Повече от 40 години след като взриви нюйоркската полиция с разкритията си за корупцията в полицейските управления на най-големия американски град, отдавна пенсионираното ченге Франческо Винсънт Серпико живее самотно в малко градче на брега на река Хъдсън в нещо, което наподобява повече селска къща. Има стар лаптоп, но за да ползва Интернет два пъти седмично яхва старата „Тойота”, за да стигне до обществената библиотека, където има Wireless. Там проверява пощата си, после се среща на по едно Еспресо с приятели и поема обратно към дома.
Филмът за борбата му с полицейската корупция, заради която получава куршум в лицето, режисиран от Сидни Лъмет през 1973-а, заема твърдо 40-о място във вечната класация на класическите ленти за всички времена. А човекът, в чийто образ тогава се превъплъти Ал Пачино, в наши дни е горд… че гледа кокошки.
77-годишният Франк Серпико, за които той е просто Пако, е изконен антисистемен играч, протестър без смартфон, който не ползва за битката си социални мрежи. С всяка изминала година обикновеният бунтар се превръща в човек с революционно мислене, за който корупцията е била просто една от мишените – останалите са корпорациите, подчинените им медии, както и това, което е особено модерно в момента в държавата България… олигархията!
Николай Тихов разговаря с легендарния полицай Франк Серпико:
Здравейте, господин Серпико!
Здравейте! Когато първия път се свързахте с мен, ми казахте, че искате да говорим за корупцията в страната ви, но не съм много добре запознат. Навремето основно съм се борил с полицейската корупция в Ню Йорк. Каква е основната част от проблемите в България?
Що се отнася до отнася до корупцията на държавно ниво основен проблем е, че има неясни фигури - вероятно сред едрите бизнесмени, които стоят зад много от политиците. Оттам проблемът плъзва навсякъде в обществото.
Това, което ми казвате, се е превърнало в световна дилема в наши дни, май не е само ваш проблем. Дори може да се каже, че имате късмет, че при вас това се знае и се обсъжда открито. Същият проблем е много развит тук, в Америка, която всички мислим за „чиста като цвете”. Всъщност най-вероятно Америка стои в основата и на вашите проблеми, а и като цяло - на световните.
Има хора и тук, в България, които обвиняват мощните западни икономики за нашите проблеми.
Истината е, че все още имаме много проблеми у нас. Може би като реакция на това през последните години съм започнал да живея сравнително простовато, както според мен е редно. Доста хора са ми казвали подобни неща, каквито сега чувам от вас.
Сигурно доста Ви тежи признанието и вниманието, което Ви оказват заради това, което сте направил преди години?
Непрекъснато ме търсят най-различни хора и това действително се превръща в нещо като... не ми се иска да казвам „бреме” или „отговорност”, но, за добро или зло, това е животът ми. Затова и се опитвам да гледам на нещата в перспектива, да ги виждам като част от една много по-голяма картина. Възприемам настоящите събития, статуквото, като резултат от една дълга история, от която не могат да бъдат отделени. Чета Платон и се замислям за разсъжденията му в „Държавата”. Прави впечатление, че дори по негово време проблемите не са били много по-различни от днешните. Особено що се отнася до това, че винаги ще има разногласия. Или как тези, които имат пари, винаги ще експлоатират бедните, дори при най-малката възможност.
Нима това означава, че просто трябва да вдигнем ръце и да оставим нещата да си вървят по този начин, щом така или иначе винаги е било така?
Напротив! Не трябва да си мислим, че като ги оставим, те ще се оправят сами. Един от главните герои в „Държавата” - Адимант, казва, че хората, които сляпо и пасивно вярват в справедливостта, са страхливци. Защото ги е страх да се борят сами за решаването на проблемите си. Вижте хората във властта и си помислете: „Ако си решил да станеш успешен крадец, портмонета ли ще крадеш или по-скоро ще вложиш усилията си, за да контролираш цялото общество?” Трябва да си зададем въпроса - накъде искаме да вървим, като общество? Личното ми виждане е, че нещата вървят надолу. Световните ресурси се разхищават, а хора с власт се опитват, и успяват да контролират дори питейната вода.
