Заместник-председателят на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната колегия на съда г-н Гроздан Илиев за това достатъчно ли беше президентското вето върху два текста от Наказателно-процесуалния кодекс и кои още текстове от процесуалния закон трябваше да минат под ножа. Какви ще бъдат последиците, ако те влязат в сила в същия вид, и ще плащаме ли от джоба си за нова лавина дела в Страсбург? И как изглежда стратегията за съдебна реформа, и отново намеренията за нов конституционен ремонт в частта за съдебната власт?
В четвъртък президентът Георги Първанов наложи вето върху два текста от Наказателно-процесуалния кодекс и ги върна на парламента. Това са два от окачествените като най-скандални и най-спорни, които предизвикаха и най-бурна реакция и сред магистрати, юристи, сред обществеността. Единият текст, да припомним, е за възможността да се постановява присъда, само въз основата на данни от специални разузнавателни средства и анонимен свидетел, а другият текст въвежда резервен адвокат, без съгласието на обвиняемия. Очакванията бяха, че държавният глава ще наложи вето и върху третия скандален текст, с който се връщат вечните обвиняеми, образно казано. Това обаче не се случи. От вчера вече имаме реакция и на премиера Бойко Борисов за ветото. Той обяви, че ще бъде внимателно разгледано и ще има писмено становище кои от забележките се приемат и кои не, и защо. Той обаче заяви, че според него текстът за резервния защитник трябва да остане в НПК, докато текстът за анонимния свидетел трябва да се прецизира, за да са спокойни гражданите, че няма да има незаконно осъдени. Вие, г-н Илиев, през цялото време участвахте в заседанията на Правната комисия в парламента по време на обсъждането на НПК. Как ще оцените наложеното от президента вето - достатъчно или недостатъчно, правилно или неправилно? Вашето мнение.
Трудно ми е да дам една предварителна оценка на ветото на президента, но все пак ще се помъча да очертая виждането, което изразихме и в заседанието на парламентарната правна комисия, заседанията на работната група. Поначало на експертно ниво имахме възражение по текстовете на 177, алинея 1, по отношение използването на специалните разузнавателни средства. Всъщност това е един израз и стремеж на законодателя да разшири доказателствената фаза, която да се ползва в наказателния процес, особено при тежката престъпност. Но тук има и един принцип в Наказателно-процесуалния кодекс, поначало доказателственият материал трябва да бъде обективен, безпристрастен и достоверен. Такива изисквания се поставят и в случаите, при които веществените доказателствени средства материализират използването на специалните разузнавателни средства. Тук трябва да направя едно пояснение за нашите слушатели, че в 172... Наказателно-процесуалният кодекс обхваща не само подслушването, което, така да се каже, е най-популярното от специалните разузнавателни средства, но това са и всички оперативни способи за наблюдение, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденцията и компютърна информация. Това са контролираните доставки, това са доверителните сделки. Това е разследването чрез служител под прикритие, който с извършените изменения може да бъде разпитван и като свидетел в хипотезата на свидетел с тайна самоличност. И ветото на президента са... в определения степен съображенията, с които е мотивирано, трябва да бъдат споделени. Защото създава една възможност осъдителната присъда в определени случаи да се основава само на данни от специални разузнавателни средства и показания на свидетели с тайна самоличност, без да се държи сметка за способите за доказване, които в този случай придобиват един специален, таен характер, който пък на свой ред води до ограничаване на принципи на наказателното производство. И както посочих преди малко, и основният принцип са с изискването за един обективен и безпристрастен доказателствен материал. Като съдия ми е трудно да възприема хипотезата, при която и самоличността на свидетеля ще остане в тайна, т.е. съдията няма да бъде наясно какъв е този свидетел, кой е този свидетел.
Доколко достоверен е, да.
