Меглена Плугчиева: ЕК предлага удължаване на срока на програма САПАРД

Вицепремиерът и министър по европейските въпроси Меглена Плугчиева гост е предаването „Седмицата” на Дарик.

Еврокомисарят по земеделието Мариан Фишер Боел е уведомила в четвъртък ръководството на Държавен фонд "Земеделие", че предлага срокът за действие на програма САПАРД да бъде удължен с още една година. Това предложение значи ли, че ще бъде удължен?

Има официално писмо от комисаря Фишер Боел до мен и до министър Цветанов, с което ни уведомява, че на база на извършените усилия през последните няколко месеца, промените, които са направени, и постигнатите резултати, е готова да направи това предложение за удължаване срока на програмата с една година.

Само да обясним какво значи това. По принцип програмата е от 2006 г. Тя трябва да се прилага до 2009 г.

Програма САПАРД стартира през 2000 г.

Да, става дума за рамката от 2006 г.

Така. И програма САПАРД трябваше да приключи на 31 декември т. г.

Това е ясно, така, и в началото на 2009 г.?

И тъй като имаше забавяне в плащанията, в приемането на проектите, да ви припомня, че през май месец при първото ми посещение в Брюксел и срещата ми с г-жа Фишер Боел това беше един от въпросите, които обсъждахме, и г-жа Фишер Боел с основание тогава постави въпроса по друг начин – когато вие покажете капацитети, покажете наистина темпо на работа, тогава можем да разговаряме през есента по този въпрос.

Тоест България е показала капацитет и темпо на работа.

Именно...

Не пускат още парите, но удължават възможността за усвояването им и през следващата година.

Да добавя и да припомня, че на база на извършеното през тези няколко месеца националният ръководител, първо, даде съгласие на 14 октомври да започне разплащането със средства от националния бюджет, а сега получаваме и наистина тази много голяма стъпка напред или разрешение за удължаване на програмата, което дава възможност на голям брой бенефициенти, земеделски стопани и най-вече общини, да довършат своите проекти. Това е една календарна година и това е един много голям успех, който трябва да се каже на висок глас, и това е резултат на съвместни общи усилия, на екипни усилия, както политически, така и административни, в тези няколко месеца.

Според различни публикации в печата става дума за между седем и 900 проекта. Между 280 и 300 милиона евро безвъзмездна помощ, които България щеше да загуби просто на 31 декември.

Точно така. Щяхме да загубим. Това означава, само погледнете – това са над 750 проекта. Зад тези проекти стоят човешки съдби, стоят ипотекирани средства, имоти или взети кредити и т.н. Това означава един много голям обем от проекти, които сега спокойно ще могат да бъдат завършени и разплатени с европейски средства. Да, около 400 милиона лева или около 200 милиона евро е сумата за тези проекти. И затова лично аз се чувствам изключително удовлетворена от положените усилия на целия екип, пак казвам, започвайки от политическото ниво, минавайки през ръководството на фонд "Земеделие" и целия екип там на самата агенция. Радвам се, че има такъв голям резултат, такъв успех, и смятам, че трябва да ползваме този принцип – когато сме направили нещо добро, да го уважим по достойнство.

Да не би пък целта е да имаме повече време да си прегледаме всичките 900 проекта, защото според Константин Паликарски темпът, с който България преглежда отминалите проекти и дали има далавери по тях, е 60-70 проекта месечно?

В тези няколко месеца знаете, че се направиха изключително прецизни и задълбочени проверки, и са проверени по данните, които ми представя ръководството на фонд "Земеделие", над 3000 проекта. Работили са над 135 души одитори и отделно промените, които бяха направени в административния капацитет, в механизмите, контролните механизми, създаване на одитен орган към фонд "Земеделие". Беше направена, от една страна, много прецизна задълбочена проверка както от външни одитори и консултантски фирми, така и съответно по административен път всичко, което беше направено. Към това най-важният резултат за мен е, че сме си направили изводите и поуките, сме си извадили от тези санкции, които бяха наложени, но по-важното е да не допуснем, и това е моята амбиция, да не допуснем грешките, които бяха допуснати сега накрая по САПАРД, да се прехвърлят към програма "Развитие на селските райони".

Която вече е оперативна програма.

