Влизането в еврозоната се отлага и вероятно с него ще може да се похвали най-рано следващото правителство, тъй като днес се отказахме да кандидатстваме за механизма, предхождащ въвеждането на единната европейска валута. Принципно в така наречената чакалня се стои поне две години. А кога отново ще можем да кандидатстваме, никой не знае. След сериозни икономии, затягане на коланите и множество обещания, кабинетът призна, че миналата година дупката в бюджета се е превърнала в кратер и дефицитът не е под 2%, а е близо 4 на сто. Скриха ли предишните управляващи подводни камъни в бюджетите за 2008 и 2009 г. или новите министри се провалиха? Отговор ще потърсим от финансиста Георги Кадиев, който беше заместник на предишния финансов министър Пламен Орешарски, но не успя да се разбере с него.
Започва ревизия на бюджетите през 2008 и 2009 г. Какво ще намерят управляващите след нея, имайки предвид, че само за три месеца успяха да променят оценката си за дефицита близо два пъти?
Първо, не забравяйте, че първоначалният дефицит, който те докладваха, беше 0,7% към края на 2009 г. След това, след пристигането на мисията на фонда тук, се оказа, че така нареченият дефицит не е на касова основа, а трябва да се търси дефицит на начислена основа, което означава всички дължими плащания, но не разплатени, също да се признават за част от разходите на държавата, и той нарасна на 1,8%. Сега вече днес правителството излиза с новина, че прави ревизия за последните две години и тези неразплатени договори за 2,15 млрд. лева също ги признава за разход в предните две години. Това, което на мен ми липсва, е какви са точно тези договори, наистина ли това са плащания, които са били дължими 2008-2009 г., или са плащания за напред и съответно би трябвало да се признават за разход в годините напред. И тъй като тези детайли ги няма, мисля, че по-скоро това, което правим в момента, е вкарваме си автогол пред Европейската комисия.
Защо?
Защото моментално ще ни поставят в същата графа, в която е и Гърция в момента. И аз лично, ако тръгваме на такава стъпка - да обвиняваме предното правителство, бих искал да видя много повече аргументи в тази посока. За мен големият проблем в момента е не това, което се е случило 2008-2009... Хубаво, случило се е, предните лоши, хората така или иначе дадоха оценка на 5 юли за предното правителство, дайте да видим сега какво прави сегашното правителство. За първите три месеца на тази година липсващите приходи са 1,2 млрд. лева, което, сами разбирате колко много проблеми можеха да се решат, ако си бяха събрали приходите. И това е въпросът, който аз имам към днешните управляващи - защо не си събират приходите?
Според вас тази цел - влизането в чакалнята за еврозоната ERM 2, по някакъв начин накара ли управляващите да жертват бизнеса, защото задържаха плащанията към него в края на миналата година и по този начин повлияха доста негативно на икономиката може би?
Първо, мисля, че целта влизане в еврозоната наистина е стратегическа цел. И ако предното правителство допусна стратегическа грешка, това беше това, че наистина в един кратък отрязък 2007-2008, когато имаше възможност да се влезе в еврозоната, не натиснахме педала още малко. Което, разбира се, звучи лесно, но е трудно да се направи, защото натискане на педала означаваше да се ограничи ръстът на доходите с цел свиване на инфлацията. Единственият проблем, който имахме тогава, който продължаваме да имаме и до момента. Поставянето на цел влизане в еврозоната е правилна цел, само че методите, по които това беше направено, в смисъл задържане на плащания към фирми, задържане на възстановяване на ДДС в края на 2009-а само и единствено с цел да се потупаме по гърдите и да кажем, че сме с най-добрата фискална политика в Европа, всъщност създаде и проблемите 2010 г. и огромните проблеми в икономиката. За мен е изключително грешно като поведение в края на 2009 г. Резултатите ги виждаме сега и плодовете ги берем сега. За съжаление 2010-а във фискално отношение ще бъде много лоша година, тъй като се натрупаха два негативни фактора - единият е... Дори три. Единият е очевидно икономическа криза и спадащи обороти на компании, спадащо потребление, оттам и спадащи приходи на данък добавена стойност, на корпоративни данъци и на други данъци. И вторият е именно това, че част от тежестта, която можеше да се понесе 2009 г., абсолютно безсмислено я пренесоха в 2010 г.