Тълкувам едно изменение в член 123, мисля... Там пък е предвидена възможност, когато животът е здравето на свидетеля се поставят на опасност, неговата самоличност да не се разкрива пред съда и прокуратурата. Та в тази част, ако трябва да обобщим, тези притеснения са обосновали аргументирано ветото върху този текст, който във всички случаи се налага да бъде допълнително прецизиран. Мисля, че в тази част Народното представителство ще възприеме съображенията на президента. Другата хипотеза в... на 94, т.нар. резервен защитник, тя очевидно се наложи поради необходимостта да се гарантира една бързина на процеса, която, поне такива бяха изричните данни, оспорени, разбира се, че в ред случаи делата се протакат и поради процесуални не съвсем коректни действия на защитата, отлагане на делото от страна на защитниците на подсъдимия. Този резервен защитник така, както е регламентиран понастоящем, е сигурен в процесуална... която считам, че твърде рядко ще бъде поставена в действие, защото всеки един защитник, адвокат, ангажиран в процеса, изпълнявайки добросъвестно своите задължения на професионално ниво, няма да остави подсъдимия в ръцете на служебния, на резервния защитник. Винаги и докрай ще отстоява неговите и защитава неговите права и задължения до приключване на процеса. Тоест имам едно виждане, че резервният защитник е една, така да се каже, една гаранция, една превенция срещу евентуално недобросъвестно поведение от страна на защитата, каквато хипотеза на практика рядко ще се получи. И в тази част тук искам да подчертая, че предвижданията, фигурата на резервния защитник в никакъв случай не ограничава избора на подсъдимия еднолично и самостоятелно да избере на договорно основание защитник в процеса, който да представлява и защитава неговите права и интереси. Може да бъде не само един, могат да бъдат и двама договорни защитници. Може да бъде и следващ защитник, ако първият защитник се откаже да го представлява. Така че опасенията в тази част не са с тази степен на интензивност за ограничаване правата и интересите на подсъдимия, каквато хипотеза се съдържа в първата с тайния доказателствен материал, така да се каже.
Трябваше ли според вас и третият текст за вечните обвиняеми да бъде върнат? Какво становище отстоявахте по време на заседанието?
Значи опасенията, опасенията тук, които наложиха създаването на текстовете, с които се ограничи времето на предварителното разследване и в известна степен превърна подсъдимия в господар на досъдебното производство, но той стана господар на досъдебното производство благодарение на бездействието на разследващите органи и на прокуратурата. При положение че прокуратурата постави в ред на организационно ниво и администрира работата си, не е необходимо да съществува вечният обвиняем и той няма да съществува. Но има тук един друг проблем. Случаите на трансграничната престъпност вече не са изолирано явление в България. И един наказателен процес, когато касае такива случаи, рядко ще приключи във възможните императивни срокове на действащата досега разпоредба, поради което не е възможно да се фиксират по този начин ограничаването и приключването на наказателния процес, и считам, че при едно добро ниво на работа на прокуратурата и органите на досъдебното производство не би се стигнало до фигурата на вечния обвиняем.
Ако двата текста бъдат върнати и прегласувани по същия начин, както неведнъж сме били свидетели при други закони, какви ще бъдат фактическите последствия от това за наказателния процес, къде ще се спъне съдът при прилагането, а и в предварителния процес, ако речете, и няма ли това да образува, както всички предвещават, нова лавина дела в Страсбург, при които ще плащаме от джоба си и без това изтънял от кризата?
Значи фигурата на резервния защитник е позната и в европейски законодателства и там не очаквам сериозни провали и проблеми, които да ни изправят пред съда в Страсбург. Не мога да поема гаранции за тайния доказателствен материал, свидетелите с тайна самоличност, използването на специалните разузнавателни средства. Там, там е очевидна и е наложителна промяната. Ако влезе пак и отново в същия вид, в началото съдът сигурно ще има проблеми, но по пътя на тълкувателната дейност мисля, че ще бъдат отстранени тези проблеми, защото в наказателния процес все пак останаха и други текстове. Това е текстът на член 124, който не позволява само на показанията на свидетел с тайна самоличност да бъде постановена присъда. Също така остава и другото ограничение - само на основание специални разузнавателни средства да бъде постановена осъдителна присъда. Така че в тези параметри ще се движи наказателният процес. И все пак, ако остане в този вид параграф 22, с който се изменя член 177, ал.1, ще създаде проблеми в практиката. Възможно е... възможно е да не се устои понякога и на изкушението и тогава да се стигне... да се вкара доказателствен материал и да се стигне и до Страсбург.