Която стартира и където има над 2700 проекта, които вече са подадени и трябва да бъдат разглеждани, и то на време, в срок, не по-дълъг от три месеца, за да могат хората да знаят какво става с тези проекти и кога могат да ги изпълняват.

И през тази седмица обаче излезе нагла далавера по САПАРД от ямболски винарски бос, който взел пари да сложи за милион и половина евро 700 декара лозя. Забучил стари пръчки, после инсценирал пожар. Селяни разказват в "Стандарт", че за парлама първите два реда били с нови пръчки. Има ли реално потенциал България да ги хване всички тези хора, защото ОЛАФ през седмицата декларираха, че не могат. Говорителят Йорг Воен каза, че не може да изпратят 100 служители на ОЛАФ в България, за да дебнат непрекъснато.

Не е необходимо да идват 100 души от ОЛАФ тук. Това смятам, че ние сами можем да направим необходимото и не да чакаме някаква външна полиция да идва да следи всеки един...

Как си обяснявате, че този човек е можел това да го направи? Какво правим сега, за да не може пак да набучи два реда пръчки отпред?

Точно всичко това, което правим от май месец насам, с много повече прозрачност, с много повече информация. Не ви ли прави и на вас впечатление, че последните месеци се говори непрекъснато или постоянно, и колкото повече се говори, и толкова повече има ефект и дисциплиниращ ефект върху всички, от една страна, върху администрацията, която е много по-бдителна. Националният ръководител ми докладва, че има 10 пъти повече докладвани случаи на нередности и ползване на системата за ранно предупреждение в тези няколко месеца. Второ, да ви прави впечатление, че вие, медиите, се занимавате сега много повече с всички тези случаи, има много повече гласност, много по-голяма публичност и има много повече информация, и много повече прозрачност? Всичкото това води цялото общество и всички нас към един резултат – да няма такива случаи с изгорени лозя или пък прикриване по някакъв начин на следи за злоупотреби. Това е процес, който, разбира се, иска своето време и ангажираност на държавата, на независимата съдебна система, на гражданското общество, на медиите, на абсолютно всички. И ЕК казва: „В една държава се изкоренява корупцията и престъпността, само когато всички искат това”. Обърнете внимание – всички, значи не само правителството и някой, и трети, и пети от институциите, а цялото общество трябва да го иска това и да участва активно. И аз смятам, че това, което правим в последните месеци, е точно това, което трябва да правим, за да не се стига до такива случаи. Но ние не сме изключение, защото аз, като бях в Брюксел, ми казаха и в Гърция подобни случаи. Аз бях в Атина на голяма конференция на "Трансперънси интернешънъл", където бях поканена, и в Гърция се вихри невероятен скандал в момента със злоупотреби с имоти на манастирите. Да сте чули нещо? Гърция не бие тъпана по този начин, по който ние минаваме през другата граница или надхвърляме някои граници. Това, от една страна, означава, че ние тук на място трябва да бъдем безкомпромисни, да си решим проблемите. Да не чакаме ОЛАФ да праща 10, 100 или не знам колко, а ние, всеки с ангажиментите си и със законите, които имаме и които са прекрасни, просто трябва да си ги изпълняваме.

Въпросът е дали наистина всички в България, включително властите, всички във властта, искат това, за което говорите, защото има и друга оценка от седмицата на Антонио Де Бласио, докладчик на ЕП по борбата с измамите. Той казва, че България като страна не трябва да бъде обвинявана, но българското правителство, предвождано от социалистическата партия, която не е способна да спре нелегалните действия относно европейските фондове, правителството не е способно да установи структура за ефективно, надеждно и прозрачно управление и финансов контрол. Мрежи на конфликти и интереси в цялостното управление на европейските фондове правят невъзможно да се изчисти системата. Доколко не ви приемат вас в лично качество и вашите лични качества да дават резултат? Ето, тая седмица явно след всичко, което сте говорили и се опитвате да направите в Брюксел, дават една отсрочка на България. Но доколко цялата страна, а не само Плугчиева, се приема така?