Все пак нека да ви върна и на въпроса с тези договори. От правителството твърдят, че е пълно с необезпечени финансово договори, които до голяма степен са отговорни за дефицита в момента. Вярно ли е това? Какво остави предишното правителство в крайна сметка на новите управляващи?
Пак ви казвам, за съжаление, това са неща, които... липсват детайлите. Много е лесно да излезеш и да кажеш - 150 договора на стойност 2,15 млрд. лева неразплатени, договорени, без да има приходи, без да има пари в бюджета, предвидени за тях. Но кои са точно тези договори и за кои години става въпрос, какви са сумите... Няма договори, които... Напълно нормално е да имате договори, които да започват една година и да завършват няколко години по-късно. Дори, ако погледнете Столична община, където сегашният премиер беше кмет, също има безкрайно много такива договори. Там също има забавени плащания, там също има отложени плащания. Аз мога да ви дам много примери в тази посока. Животът не започва на 1 януари и да свършва на 31 декември. Нормално е да имате преливане от една година в друга година. И говоренето на ангро и хвърлянето на всички проблеми само и единствено върху предното правителство всъщност прикрива огромния проблем в момента, това е несправянето на сегашното правителство.
Все пак сегашното правителство говори за свръхдефицит през 2008 г. и дори, че страната ни е заплашена от наказателна процедура. Според вас това възможно ли е?
Възможно е само и единствено при положение, че по някои от тези договори за свършена работа вече сме дължали плащания 2008 г. или 2009 г. и тези плащания са били разсрочени напред във времето, в 2010 г., или забавени без никакви основания. И това е разликата между дефицит на касова основа и дефицит на начислена основа. Дефицит на касова основа означава... гледате просто движението на парите. Ако има плащане, има разход, ако няма плащане, няма разход. Това обаче, което гледа Европейската комисия, е дефицит на начислена основа, т.е. не самото движение на парите, а вие дължите ли това плащане или не го дължите, независимо дали сте го платили. И ако наистина има такива плащания в 2008 г., които е трябвало да бъдат отчетени като разход на правителството и не са били отчетени, в такива големи размери, защото говорим за 2% от брутния вътрешен продукт, а 2% от брутния вътрешен продукт са приблизително 1,3 млрд. лева, това са наистина огромни суми пари, които в момента предното управление е обвинено, че е скрило като разходи... Аз лично силно се съмнявам, че става въпрос за такива размери. Напълно е възможно да има някакви плащания, които са скрити, така да се каже, но в никакъв случай не мисля, че са в такива огромни размери. Най-вероятно голямата част от тези суми става въпрос за плащания, които са напред във времето, а не назад във времето.
Т.е. за 2009-а...
Ами, 2010, 2011, 2012 година. Но, разбирате ли, проблемът, и моят, и вашият, и на всички нормални хора, е, че ние в момента, тъй като никой не ни казва точните детайли. Ние се опитваме да отгатнем логиката в поведението на управляващите. А всъщност това, което те би трябвало да направят, най-нормалното, е да излязат и да кажат - има 150 договора, плащания по тях за 2008 г. примерно 500 млн. лева, които са били скрити, 2009 г. примерно още 500 млн. лева, 2010 г. - още 500 и така... Но тъй като ги няма тези детайли, според мен абсолютно умишлено ги няма, защото тогава ще видите, че всъщност тези 2,15 млрд. не са само за 2008-2009 г., тъй като ги няма тези детайли, ние всички започваме да се чудим и да се въртим около проблема и да търсим как да го решим. А пак ви казвам, големият проблем в крайна сметка е какво се случва в момента, 2010 г., къде е изпълнението на бюджета 2010 г., защо растат разходите, без да се правят реформи, защо приходите спаднаха толкова рязко. Не може за първите два месеца на годината само да имаш дефицит милиард и 400 млн. лева, т.е. над 2% от... Винаги предните години първите два месеца са били силни месеци. Представям си оттук нататък до края на годината какво ще се случи с този дефицит, ако не се вземат мерки. А на всичкото отгоре не виждаме и мерки, освен приказки и обяснения как предните са виновни.
Какъв е полезният ход на правителството, за да се справи с тази задача в момента? Кои са най-належащите мерки, които кабинетът трябва да предприеме, за да не влезем в гръцкия сценарий?
