няма как да го намали. Макар че има хора, които не са на необходимото интелектуално ниво, правят изказвания, които забелязвам. Но хората, които ме срещат по улицата и ми се възхищават, ми дават още повече вяра и сила. Няма как да не вярвам в България и да не продължавам да мисля за България като хора, като общество. Обичам българите.
Драго Симеонов: Имаше ли някой, който те закачи или се пошегува за "Мъж на годината 2013"?
Кубрат Пулев: Не. Аз съм такъв човек, че не контактувам с толкова много хора. Повечето време прекарвам в Германия. Никой не ме е закачил, никой не се е пошегувал. А и може би не смеят.