Аз смятам, че не мога и не бива да бъда разделяна от България, и затова казвам, че тези резултати, които получаваме, не са само на моите усилия, а са в резултат на общите, на екипните ни, на колективните ни усилия – от министър-председателя до последния. Това е първа точка. Второ, аз не споделям тази крайна оценка на господин Де Бласио. Ние се видяхме още повече сега в Брюксел в комисията по бюджетен контрол, комисията по регионална политика и искам да ви уверя, че това беше една много конструктивна дискусия. Наред с критиките, които имаше и които са заслужени, имаше и отчитане на напредъка, на прогреса, който правим, и смятам, че това е подходящият, това е точният намерен тон и подход. Защото не може само с крайни мнения и ако те станат и политически, и обвързани с една или друга политическа сила, да се счита, че само на социалистическата партия е присъща една или друга слабост. Това е категорично неправилно като твърдение и това са твърдения за период на предизборни кампании. Не смятам, че е коректно. Затова ви връщам на факта, че бюджетният, комисията по бюджетен контрол, която беше тук, която направи преглед, оценка, самият факт, че ме покани да ме изслушат и да чуят мнението и позицията, и с удовлетворение оцениха, че политическата воля, която правителството декларира през април със създаването на този пост и с всичко, което е направено след докладите на еврокомисията, тези усилия, тази политическа воля се материализира в конкретни резултати. Затова стигаме ето тук до САПАРД, затова виждате националната позиция, която по ИСПА представих на госпожа Данута Хюбнер и предстои да бъде оценявана, усилията, които по ФАР правим, над десет пъти постигнатият резултат за увеличаване на сумата за сключени договори по оперативните програми - ами това са резултати и това са положителни резултати.

Може ли сега да обясните каква е идеята България сама да се отказва от пари, така както поне излезе от това, което написаха вестниците, че се отказваме от 652 000 евро от техническата помощ, това са всъщност пари за правене на проекти за пътища по предприсъединителната програма ИСПА. Ако човек се зачете по-внимателно обаче излиза, че ние май не се отказваме, а искаме вместо за проекти да ги използваме за нещо друго, но не и да ги подарим, да ги върнем обратно на Брюксел.

Ще ми разрешите ли да припомня юли месец малко преди да излязат докладите на еврокомисията, и като излязоха. Значи, това беше най-черният период. Да ви припомня, че вие, имам предвид медиите в България и чуждестранните, в един глас казвахте как България предстои да загуби над три милиарда. След това сумата слезе на един милиард, след това стана на 600 милиона, след това стана на 400 милиона, сега...

Почваме да обръщаме внимание на половин милион.

Прекрасно и правилно, трябва до всеки цент да се обръща внимание. Значи, не заради това го казвам, само казвам, за да видите и да не се забравят и тези неща, и тези черни сценарии, които предвещаваха края на света и на България. 652 000 евро – за какво става дума? Европейската комисия през януари беше наложила една санкция заради темата Фонд "Републиканска пътна инфраструктура". По процедурите на евросъюза на шестте месеца, след като не са изпълнени определени процедури, се задейства по-висока санкция, което стана с доклада на комисията през юли. Следващата такава дата, сакрална, както я бяхте кръстили всички – 23 ноември, което значеше, че ние до 23 ноември трябваше да изпълним определени ангажименти - преструктуриране на този фонд, и да припомня – променихме Закона за пътищата, преструктуриране на фонда, създадена беше Национална агенция "Пътна инфраструктура" към Министерски съвет, нов надзорен съвет, ръководство, изпълнителен директор, който за съжаление вече по коментирани причини се оттегли, и в момента, следващата седмица министър-председателят очаквам, че ще назначи вече комплектован цял екип ръководство на националната агенция, направени бяха промени, административен...

Имате ли идея кой ще бъде новият изпълнителен директор?

Имам. Естествено, че имам.

Кой ще бъде?

Нямам право аз да обявявам през главата на министър-председателя.

Някой от екипа вътре ли е или вън?

Не, много моля да бъдем коректни, да запазим правата на министър-председателя.

Ама нали знаете, че пък аз нямам право да не ви питам най-настойчиво?

Вие имате право да ме питате, а аз си запазвам правото да не ви отговарям и да уважавам йерархията и реда, и министър-председателя, неговото право да обяви.

Тоест няма да се чака декември, докогато беше дал срока към временно изпълняващия?

