Годишният доклад за състоянието на националната сигурност през 2011 г., изготвен от правителството, трябва да се преработи, защото в него липсва темата за „международния тероризъм". Това заяви депутатът от ГЕРБ Иван Петров, който е член на парламентарната комисия за контрол на ДАНС.
В края на юли Петров заедно с колегите си от опозицията - членове на комисията, не подкрепя доклада и препоръчва на правителството да го преработи. „Не може да се говори, че с позицията си бламирам собственото си правителство", обясни в интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе депутатът от ГЕРБ, според когото особено след атентата на летище Бургас е недопустимо подобен документ да се изготвя „формално" и в него да не попадне подадената от ДАНС информация за рисковете.
Повод да разговаряме с Вас е не само 11 септември, който за нас беше 18 юли на летище „Сарафово", Вие, макар да сте депутат от ГЕРБ, се оказа, че сте гласува преди ваканцията на парламента срещу един не толкова публичен, защото съдържа класифицирана информация, но пък важен документ - годишния доклад за състоянието на националната сигурност за миналата година. Това е доклад, внесен от правителството. Какво в този документ не одобрявате, за да бламирате своеобразно един такъв документ на властта?
Причината, която всъщност беше така да се каже основателна и на тази база аз гласувах против този доклад, беше, че в този доклад, който по принцип е в изпълнение на стратегията за национална сигурност, която приехме на 25 февруари 2011 г. В тази стратегия трябваше да се изготвят такива годишни доклади. Разликата и впечатлението, което прави този годишен доклад, който отчита състоянието на националната сигурност в страната, до известна степен не създаде онази пълнота и не акцентира върху онези важни въпроси, които вследствие, особено тази година на 18 юли забелязахме, че просто са на дневен ред и би следвало да намерят място и отражение в този годишен доклад.
Иначе казано...
Иначе казано, че основният въпрос, онова, върху което би следвало да попадне акцентът, е, че в него не попадаше изобщо темата за международния тероризъм, което е в пълно разминаване с онова, което ние години наред, поне три години... Аз преди в битността си и на служител на реда съм чел тези доклади и винаги е ставало дума и в някаква степен се коментира въпросът, който засяга международния тероризъм, а в този доклад просто темата липсва.
Кой не си е свърши работата - ДАНС, правителството или някой от чиновниците в съответните ведомства, които подготвят подобни документи и знак ли е това, че службите ни за сигурност наистина реално са се оказали неподготвени за това, което ни се случи през юли?
За моя радост и одобрение това, което ДАНС е следвало да свърши, те са го направили, защото в техния годишен доклад анализът, който правят за състоянието на националната сигурност, тази тема по отношение на международния тероризъм е засегната, като дори се обръща внимание, че България, макар и да няма пряка заплаха за извършването на терористичен акт, все пак съществува такава възможност и достатъчно пълно и ясно са дадени онези така да се каже предпоставки, които биха могли да доведат до това състояние. За съжаление обаче служителите от Министерски съвет, експертите предполагам, не са се съобразили с тези констатации, както и с други констатации в докладите на ДАНС и тяхната липса до известна степен създаде едно отношение у мен поне, че имаме разминаване между онова, което ние слушаме, с което ние се запознаваме с комисията за ДАНС и това, с което е отразено в годишния доклад.
Веднага някой ще каже, че ето на, опитвате да бламирате своите. Все пак изпълнителната власт е в ГЕРБ или тук просто не изхождате от партийната си принадлежност?
Аз не смятам, че тук има бламиране, не можем да говорим в тази посока. Аз смятам, че повече нещата опират до това, че някои от експертите, да кажем чиновници в МС просто не си е свършил работата.
Ама тези експерти се назначават от изпълнителната власт, а пък тези стратегии са важни. Ето видяхме имаше един съвет по национална сигурност при президента. Там отново се начертаха стратегии, документи, програми, които ще се правят в сферата на антитероризма и като че ли отново чисто по български ние тичаме след едно събитие, а не предвиждаме рисковете.