Г-н Илиев, отново не дойде ред да се вземат мерки в НПК срещу формализма в процеса, в наказателния процес, което всъщност беше посочено като проблем и в последния евродоклад, и в предпоследния евродоклад. Отново не дойде ред на отдавнашната идея да се разтовари съдът от част от дребнотемието и Върховният касационен съд да не правораздава за една щайга или една кокошка например, както се изрази вашият председател проф. Груев. Какво още се пропусна в НПК и имаше ли и други опасни текстове, които президентът пък пропусна във ветото си и трябваше да бъдат отбелязани?
Значи, формата в наказателния процес е една гаранция за достоверност, първо, на доказателствения материал. След това спазването на формата и предписанията на формата са и гаранция за равенството на гражданите пред закона, равенство в упражняване на процесуалните права и гаранция за баланса в упражняване на процесуалните права и задължения от страните. Така че не бих извел формализма като основен и тежък порок на наказателния процес. Там, където и доколко той е необходим, това изискване за минимален размер формализъм е спазено в наказателният процес. Аз не мога сега да вляза в правомощията на президента и от негово име да решавам по кои други въпроси следваше да се наложи вето върху извършените изменения. Но те са подчинени на тази лелеяна цел да се опрости процесът за доказване и ограничаване именно на тези процесуални похвати, с които се разтакава процесът. И веднага ви давам в тази връзка следващия проблем. Взеха се мерки за обезпечаване процесуалното поведение на адвоката защитник, но, така или иначе, не се предвиди и понастоящем съществува в наказателния процес възможност процесът да продължи безкрайно време при едно заболяване на подсъдимия. И когато това заболяване е хронично или не му позволява да се яви за продължителен и неопределен период от време, е ясно, че този процес и за неопределен период от време няма да приключи, защото понастоящем НПК гарантира на подсъдимия лично участие в извършване на наказателнопроцесуалните следствени действия. Тук, в тази част, трябваше да се помисли по въпроса. Примерно една хипотеза, при едно такова заболяване на подсъдимия, когато той е възпрепятстван за продължително и неопределено време да се появи в съдебната зала, но има свой, ангажиран на договорно основание защитник, който да го представлява, да се обмислят възможностите процесът да продължи и при тази хипотеза.
Г-н Илиев, като че ли придобива вече конкретни параметри идеята за създаване на специализирани състави в съда срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Нещо повече - все по-упорито се върти още по-радикален вариант, да създадем отделни съдилища и отделни прокуратури антимафия. Преди 2 седмици в "Седмицата" по "Дарик" заместник главният прокурор Галина Тонева издигна идеята военните съдилища и прокуратури да станат такива. Вие как гледате на обсъждането на такива промени?
Идеята за създаване на специализирани съдилища или специални съдилища е все още, така да се каже, един работен проект. Все още се обсъждат различни виждания по въпроса. Още няма, така, изкристализирано и материализирано, ясно очертано виждане точно как и по какъв начин ще се създаде и структурира такава част от съда, която да се ангажира с делата срещу тежката престъпност, и то не е случайно, защото проблемът е изключително сложен и в организационен, и от нормативен аспект, защото тук на първо място трябва да си отговорим на този въпрос - защо да не може Софийски градски съд или който и да е окръжен съд, да разглежда тези дела. И какво пречи на съответния съд, къде е проблемът? Ето, първо тук трябва да се даде този отговор - къде е проблемът всеки окръжен съд да разглежда тези дела. Дали е до организацията? Дали е до обезпечаването? Дали е до нормативната база? Ами, представете си сега, че, ето, последният случай, последното дело, колегите от Софийския градски съд си направиха отвод. Ако има такъв специализиран съд и в него съдиите си направят отвод, къде, кой съд ще разгледа делото, ако съответният тип дела бъдат изведени от компетентността на останалите съдилища? Това предполага и поставя другия въпрос, дали ще се създават отделни процесуални правила за тези съдилища, за този тип дела, или ще се върви по общият ред с един НПК, но различни състави. Ето, това са много въпроси, които...