Не, не, как декември, няма декември, сега. Нямаме време да чакаме, а трябва да работим. Да ви върна пак на 600 000, защото иначе ще кажете – тя говори за други работи и не ще да отговори на това, което я питат. Така че процедурата предвиждаше следното – или ние да си свършим работата до 23 ноември, или на 23 ноември госпожа Данута Хюбнер, комисарят по регионално развитие, щеше да излезе и да каже –задействам следваща санкция. Ние си изпълнихме в много голяма степен ангажиментите за преструктуриране на Национална агенция "Пътна инфраструктура", но от тази агенция, за да бъдем докрай убедителни пред Брюксел, тя трябва и да работи. Разбирате, в тези няколко месеца и преструктуриране, и работа паралелно, това беше едно изключително голямо предизвикателство и темпо, на което не можем все още да покажем конкретно заработила структура след всички промени, които сме направили. А тази структура има много големи ангажименти не само по досегашните проекти ФАР, по ИСПА, а и отделно по оперативна програма "Транспорт" тя е основен бенефициент там. Разбирате, че Брюксел казва – за да сме сигурни, че тази структура, която ще управлява тези големи средства, е както трябва вече на крака и санирана, и работи без конфликт на интереси при пълна прозрачност и професионалност, трябва да покажете това в действие, а не само на хартия, че сте я преструктурирали. И на тази...

И каква е връзката със 650-те хиляди евро?

И точно тук е връзката, че процедурите на Брюксел позволяват ние сами да си направим корекцията, което е, така да се каже, признание, че ние все още не сме успели да докажем, че агенцията работи на практика, и затова процедурата ползваме, която ни позволява сами да си направим корекцията – 15 процента на четири милиона от техническата помощ, и тези средства са точно 652000 евро, като когато ние си правим корекцията, тази сума не е я губим, тя не се връща в Брюксел, а тя остава отново в България, за да се ползва за друг проект. Разбирате ли предимството на процедурите, които дават...

Няма ли да загубим обаче другите 85 процента, ако не ни работи структурата?

Няма. Е, нали това правим и тя, и вече аз заедно с екипа занесох на госпожа Данута Хюбнер, това е...

19.5 килограма...

Точно така – одитни доклади, оценки и национална позиция. И това, зад тази хартия, разбирате, се крият огромни усилия, труд, отговорност на десетки хора, започвайки от министъра на транспорта през ръководството на агенцията, през абсолютно всички работещи в това, плюс Министерство на финансите, да не изброявам всички, но всички заслужават една добра дума на похвала.

Според вестник "Сега" обаче, от понеделник Европейският съюз смята да ни приравни със страните кандидатки и всички проекти вече щяло да се одобряват авансово от еврокомисията.

Аз нямам такава информация и не смятам, че е възможно. Ние имаме подписан договор за присъединяване към Европейския съюз и на базата на този договор си имаме права и задължения, и не смятам, че може да бъдем върнати в някаква друга категория страна назад. Това по никакъв начин нито е обсъждано, нито мога да го приема и няма как да стане, и не смятам, че това е логично да стане, нито пък е необходимо. Искам да припомня, че ситуацията като цяло в евросъюза се променя към по-рестриктивен режим, към по-строг режим, което е нормално. И на мен ми го казаха и в Брюксел – тези грешки, които десятката е направила, сега вас ви проверяват и за тези грешки. Имат се предвид България и Румъния, че ни проверяват и за тези грешки. Второ...

Тоест чехите и унгарците са ги научили и на още далавери, които сега те вече дебнат тук?

Ами да ви кажа ли в Гърция още нещо какво научих – как са вървели нещата в еврокомисията, когато Гърция става страна членка?

Как?

Със следния пример – един, и то, така, реномиран професор от Гърция ми го разказва. Казва, аз в началото само исках устно средства и те ми даваха. След това се наложи, затегнаха режима и трябваше да пиша молба за тези средства, а след това казва - още повече затегнаха режима, Европейската комисия, и искаха печат да слагам на тези писма. Разбирате за какво става дума.

Сега от вас искат класьори, папки.

А сега ние... От нас се иска много строг отчет, стриктно спазване на регламента за всеки цент. Ситуацията в евросъюза е така – няма изобилие от средства. Напротив, погледнете, светът се тресе от финансова криза.