Точно така. За да не се получават тези неща и за да не тичаме след събитията, както Вие казахте, необходимо е своевременно, независимо от това кой как ще го изтълкува това дали с моето отношение и решение по-точно аз по някакъв начин заставам срещу това, което е изготвил кабинетът, но аз виждам, че тук това не е изготвено от кабинета, а от хора, които се занимават пряко с националната сигурност и би следвало да направят една нормална компилация от всичко онова, което идва от МС, от службите и така нататък.
Няма да предизвикате гнева на премиера, защото подозирам, че под този документ стои подписът на Бойко Борисов.
Аз смятам, че премиерът би следвало да се подпише, а не някой, който няма нищо общо с като цяло материята, касаеща МС. Премиерът се подписва под много нещо, но важното е по какъв начин и как са му представени, защото той не може да знае в пълнота подробностите във всеки документ. Именно това е нашата цел Аз смятам, че тук с експертизата, която притежавам, би следвало да напомня на хората, които изготвят такива доклади, все пак да се съобразяват с това, което службите подават. Не може ДАНС да подава тази информация, а в крайна сметка тя да не попада в годишния доклад на МС.
Тъкмо защото се базирате на професионалната си експертиза много говорихме след случилото се на „Сарафово", но все пак с Вас конкретно не сме водили този разговор, може ли да се каже, че войната между МВР и ДАНС тогава даде своите резултати? Някой от Вашите колеги от опозицията споделиха тази теза, че всичко това било в ущърб на българските служби за сигурност.
Не смятам, че можем да говорим за война. Виждате, че и със Закона за МВР ясно се определиха и има една демаркационна линия между това по какъв начин МВР трябва да изпълнява своите професионални задължения, своите отговорности и какво ДАНС трябва да върши. В случая до голяма степен не е толкова за война, а доколко своевременно сме могли да доловим онези така да се каже сигнали, въпреки че виждате за 11 септември дори една машина, каквато е американската, не може да го предотврати. Така че никой не е защитен от терористични актове. И не бива да обвиняваме службите по принцип.
Така е, въпросът е доколко предвиждаме такива неща.
Тук сте права, защото и в случая, това, което правим с годишния доклад, е една сигнална лампичка, за да се избегне оттук насетне формализмът. Не може години наред да се пишат едни и същи доклади, които не синхронизират с адекватната обстановка в момента. Така че според мен най-доброто решение, което и ние предлагаме, е все пак да се направи една корекция в годишния доклад и по този начин той да бъде приет.
Това трябва ли да мине през пленарна зала и как ще гласува групата на ГЕРБ в зала, ще успеете ли да ги убедите?
Не мога да кажа, защото това е въпрос на бъдеще, но смятам, че с един разговор с моите колеги бихме могли да стигнем до едно становище, в което по никакъв начин не се уязвява изпълнителната власт, а тъкмо обратното - искаме да се избегне формализмът и по така да се каже много по-динамичен начин да се отговаря не само на обществените очаквания, но и на онова, което имаме като дневен ред в сектора за сигурност.
Успяхте ли да прочетете проектите на закони за специалните служби? В началото на седмицата те бяха качени на сайта на правителството за обществено обсъждане все още във вариант проекти.
Не, не съм успял всичките, но мисля, че сега в тези пленарни дни ще имаме възможност.
Ще ви попитам нещо, което аз лично видях, дали одобрявате една подобна постановка, специално в проекта за защита на националната сигурност се предвижда специална парламентарна комисия да осъществява контрол върху дейността както на ДАНС, така и на бъдещата Държавна агенция „Разузнаване" и на служба „Военна информация". Това всъщност е една ясна заявка, че мнозинството ще носи ясна политическа отговорност - тази комисия ще бъде на квотен принцип. Иначе казано при провал на службите за сигурност, както да не дава господ се случи нещо подобно като това в Сарафово, отговорността би била много ясна - на управляващите.
Това, което вие казвате, и това, което е проект, ми се струва, че в един по-различен, по-умален вариант сега съществува. Нашата комисия така или иначе е изградена на паритетен принцип и също касае онези сектори....
Тогава ще бъде на квотен, тоест мнозинството ще има мнозинство в тази комисия, първо. Второ, ще контролира всички комисии.
Но и сега не се изключва отговорността на управляващите като цяло при вземането на определени решения.
