Еврокомисарят Кристалина Георгиева - събеседник в „Годината” на Дарик:
Цялото интервю може да слушате на Radio.DarikNews.bg
Кое е според вас събитието на 2013-та година?
Ако гледаме Европа, събитието за нас е, че най-сетне й виждаме края на кризата. Това е добра новина за всички ни. Ако гледаме моята работа, събитието безусловно е кризата в Сирия, войната в Сирия, която за хиляди дни уби 125 000 души, докара до безизходно положение десет милиона, които се нуждаят от хуманитарна помощ вътре в страната, изгони от домовете им вътре в Сирия 6,5 милиона души и направи по официалната статистика 2,3 милиона бежанци, но ние знаем, че те са по-скоро три, три милиона плюс. Ако гледаме България, вашата анкета е доста категорична. Тя казва най-важното нещо 2013-та година в страната ни е гражданската ангажираност, това, че хората излязоха на улицата да си изкажат мнението. Аз мисля, че това за нас е хубаво, но за съжаление за сега само води до разделение в обществото ни, което, като се върнем пък към първата тема за събитието на Европа, което рискува ние да пропуснем това най-голямо събитие за Европа, излизането от кризата, да пропуснем това да се възползваме от възможностите, които това предоставя на България. Ние сме отворена икономика, интегрирана в Европа. Когато върви на добре Европа, това трябва да се почувства и у нас, но трябва да сме се концентрирали върху това тези възможности да бъдат наистина напълно, изцяло за доброто на нашите хора използвани.
Да не би да споделяте тезата, че перспективите пред България са негативни, както каза една агенция преди няколко дни?
По оценка на Европейската комисия България ще регистрира 1,5% растеж догодина. Но също така по оценка на Европейската комисия други страни примерно като Латвия, като Естония, които по време на кризата проведоха много сериозни реформи, ще имат растеж в порядъка на 4%, дори и повече. Т.е. ние имаме също по-дори перспективи, икономически перспектива за догодина, но трябва да се запитаме доволни ли сме от това, не искаме ли повече. А да не забравяме, че по време на тези пет години много тежка криза се натрупаха и сериозни социални проблеми навсякъде по Европа, включително и у нас. Безработица, най-вече между младите хора, обедняваме на населението - трябва да ги решаваме тези проблеми и е по-добър шансът да го постигнем, ако сме обединени. Аз не знам страна по света, където да има разединение на обществото и въпреки това тя да цъфти.
Свидетелство за какво са протестите през 2013 г.? Ако искате дори погледнете не само протестите в България? Самата дума значи свидетелствам за, протест.
Ами, то не само в България, ние навсякъде по Европа виждаме, че хората излизат на улицата, защото им е тежко. Пак да повторя - пет години криза, те, тези години се отразиха на всички ни. Ние за първи път в Европа, в нашата следвоенна история имаме повишаване на бедността. Това досега не се е случвало. И естествено е да има силна социална реакция. Мнението на хората навсякъде, включително и у нас е, че политиците, ние, политиците, не се справяме, че не сме успели да намерим този път, който да ни обедини да им решаваме проблемите. И аз много се надявам, че 2014 г. ще бъде не само година на макар и трудното и бавното, но начало на възстановяване, но че ще бъде и година на отрезвяване политическо, на по-сериозна работа към това да се чуят гласовете на хората, да разберем защо има толкова много напрежение в Европа. Ние знаем, че предстоящите европейски избори много вероятно няма да бъдат избори, в които се бори лявото и дясното, а в които се борят тези, които са за повече интеграция в Европа, срещу тези, които са против повече интеграция, даже са за дезинтеграция на Европейския съюз. И това са много, така, много сериозни, много големи теми. Аз като човек оптимист се надявам, че има разбиране за това в колко критичен момент се намираме, не само защото излизаме от тежка криза, защото светът се промени. Последните години това, което виждаме всички, е, че той е по-динамичен, той е по-конкурентен. Ние имаме много други места по света, с които трябва да се съобразяваме по един нов начин. И майката природа и тя стана по-капризна. В моята работа тази година, 2013 г., не направи изключение с това да отбележи рекорд на природни бедствия. Едното беше тук в Европа, Централна Европа, където наводненията на някои места бяха с рекордни количества вода. Другото беше във Филипините, където тайфунът - там му викат „Йоланда”, другаде по света „Хаян” - той нанесе такива ужасяващи поражения, че хората там сега, така си мисля, че трябва съвсем кардинално да променят отношението си към подготовката към бедствията. И в такъв свят по-динамичен, с повече рискове печелят тези, които са по-обединени, където има повече, така, чувство за национална посока и консенсус.