Всъщност вие отваряте дума за това. Какво ще кажете на онези българи, които сега си мислят, това всичко за нарушенията е един претекст? Защото светът се тресе, както вие казвате, от финансова криза. Евросъюзът, като е обещавал тези пари на България, не е знаел, че ще стане така. И сега това е един благороден претекст, за да не ни дадат парите, за които сме се уговорили.

Не, не, не бива да влизаме в тази категория – ето ние тук, пък станахме жертва на финансовата криза на света и на ЕС. Значи, ние трябва да се научим да си изпълняваме нашите ангажименти, да спазваме стриктно процедурите и правилата, да не се крием зад едно или друго събитие. Но в същото време сега е моментът, когато светът наистина се тресе, а ние имаме предимството, ние сме в борд, ние имаме този огромен финансов ресурс, който ни е осигурен от евросъюза. Значи, ние трябва да използваме тези предимства и трябва да направим необходимото тези средства по най-бързия и най-прозрачния начин да стигнат по целесъобразност там, закъдето са предназначени.

А има ли вариант тогава ние всичко да си спазваме, ЕС да не използва претекст нарушения, а да вземе решение заради финансовата криза да бъдат намалени средствата, които са предвидени за България, за Румъния, евентуално и за другите новоприсъединили се страни? Има ли такъв дебат в Брюксел?

Не, няма такъв дебат и категорично не смятам, че ще има такъв дебат. Така че изобщо не бива да се създава някаква паника или да има очаквания пак за някакви колапси или сътресения, които могат да ни застигнат. Но комисията, аз затова казвам, че това е ангажимент от двете страни, аз затова и сега непрекъснато повтарям и сега, като бях и в европарламента, и при г-н Пьотеринг, и при комисарите, и при всички. Молбата ми към комисията е техният контрол да не бъде епизодичен, както е станало в последните две години, комисията наблюдава отстрани, без постоянен строг контрол, но и без постоянна експертна помощ. И изведнъж се събудихме юли месец с най-жестоките санкции от всички страни членки. Затова помолих комисията, под солидарност се разбира те да бъдат не само солидарни в контрола, и те трябва да имат, тяхното присъствие и контролните механизми, и мисии на наблюдение постоянно, но трябва и аз очаквам, и ще изисквам, и ще очаквам от еврокомисията да има и тяхна експертна помощ тук, на място. Ние имаме нужда от съдействие и помощ по изготвянето на големи проекти. Имаме нужда да обучаваме нашите общини, административният капацитет. Имаме нужда от тяхното участие тук, на място, а не от Брюксел само да се размахва пръстът.

Всъщност какви проекти наистина очаква Брюксел? Защото например по темата екология и завод за боклук идват различни сигнали. Според столичния кмет, а и някои изказвания от Брюксел, европарите е най-добре да бъдат дадени, в голямата си част предвидените за екология и за заводи за обработка на отпадъци пари, да бъдат дадени за завода в София. От друга страна, министърът на екологията каза преди две седмици в това студио, че това според него не е най-доброто решение, защото така ще останат без инсталации за обработване на отпадъците, без заводи много други общини, и че София би могла сама да си намери по друг начин пари. Кое всъщност предпочита Брюксел – голям проект или много малки проекти?

Първо, за да няма спекулации и да няма един казал това, един казал онова, както знаете, създадохме работен екип, начело със заместник-министъра на околната среда и водите, и вътре, в екипа е целият екип на кмета Борисов, вътре са представители на Националното сдружение на общините, на Министерство на финансите, на Министерство на регионалното развитие, на здравеопазването, на околната среда, всички са вътре. Това е, обръщам внимание на първо място, че в България това е най-големият проблем, че няма нормална комуникация между институциите и от това страдат цели сектори и цялото общество. Та всички вътре, в този екип, сядат и разглеждат всички тези различни варианти заедно с участието на представителите на комисията и се взема най-доброто балансирано решение. Но комисията казва следното: в инфраструктурата в околна среда трябва да се прилага регионален принцип. Значи, не можете да построите една до друга пречиствателни станции, не може да построите или да изградите едно до друго регионални депа, защото това е безсмислено, защото ще хвърлите пари на вятъра. И второ, ще направите груби грешки, а това има и съответната социална тежест, защото това трябва да се плаща с такса смет или такса вода. Това е един принцип, който трябва да го приложим, и тук държавата има своя ангажимент, и Министерството на околната среда и водите. В конкретния случай за проекта за София, както знаете, качили сме на интернет страницата на Министерски съвет и на околната среда, и на финансите, стъпките по проекта. Сега, въпросната фирма, която общината е наела да направи своя идеен проект, в момента се прави обсъждане на доклада за ОВОС и оттук нататък следват следващите стъпки по изготвяне, по съответно разглеждане на проекта тук, изпращане за съгласуване в Брюксел и неговото изпълнение. За какво иде реч? Общината е подготвила или очаква стойността на проекта, която първо беше 130, а сега се е качила, по предварителни данни, тя не е окончателна, на 170 милиона евро. Софийска община казва: искам 99 процента от тази стойност да ми я дадете от оперативна програма "Околна среда". Средствата в оперативна програма "Околна среда" за такива проекти са 367 милиона евро.