Хората искат ли да има решение на тази ситуация? Може би дори не осъзнават какво се случва?
Или нямат избор, предвид постоянно създаващите се проблеми. Например така наречените „мерки за икономии”, които се налагат в редица европейски държави. Хората готови ли са за подобни мерки, имат ли дори най-малката представа как да се справят със ситуацията? Вероятно не помнят или не се интересуват как са живели прадедите ни - днес всичко се развива с невероятна скорост и всеки иска все повече и повече от всичко. И резултатът е, че властта се държи все по-здраво от онези, които създават тези необходимости и ги задоволяват - т.е. бизнесмените и политиците.
Има държави, които все още не са попаднали толкова дълбоко в този капан на потребителското общество, на мерките за икономии...
Вижте, Америка произвежда повече оръжия, отколкото всяка друга държава в света. Които не ползва сама за себе си, а ги пръсва по света. Някоя държава дори и да иска да стои настрана, какво мислите ще се случи в крайна сметка? Ситуацията пак се свежда до дилемите, които Платон обсъжда още преди повече от 2000 години - стига се до една шепа хора, която е намерила начин да контролира масите. Според Вас напреднали ли сме много оттогава до днес? Според мен нещата даже се влошават. Дори да няма конкретно решение на този проблем, просто трябва да си зададем въпроса - на какво са готови хората? Какво е готов да вложи от себе си всеки един индивид?
Може би има някаква степен на „промиване на мозъци”. Дали пък на хората не им е втълпено още от раждането им, че така трябва да са нещата и че нито има необходимост, нито има начин да бъдат променени?
Знаете ли, наскоро разговарях с мой приятел, чиято жена предстои да ражда. Споделих му колко вълшебна възможност има да повлияе позитивно на мисленето на това дете и в същото време колко голяма отговорност е това. Например, когато това дете се роди, как ще го научиш да гледа на света, а и на себе си? Ще му кажеш ли в каква религия да вярва например, така че то да се идентифицира с нея, но да се отнася различно с хората извън нея? Редно ли е да започваме да „корумпираме” чистото мислене на децата ни още от най-ранната им възраст с личните ни виждания и предразсъдъци? Един човек, на когото винаги съм се възхищавал, е Томас Пейн. Той е живял през 18 в. и е писал памфлети. Бил е близък с Бен Франклин и вдъхновява американската война за независимост, а след това работи по организацията на тогавашните американски колонии. Още тогава той е казвал: „Аз съм гражданин на вселената, а религията ми е да работя за доброто”. Замислете се само за това. Обаче християнските свещеници го тормозят когато той е на смъртно легло и го карат да се покае, ако иска да спаси душата си. До ден днешен продължава да съществува тази представа, че душата ни може да бъде спасена само чрез религията. А истината е, че религията е създадена от човека, при това поради същите причини, както и всичко останало - за да го експлоатира. Трябва да гледаме с много критично око на хора, които се определят като „религиозни”. Искам тук да вметна, че новият папа изглежда си е поставил много правилни и искрени приоритети. Той е първият папа в историята на Католическата църква, който е тръгнал от самото начало с толкова дръзки становища. Така че може би има някаква надежда там.
А виждате ли подобна надежда в политически план?
В Ню Йорк наскоро избраха нов кмет - Бил де Блазио, който също изглежда правилно настроен. Забележителен факт е, че е бял, а жена му е чернокожа, което със сигурност ще повлияе положително на политиката му в този град. Той вече изрази желание да се срещне с мен.
Какво ще му кажете?