Още нямат...
...чакат своя отговор в нашите среди и... В хода на дебатирането отговорът, надявам се, ще бъде намерен, няма да бъде леко и няма да бъде просто. Така че еднозначно, не бих могъл да ви отговоря - наложително е, трябва да се създадат, не е необходимо, не се налага създаването им.
Очевидно отговорът ще трябва да почака и питането до Конституционния съд, което министър Маргарита Попова прогнозира, че ще се случи, с, така, надеждата дали Конституционният съд ще открехне още малко вратата и ще ревизира решението си от 2004 г. за съдебната реформа. Аз обаче нещо друго искам да ви питам - скърцате ли със зъби, г-н Илиев, както се изрази вътрешният министър Цветан Цветанов? Как... заради арестувания за подкуп съдия Петър Сантиров и заради още 60 магистрати, които се разследват за корупция? Как ви изглежда натискът на МВР върху съдиите,включително и косвени заплахи, че ще бъдат закачени на специални разузнавателни средства и подслушвани състави, които пускат обвиняеми от ареста?
Аз не бих си позволил като министър... като министъра на вътрешните работи да отправям такива публични закани спрямо съда, защото от тези закани, така, проличава едно зле прикрито въздействие, опит за въздействие върху съдебната система и то очевидно така мотивирано в публичното пространство с... нееднократно... ние ги задържахме, ето ги престъпниците, съдът остава само да им определи наказанието. Което е недопустимо. Не бива по един такъв начин да се провокира, да се формулира и да се обработва общественото мнение, че именно те задържат престъпниците. Сега не е необходимо да обосновавам тук тезата за презумпцията за невиновност, а това е основополагащ фундамент на правовата държава. Това трябва да се знае. Всеки е невинен, докато с влязла в сила присъда не се установи противното. Използването на подобни прийоми означава, че се отива не към силно правосъдие, а към...
Полицейска държава.
...силово такова, и то от органи и системи извън съда. Това мога да кажа на този етап.
Като заговорихме за прилагане на специални разузнавателни средства, какво мислите за все по-голямото засекретяване на съдебните дела по повод прилагането на СРС-та и данни от тях, които влизат в делата? Да припомним, че в нито една редакция на НПК не съществува такава фигура като секретна мярка за неотклонение. Не е ли твърде субективно по преценката на всеки съдия, така че накрая се получава резултат, че над 90 процента от, така, интересуващите ни обществено значими дела се оказват при закрити врата и особено пък мерките за неотклонение?
Ами, тук има два момента. Знам, че няма спор... няма спор, че очертаните в чл. 172 и в Закона за специалните разузнавателни средства оперативни способи, други похвати и прийоми, които се използват за създаване на веществени доказателствени средства чрез специални разузнавателни средства, трябва да останат засекретени. В тях... те поначало не трябва и да се появяват, няма такова задължение, да се появяват в Наказателно-процесуалния кодекс. Кой кога при какви обстоятелства е заложил оперативно... къде се изпълнява, как е изпълнявано - тези обстоятелства не бива да придобиват публичност, защото това е и една гаранция за една последваща достоверност на този вид специални разузнавателни средства.
И по дефиниция включително, са секретни...
И в тази връзка...
...методите и начините...
Ематериални...
...на придобиване, но не и самото съдържание на СРС-тата.
Но самото веществено доказателствено средство е, че като съдържание, обективирано в доказателствения материал, то трябва да бъде явно и достъпно, освен ако не попадне под ограниченията на други разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс, когато става реч за държавна тайна, или когато става реч за обстоятелства, свързани с интимния живот на свидетели, на подсъдими, на други лица. Тогава вече, но тогава на друго основание, ще се извърши ограничаване на публични...
Но в общия случай вашето мнение да разбираме, че не би трябвало такова масово засекретяване?
Да. Резултатите - не. Разбира се, че не.
Гроздан Илиев, заместник-председател на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателна колегия на съда в "Седмицата" на "Дарик".