Каква политика трябва да води Европа към имигрантите в нея?
В Европа в момента има многообразие на политики. Има страни като, примерно, Германия и Швеция, които са много отворени към това да приемат особено бежанци, но и имигранти не само бежанци. Има страни, в които това е много по-трудно. Това значи, че пред нас като съюз стои задачата да изработим и да приемем единна политика към бежанците, единна политика по миграцията. Не е лесно това, особено когато в същото време в Европа има и засилване на антиимигрантските настроения. Виждаме го не само в България, виждаме го практически почти навсякъде, като изключим няколко страни, две от които вече споменах. Но трябва да работим в тази посока, защото виждаме, че когато има голям бежански проблем, той най-добре се решава с обща политика, с взаимна помощ. Ние сега имаме проблема от бежанците от Сирия. Да ви кажа, аз две години работя по това да се опитваме да предотвратим бежанска вълна към България. Това, че днес имаме 2,3 милиона официални бежанци в съседните страни и по-малко от 60 000 в Европа се дължи в известна степен и на тази инвестиция. Сега, разбираемо е, че бежанецът, който не е дошъл, той не е видим, този, който е дошъл, е, когото хората виждат. Е, в тази работа за мен е пределно ясно, че няма да бъде това единствената криза, която води до повече приток на хора към Европа. В Африка в момента има още поне три конфликта, които със сигурност ще доведат до отчаяни мъже, жени и деца, които да търсят път към нашите страни.
Говорите за Централноафриканската република, Мали...
Централна Африка, Южен Судан и Мали. Поне тези три. Разбира се, имаме и Сомалия, имаме Афганистан, който става малко по-тревожен тези дни, отколкото беше преди. В тези условия и като добавим природните бедствия, които стават все по-чести и по-катастрофални, ще има хора, които търсят път към Европа и ние трябва да имаме ясна обща политика кого приемаме, как ги приемаме, при какви условия, как взаимно си помагаме.
Вие за каква политика сте?
Но също така, но също така... само да довърша, също така ние трябва да сме наясно, че трябва да правим, да продължаваме да правим сериозни инвестиции в това тези хора да не трябва да бягат. Инвестиции в мир, инвестиции в развитие и, да, инвестиции в хуманитарна помощ. Това, с което аз се занимавам. Защото, когато помагаме на хората в Бека valley в Ливан, вероятността те да си рискуват живота да тръгнат към Европа е много по-малка. Но още по-добре е ако работим заедно за мир в Сирия, ако успеем да го постигнем и помогнем на Сирия да се възстанови, тогава още по-малък е рискът, че ще търсят тия хора път към нас. Т.е. аз съм за политика, да отговоря на вашия въпрос, аз съм за политика, която включва три елемента: първо, инвестиции в мир и развитие в тези райони на света, които са най-рискови и ние знаем кои са те. Второ, сериозна работа в международен план да се пресекат каналите за трафик на хора. Това е голям бизнес, отровен бизнес и с него трябва да се занимаваме много сериозно, трябва да се борим с него много сериозно. И трето, да имаме в Европа обща политика, която да се основава на най-добрите практики и която да се основава на взаимопомощ между страните членки на Европейския съюз.