Тоест почти половината пари биха отишли за София.

Така. Европейската комисия казва, и аз споделям мнението на Европейската комисия: трябва да намерите един балансиран подход, да приложите към всички общини в България, не само към София, принципа 80 процента, като това е препоръка на комисията, 80 процента от средствата за дадения проект да се поемат от оперативна програма "Околна среда", но 20 процента да се поемат от общината.

Тоест сега спорът е за 19 процента от парите за завода за боклук.

Не е спор, затова казвам, че не бива да се разглежда като спор, а трябва, затова експертите трябва да си кажат мнението, а не политиците да се опитват да използват случая, за да правят кампании и да извличат политически дивиденти, а да се намери балансираният, справедливият подход.

Тоест, ако заводът струва 150 милиона евро вие казвате, че трябва да си намерят 30 милиона, столична община да си намери сама, а другите 120 могат да дойдат по оперативната програма. Докато общината смята, че трябва да получи 149 милиона.

Става дума за един балансиран подход, който, пак казвам, го препоръчва и Европейската комисия. Защото не може държавата да бъде майка за едни, мащеха за други. Освен това София, пак комисията казва, защото непрекъснато всичко сверяваме с комисията, Европейската комисия казва: в София има най-висок жизнен стандарт. В София има най-ниска безработица, което значи, че София има по-високи възможности да плащат гражданите й и малко по-висока цена за смет. А ако се сравни с други градове, където има по-нисък жизнен стандарт, ако не се прилага този по-балансиран, справедлив подход, това означава, че в другите градове ще трябва много по-висока цена за смет да се плаща въпреки по-ниските, по-малките възможности на населението. Разбирате ли? Затова става дума.

Защото те трябва да вземат заеми да си направят там заводи за боклук.

Естествено, значи други трябва да ги накараме те да вземат, да получат 50 процента евентуално от парите на "Околна среда", а пък 50 процента да вземат заем. Разбирате този дисбаланс, който не бива да се получава. И сега в момента ние говорим с ориентировъчни цифри с вас, защото аз ще помоля утре да не чета във вестниците: Плугчиева каза: на този толкова, на онзи толкова. Затова повтарям...

Тоест вие говорите за принципен процент. 80 процента по оперативни програми, 20 процента самофинансиране.

Говоря за принцип, говоря за принципа да се прилага балансиран и справедлив подход и освен това, това е и практиката на евросъюза. Прави ли ви впечатление, че средствата, които получаваме от ЕС, са една сума и Брюксел казва – и българско съфинансиране, всеки път – и при предприсъединителните програми, и по оперативните. Това е подходът, който се прилага в ЕС към всички – към държави, към общини, към всички. Защото ако вие не сте ангажирани поне с 5 лв. някъде, вие викате: ами аз наготово ги получавам тези пари и много ми е по-лесно.

Като на чуждо малко.

Като на чуждо. Да, това е смисълът и дисциплиниращият ефект, разбирате ли? И това не го е измислила Плугчиева, а това са го измислили тези хора, които имат 50-годишна история.

Имате ли усещането, че нашите правила тук, става дума не за усвояването на парите, а в различни сфери, са по-тромави, по-лоши от европейските? Пример - магистрала "Люлин", не е въпросът само в тази магистрала, заради отчуждаванията изпълнителите твърдят, че не могат да строят с темповете, с които са поели ангажимент. Значи, как е в Германия? Като правят магистрала може ли да се размотаят толкова дълго нещата, че даже подарени пари да не могат да бъдат вложени в тази магистрала, защото някой се е запекъл и води дела за някакво парче земя, от което иска да стане милионер.