Кабинетът според мен допусна една голяма грешка и това беше, че хвърли 300-400 мерки във въздуха и в крайна сметка изгърмя ги абсолютно безсмислено, като халосни патрони, създаде настроения срещу всички тях, макар че някои от тях бяха смислени, макар и не популярни, и в крайна сметка стигна до едни мерки, които до голямата си степен са...Те щяха да донесат милиард и 500 млн. лева на държавата, като от тях обаче едната мярка е 10% намаляване на разходи на министерства и ведомства, която Конституционният съд отхвърли, оттук губите 450 млн. лева вече, и втората мярка беше продажбата на въглеродни емисии за още 500 млн. лева, която, дори и да се случи, тези пари не могат да бъдат използвани за запушване на дупки на бюджета, а само и единствено за енергийна ефективност. И остават... Това са двете големи мерки, които носят приблизително 2/3 от общата сума липсващи приходи. И остават още 50-60 други по-малки и безсмислени мерки, някои от тях абсолютно прокризисни, вместо антикризисни, каквато е целта на тази програма. Давам ви пример веднага, увеличаване на авансовите плащания на фирмите по корпоративен данък, който дължат, т.е. предварително взимане на данъка, който те евентуално биха дължали март месец следващата година, което в крайна сметка означава, че изтегляте ликвидност от тези фирми...
Които и без това нямат пари.
... точно в момента, в който те най-много се нуждаят от нея. Защото факт е, че в момента фирмите нямат пари, нито могат да получат кредити, нито тези, които им дължат, се разплащат с тях, държавата самата не се разплаща с тях, а на всичкото отгоре им задържа и данък добавена стойност. И вместо да спасяваме бизнеса, който в крайна сметка е гръбнакът на тази икономика, тръгваме да го бием, както се бие едно вързано куче, защото е най-лесно. За мен изходът от тази ситуация е наистина намаляване на разходите, само че не калпак и ангро 10% отвсякъде, независимо кой какъв е, а да се седне и да се прегледа много бързо от кое има нужда, от кое няма нужда... и разходите да се намалят като цяло дори и повече от 10%, но да не е навсякъде на калпак. И второто нещо е абсолютно задължително, не знам защо никой не говори за това, да си погледнат приходните агенции, там нещо не върви. И в двете - и в Националната агенция за приходите, и в Агенция "Митници". Не може да увеличите акциза на цигарите с 24% от 1 януари, а приходите от цигари, от акциз на цигари, да паднат с 15%. Това означава, че контрабандата е отишла до небето. Същото е положението и с данък добавена стойност, дори още по-тежко, същото е положението и с корпоративни данъци. И аз наистина се учудвам, че никой не говори за тези проблеми. Всички гледат само какво правило предното правителство 2007, 2008, 2009 г. Хубаво, предните са лоши. Добре, разбрахме го. Изгониха ни, гласуваха срещу нас. Ама вие какво правите в момента?
Според вас ще се стигне ли до предпазно споразумение с Международния валутен фонд, ако продължава да се задълбочава ситуацията в България в момента?
Ако си спомняте, ГЕРБ по време на предизборната кампания през юни-юли 2009 г. споменаваха две мерки. Едната беше сключване на споразумение с Международния валутен фонд и втората беше актуализация на бюджет 2009 г. И двете не ги направиха. И двете бяха безсмислени и добре, че не ги направиха. Актуализация нямаше нужда, просто защото предният бюджет позволяваше чрез един параграф, който имаше в него, да се намаляват разходите до такава степен, до каквато липсват и приходи. Нямаше никаква нужда от актуализация. А споразумение с Международния валутен фонд е изключително лош сигнал за страна, която е, първо, член на Европейския съюз и, второ, стреми се към еврозоната. Да се стремиш към еврозоната, означава, че умееш да управляваш собствената си фискална политика. Споразумение с Международния валутен фонд означава точно обратното - ти не се справяш сам и искаш някой друг да ти помогне, било със заем, било, ако е предпазно споразумение, със съвети какво поведение да имаш. За мен споразумение с фонда е последната, наистина последна крачка, която би трябвало да направи правителството, при положение, че всички други варианти са изчерпани.