Т.е. би могло да се каже, че ако е имало грешки в месеците преди Сарафово, отговорността е на властта, не само на спецслужбите или някъде по веригата?
Като казваме властта, аз приемам всичко амблок, защото все пак службите до голяма степен са плод на определена политическа воля. Вие знаете, че по този начин се коригират и в законодателен план нормите, така че всяка политическа сила, решила да поеме отговорността в пълен обем, естествено, че си носи своята отговорност и би следвало да е така.
Т.е. от онова, което казвате, нямате нищо против в един бъдещ закон, който вероятно ще приемете в пакет заедно с всички останали закони за спецслужбите до края на мандата, поне такава беше заявката, нямате против да бъде разписана една по-категорична политическа отговорност на кое да е следващо мнозинство за това какво вършат спецслужбите?
Би следвало да е така. Аз не смятам иначе избягването на тази тема или неносенето на политическа отговорност по какъв начин ще спомогне действително да се вземат онези адекватни решения, съобразени с обстановката като цяло около нас.
Оптимист ли сте, че тези закони и за защитата на националната сигурност, и за ДА „Разузнаване", ще бъдат факт до края на мандата.
Мисля, че това ще бъде факт, още повече че съм разговарял с колеги, работи се по тях и би следвало в тази посока да се свършат нещата до край. Още повече че ние това го взехме като задача, приемайки националната стратегия.
Като професионалист каква оценка бихте дал за работата на службите и онова, което се случи с тях по време на мандата на ГЕРБ. Изключваме престоящите закони, които трябва да попълнят пропуските в нормативната уредба точно за тези служби. От години няма закони и за НСО, и за разузнаването.
Тази специфика е малко по-различна от това, за което аз като цяло имам експертиза, защото разузнаването си има свои приоритети.
Факт. Но от наблюдението, от работата ви като депутат.
За разузнаването не искам да вземам отношение. Искам правилно да ме разберете: човек е хубаво да се изказва там, където е силен и може да даде експертиза. Разузнаването на такъв етап е, доколко то отговаря на съвременните изисквания и доколко е адекватно, ако мога така да кажа, мисля, че има компетентни органи, които биха могли най-добре и професионално да дадат такава оценка. Така че аз не се наемам да я дам на този етап. Но ми се струва, че в общи линии, това, което поне като гражданин чувам, е, че все пак въпреки известните трудности, те работят и в някакво отношение имаме така да се каже нелошо оперативно изпълнени задачи.
За разузнаването говорите или за ДАНС?
За разузнаването. За ДАНС ми е много по-ясно, защото там нещата са пред нашите очи, пред нашия поглед, ние постоянно се ангажираме с техните проблеми и мисля, че ДАНС особено с приемането на закона и с ясното дефиниране на професионалните ангажименти пое своя път и като национално отговорна структура, без да има много шум - такъв, какъвто наблюдавахме в недалечното минало, - си върши своята дейност така, както би следвало.
Така можем да обобщим нашия разговор - давате червена светлина към изпълнителната власт да се спре порочната практика, може би съществувала и преди, и досега да се пишат формално подобни документи, без да се стига до същината на проблема, а проблемът е твърде сериозен - рискове като този в „Сарафово".
И не съм съгласен с това, когато една служба като ДАНС дава своите доклади, да не бъдат те вместени и намерили подходящото място в годишния отчет за националната сигурност.
С едно изречение - тъкмо защото казахте това - защо не стига тази информация до реалните фактори в изпълнителната власт или не е била чута - примерът, Цветан Цветанов, къде се къса нишката? Има законодателен проблем или оперативен?
Не, това е организационен проблем. Не смятам, че тук трябва с определени норми да регламентираме дейността на определени служители, работещи на определени звена. Мисля, че този проблем много лесно би могъл да се реши, като все пак организационно нещата се поставят така, че онова, което МС, експертизата, която там съществува, получава от всички служби, да намира адекватно отражение в годишните доклади за състоянието на националната сигурност.
Правителството малко повече да слуша службите, а съответните експерти да вземат предвид всички предупреждения на антитерористите, изобщо хората, които се занимават професионално с тази материя.
Точно така.