Значи, първо, че нашата бюрокрация е голяма, факт. Но искам да ви уверя, че европейската е по-голяма. Германската също е много голяма, но тук говорим...

Ама там има магистрали, като почнат да правят, ги правят. А тук...

Да, но тук говорим не за бюрокрация, тук говорим за взаимоотношение. Опираме пак до комуникацията, до взаимодействието, когато за съжаление в България все още остават водещи междуличностните отношения. Ако ние с вас сме приятели, значи всичко е прекрасно. Ако обаче аз нямам симпатии към вас, тежко му и горко на вашия сектор, който вие ръководите. Това трябва да се изкорени. Значи ние, особено които работим в държавната администрация, сме сложени там да служим. Това се забравя. Значи, ние сме там да изпълняваме закона и да служим на тази държава. Който не му се служи, трябва да иде в частния сектор и да прави всичко, каквото му е... има своите желания и представи. Но когато си там ангажиран, не можеш да проявяваш личните си пристрастия и симпатии. И затова конкретният случай, това е вярно за съжаление, че има огромно забавяне. И аз трябваше да събера ръководството на Държавната агенция по горите, с ръководството на агенция "Пътища" и да може да се ускори процесът. Но това не може да бъде подход.

По отчуждаване.

По отчуждаването. Не може аз да ги събирам, когато те трябва да се съберат и да свършат тази работа. Не може аз да продължавам да играя ролята на някакъв модератор, да събирам кметове и министри, които като че ли са от два континента и се виждат за пръв път. В малка България това е недопустимо. Трябва да се научим да работим заедно и не обезателно да се харесваме в работата, ние не сме там, за да се обичаме, обичаме се вкъщи, в приятелския ни, там, кръг и т.н., ние сме там, за да си свършим ангажимента. И всичко е разписано по закон, по правила.

Значи излиза, че турците, които бяха доста нападани в пресата как закъснявали с изпълнението, турската фирма, и те си имат основания хората, защото как да правиш път, като няма откъде да мине.

За да не се получи някакво грешно впечатление и спекулация, проектът "Люлин" за съжаление е един крайно натоварен с проблеми проект, който е стартирал 2002 година, искам да обърна внимание, по времето, когато Европейската комисия имаше своята делегация тук, и всичко е съгласувано с комисията. Така че това не бива също да се забравя. Но в момента, за да не търсим назад-напред причините, има съставен екип под ръководството на министъра на транспорта г-н Мутафчиев, където са включени експерти от финансите, от транспорта, от агенция "Пътища", и са поканили инженера на проекта, ръководител на проектантския състав, изпълнителската фирма, за да се направи анализ. Защото трябва да се разбере, че не може да се хвърлят така... утре какво правим и как го правим. Прави се анализ на ситуацията и се казва конкретно на базата на анализ.

План за действие.

Да, план за действие, който трябва да е подкрепен със стъпки, със срокове, с ангажименти. Аз съм страшно разочарована, че преди няколко месеца, да ви припомня, и вие ми говорихте как там стоя на края на празната магистрала "Люлин" с GSM-а и че тотална безднадежност звучи от тази снимка. И тогава фирмата обясни, че няма проблеми, че е получила визи, че всичко е решено. В крайна сметка сме отново на прага на неизпълнение. И се оказа, че само дадената мъжка дума тогава е крайно недостатъчна, и се иска реално разписани ангажименти, скрепени със срокове, с договори и със съответно подписи, за да може съответно и да се носи отговорност.

Това за плана за действие ми напомня на едно предаване има за чужденци, които са в България, по Би Ти Ви, как правят те ремонти и как нашите селяни им се смеят като сутрин се съберат и си правят планче какво ще боядисват днес, кое черчеве идва наред. И нашите стоят отстрани и се смеят, а англичаните и немците планират като от друга планета.

Точно така. Ние отхвърлихме след 10 ноември планирането, изведнъж го зачеркнахме и решихме, че това е само, принадлежи на миналото. Няма такова нещо. Без план, без координация, без синхрон, без това не може да стане.

Тоест тия от "Люлин" още не са изпланирали нещата.

