Интервю

Говорителят на Оли Рен: Реакцията на ЕК е заради липсата на конкретни резултати

26 ноември 2008 08:16

Във вторник Европейската комисия излезе с безпрецедентното по тежестта си решение да не връща акредитациите на две български агенции, работещи с пари по програма ФАР, в резултат на което страната ни изгуби 220 милиона евро. Други 340 милиона евро по вече сключени договори от преди отнемането на акредитациите, остават блокирани. Сред мотивите за решението бяха посочени продължаващите нередности, злоупотреби, конфликти на интереси и недостиг на персонал. Дарик радио потърси за коментар говорителя на еврокомисаря по разширяването Оли Рен Кристина Над. Според нея, взетите към момента в България мерки за борба с нередностите са просто обещание за бъдещи действия и все още няма конкретни резултати, което е довело до налагането на строгите санкции.

Кои са причините, поради които ЕК взе безпрецедентни мерки по отношение на България, като резултат от което страната губи 220 милиона евро заради невръщането на акредитацията на двете агенции по програма ФАР?

През месец юли Комисията взе решение да отнеме акредитацията на двете агенции по ФАР, като тогава поддържахме непрекъсната връзка с българското правителство. Проведохме одитна мисия в България и след внимателен анализ на ситуацията, направен от службите на комисията и на основата на всички тези доклади със съжаление бихме казали, че комисията трябва да потвърди решението си за спиране на плащанията, на основата на всички доклади и събития. Признаваме, че в България бяха взети мерки по отношение на системата за управление и контрол на ФАР, но тези мерки са просто обещание за бъдещи действия. Все още няма конкретни резултати. Някои от другите корективни мерки все още не са взети. Това засяга най-вече решаването на проблеми, свързани с потенциални нередности, измами и конфликти на интереси, както и осигуряване на качествен персонал, в необходимите количества, за управлението на средствата по фондовете. Липсата на по-конкретни резултати наложи вземането на мерките, за да предпазим средствата, както на данъкоплатците от ЕС, така и на данъкоплатците на България. Основната грижа на комисията е да предпази финансовите интереси на ЕС.

Казвате, че към момента акредитациите не могат да бъдат възстановени. Това значи ли, че те могат да бъдат възстановени в следващ момент?

Що се отнася за тези 220 милиона евро, не съществува такава възможност. Защото дори ако акредитациите бъдат възстановени, това няма да се случи преди края на настоящия месец, когато изтече срокът на договора. И това не е краен срок, който можем да удължим.

Казвате, че не сте видели да са постигнати конкретни резултати. Какви точно конкретни резултати имате нужда да видите, така че да получите гаранции, че България е предприела мерките, които трябваше да предприеме според ЕК?

На първо място, това което виждаме като позитивно развитие е, че България има изготвен екшън план, че е преразгледано законодателството, и например, са наети допълнителни консултанти. Това са положителните подобрения. Но те не доведоха до конкретни резултати, що се отнася до управлението на средствата. Ще ви дам няколко примера за конкретни действия, които се предприемат срещу компании и официални представители, заподозрени в това, че са били включени в нередности и измами. Това предполага риска, че такива компании биха могли да продължат да получават още договори и финансиране по ФАР, дори ако в работата им има професионални нередности. Все още не сме получили информация за конкретни действия, предприети срещу компании и официални представители, за които се подозира, че са участвали в нередности и измами. Могат да се появяват и други нередности, ако въпросните официални представители не биват държани отговорни за миналите си действия. Друг важен въпрос е набирането на персонал. Набирането на ключов персонал бе значително забавено, имаше и напускания на персонал с опит, които продължиха. Това от своя страна доведе до сериозни забавяния при сключването на договори за парите. Какъвто и да е напредък в тази сфера би дошъл прекалено късно, за да има положително въздействие върху управлението на средствата по ФАР.

Как бихте отговорили на твърдения, според които ако България беше една от по-рано присъединилите се и по-силни страни членки на ЕС, ЕК нямаше да и наложи тези безпрецедентни санкции?

Не съм запозната с тези твърдения, така че не бих искала да реагирам директно. Това, което бих казала е, че се прилагат едни и същи правила по отношение на всяка страна членка на ЕС, когато стане дума за тази тема. Очевидно не всички страни от ЕС са засегнати от фондовете по ФАР, защото това е свързано само с новите страни-членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 и 2007 година. Мога да ви уверя, че същите процедури се прилагат по отношение на всички страни – бенефициенти. Ако има проблеми при управлението на средствата в тези страни, в тях също се вземат подходящи мерки. Просто ще ви дам един пример. Изправяли сме се пред проблеми в други страни. Когато това се случи, властите предприеха адекватните корективни мерки и след това беше възможно да се отмени суспендирането. Процедурата е една и съща за всяка страна. След това може да има друго предупреждение, какъвто е случаят с България, където имаше прекратяване на акредитацията на агенциите. Ние подкрепихме България, доколкото можахме, но имайки предвид факта, че съществува краен срок, който се съдържа в присъединителния договор, не бихме могли да направим нищо, за да запазим тези 220 милиона. Мисля, че сега е много по-важно максималната концентрация да бъде насочена към 340-те милиона евро, за които вече има сключени договори по фондовете на програма ФАР, но които временно са спрени. Сега би било много важно и комисията окуражава българските власти да продължи напред със стъпките, които вече предприе, за да навакса оставащите нерешени проблеми.