Украйна, трябва ли Европейският съюз да предложи повече пари, отколкото Русия, отколкото Китай, за да му бъде съюзник Украйна?
Ако тръгнем така, по пътя да наддаваме, резултатът едва ли ще бъде много, много добър. Ние трябва да работим с Украйна, обезателно трябва да работим с Украйна, това е голяма страна, важна страна за Европа и е в Европа. Трябва да търсим пътища към украинците така, както навремето беше направено спрямо нас, Централна Европа и Източна Европа, да имат повече възможности да се учат в нашите университети, да имат повече възможности да пътуват в Европа, да има по-голяма свобода на взаимодействие, която да ни даде възможност взаимно да се опознаем и да имаме реални очаквания едни от други. И естествено в този случай какво решение ще се вземе ще дойде от самите украинци, но да ви кажа, аз като си мисля за бъдещето за Европа в по-далечен план, не говорим за догодина и по-догодина, и още по-догодина, Европа няма накъде да върви освен към повече обединение, повече интеграция и повече разширяване, защото това е гаранция за мир и стабилност. Да си спомним, че не беше толкова отдавна, когато нашите съседи се избиваха, бившата Югославия, и че такива рискове за конфликти за съжаление има и ще продължи да има. Косово, Сърбия, пак да си припомним съвсем в близката ни история, но то е и гаранция за икономическата мощ на Европа. Ние се състезаваме с гиганти в свят, в който гигантите също търсят начини да си сътрудничат. Знаем, че групата на т.нар. БРИКС, така, работят сериозно върху изграждането на връзки, на икономическо взаимодействие, на създаването на обща банка за развитие. Към тези гиганти ние трябва да се отнасяме сериозно и да се стараем да увеличаваме мощта на Европа в този нов свят, тези глобални... в тези условия, в които не можем да чакаме само на това бавно да засилваме връзките и интеграционните процеси в Европа. Трябва да имаме малко повече кураж, да вървим малко по-смело напред. Навремето един приятел в Щатите ми каза: Кристалина, на мен Европа ми прилича на лъва в „Магьосника от Оз”. Знаете ли го този филм?
Така, и лъвът в „Магьосника от Оз”?
Лъвът в „Магьосника от Оз” е този, който е тръгнал да търси магьосника, за да може да му даде смелост, да му върне куража. Та този мой приятел казва: вие сте много силни, вие сте много мощни, ама като че ли ви липсва малко увереност да вървите смело напред, да показвате тази мощ и влияние. Аз съм убедена, че Европа, силна Европа е Европа, която има куража да показва, да демонстрира тази сила и да продължава да я укрепва по пътя на вътрешната интеграция и на по-нататъшното разширяване.
От офиса ви в Брюксел кое беше най-забележимото в България през 2013 г.?
Най-забележимо в България, разбира се, беше това, че се смениха три правителства и че в този процес на смяна на три правителства, който се случва, когато все още има големи икономически трудности в Европа, това доведе до малко загубване на инерция в реформите в България. Надявам се тази инерция да се върне, т.е. апетитът за реформи да се върне през 2014 г.
Разкайвате ли се за нещо през 2013-а?
Ами, да ви кажа, аз, ако има едно нещо, за което да съжалявам, от 2013 г., то е в личен план, то не е толкова в план в работата, ама е малко свързан с работата. За това, че, както може да си представите, с толкова много катастрофи и кризи, малко имах време за най-близките си хора.
За какво сте „за” през 2014 г.?
Да се обичаме и да си помагаме. Да имаме повече общо и по-малко неща, които да ни разделят. Да сме добри хора. Ето, да кажем, човещината, сега е преди Коледа, да погледнем в сърцата си и да кажем ние всичките и грешим, и успяваме, но най-вече най-хубавото, което можем да направим, е тази човещина да я издигнем нагоре, тя да се вижда, тя да се чува.