Не, не. Сега, затова ви казвам, за да няма спекулации, до 12 ноември екипът, за който споменах, ще се произнесе с ясна позиция къде се намираме с проекта.

С план. Това вече, след като Мутафчиев е хванал нещата.

Да. Къде се намираме с проекта и какво предстои да се направи. Ние трябва да информираме и Европейската комисия. Освен това аз съм се разпоредила сега всички големи обществено значими проекти да бъдат качени на интернет страницата точно като стъпки – кой е бенефициент по проекта, колко струва изпълнението му, в какви срокове трябва да се изпълни, за да можете вие и гражданите на страната да следят и да се види инфраструктурните ни проекти на какво ниво са, къде се намираме и кога ще стигнем като изпълнение. Същото във водния сектор. Така трябва да се работи, за да могат хората да следят. Иначе всеки може да говори всичко, а така, като се разпише, много е просто да се следи и да не се спекулира.

Вярно ли е, че заради недостиг на персонал се бавят оценките на седемте оперативни програми за тези близо 7 милиарда евро до 2013 година? Без тези оценки Брюксел не може да превежда пари.

Сега, вие засягате един много фундаментален въпрос. Говорим за централния одитен орган в Министерството на финансите. И тук въпросът е принципен. Европейската комисия казва така: във всяка една страна членка централният одитен орган в дадената страна е, така да се каже, нашето доверено лице, което гарантира за сигурността на управляващите органи по отделните програми и ни дава сигурността, че одитният орган, като работи и контролира, няма да има нарушения и злоупотреби със средствата. Заради това комисията е изключително взискателна този централен одитен орган да има, да бъде независим, на първо място, независим от политиците. На второ място, трябва да бъде професионално изключително на високо ниво, със сертифицирани одитори, и вярно е, че нашият одитен орган не изпълнява достатъчно тези условия. Заради това сега с министър Орешарски се занимаваме с този въпрос и аз съм обявила вече пред вашите колеги, че тук до десетина дни ще излезем с конкретно и ясно решение по този въпрос.

...трябва да се намерят хора, и то читави.

Да, да, точно, читави, професионално изключително компетентни.

Вие после ще раздавате по-високи заплати на тази администрация...

Да, така е.

Обаче факт – България продължава да има проблем с хората.

Ама вижте, то не става, това с хората е инвестиция, как да ви кажа, в бъдещето. Това, което сега като инвестиции, като промени сме направили, ще дава резултат след време. Не може да стане от днес за утре. Това е най-тежката инвестиция и най-дългосрочната. И капацитет – човешки и административен, не се изгражда за два дни. Инвестираш като обучение, като хора, като мотивация, като всичко.

От вас обаче чакат резултат утре, на 23 ноември. Какво ще стане на 23 ноември?

На 23 ноември нищо няма да стане, защото това касае програма ИСПА, където вие, както докладвах вече, ние си направихме предложението за финансовата корекция. И сега г-жа Данута Хюбнер обяви, че през декември ще прати мисия за проверка и ще има оценка...

Тоест тази дата, сакрална, тя вече изгуби значение, защото вие просто изпреварихте нещата.

Тя изгуби значение, да, точно така.

Тази седмица беше 23 ноември.

Точно така.

Това е – и България веднъж да не закъснее, ами даже по-рано да свърши работа.

Тончо така. Освен това аз отправих покана към г-жа Хюбнер и очаквам в близките месеци да дойде г-жа Хюбнер. Началото на април другата година ще дойде г-жа Фишер Боел, аграрният комисар. Така че затова, аз пак казвам, помолих всички да идват тук, не само да стоят в Брюксел, а да дойдат тук на място, да се запознаят, да видят, че това е една страна, която се развива, която върви напред. Има своите проблеми, но се бори и е убедена, че ще се справи.

Значи, седмицата дава два сигнала – надежда, че се връщат 200 милиона евро по САПАРД в България и България няма да ги загуби, и вече започва...

Не само, и че имаме още една година да използваме тази програма. Това е един огромен успех.

Вторият сигнал е сигналът, че почваме вече сами да си се хващаме, а не само отвън, с тези 650 000 евро. Преди да ни ги спрат, ние сами си разбрахме, че имаме проблем.

Ние ползваме правилата на Европейската комисия, прилагаме ги и по този начин изобщо не допускаме санкциите на комисията.