Живея по начин, който е съобразен с всичко, което ме заобикаля. Ще му споделя философията ми, която включва едно учение на виетнамския монах Тик Нят Хан, преживял целия ад на Виетнамската война. Това е метод, който цели по практичен начин да въведе духовното във всекидневието. Името на учението се превежда като „целесъобразно живеене” или „внимателно, смирено живеене”. Полагам усилия то да бъде въведено и в полицейската работа, в начина на мислене на самите полицаи. Не желая да предлагам „решения” на хората, но съветът, който често давам, е, че и индивидите, и институциите трябва да спрат да реагират инстинктивно и враждебно при възникването на проблеми. А това е трудно, точно защото всеки един от нас е програмиран от раждането си да се идентифицира с дадена нация, с дадена философия и съответно да се противопоставя на други такива. Една политика срещу друга, една религия срещу друга, или дори просто една емоция срещу друга. Ако се върнем на папата - забележете, той избра името Франциск, т.е. той е избрал за свой покровител самия Свети Франциск от Асизи и търси вдъхновението си от него. Аз също често търся вдъхновение от историята. Има една песен, написана от Свети Франциск, която особено ме вдъхновява, и която изчетох на вечеря пред представители на италианската полиция, когато бях поканен да им гостувам. Тя се казва „Песен за Брата-Слънце”. Свети Франциск е от северна Италия и тя е написана на родния му умбрийски език, но прави впечатление колко много посланието наподобява мирогледа на индианските култури, които са обитавали Северна Америка. Чувства се огромното уважение и почит, които светецът изразява към всеки един елемент от Божието творение. Според Библията, ние, като хора, сме определени да властваме над Неговото творение и Свети Франциск обръща внимание на това как е редно да го правим - т.е. какви права всъщност са ни дадени заедно с тази власт.
Щом този светец е писал подобни неща, значи дори религията не е плоска и едностранна, каквато ни я представят, и не е несъвместима с други вероизповедания и философии. Дори напротив - Свети Франциск живее през 12-13 в. и малко преди смъртта си той е първият, който предприема мирна инициатива по отношение на Близкия изток. Днешните лидери, а и обикновените хора, трябва да се учат от подобни мъдреци, които още тогава са съзрели истината, при това не само на теория. Свети Франциск преминава вражеските линии и отива лично да разговаря със султан Малик ал Камил. Първоначално Франциск е арестуван, тъй като не са знаели кой е, но после двамата сядат и разговарят съвсем човешки, т.e. земно, а не като държавници или политици. А нито един от двамата дори не е говорил родния език на другия. Искам да кажа, че става въпрос за човечно отношение и винаги има нещо полезно в него.
Има хора, които трупат богатства и власт, това са късогледите, които живеят в един малък прозорец в пространството и времето. Те не виждат себе си като част от нещо много по-обхватно и по-продължително. Тази нагласа на светеца отива отвъд религията и не само ние, „обикновените” хора, можем да гледаме така, а всички прослойки на обществото, включително лидерите ни, са способни на подобно прозрение.
Може би единици сред властниците разбират това, но има ли начин това да стане ясно на по-голяма част от тях?
Трудно ще е! Америка се представя на новодошлите като „земя на неограничените възможности”, говори им се за „американската мечта”, но това е една голяма лъжа, дори кошмар. Няма такова нещо! Тук, също като във всяка друга държава, трябва да се скъсаш от работа, за да имаш дори най-малката възможност да преуспееш. А хората тук получават власт така, както навсякъде другаде по света - по наследство! Това, което най-трудно проумявам, е как милиони обикновени хора почитат тези хора. Било то президента или кралицата… за мен това е лудост - как така хората са готови да почитат собствените си експлоататори?
Може би защото не го осъзнават?
Явно! Вижте само президента. Всички бяха толкова възхитени, когато го избраха: „Ах, новият ни президент, той е черен! Това означава, че вече няма да има расизъм!” Не го ли помните това преди няколко години? Е, и какво стана? Затова поглеждам към виетнамския монах Тик Нят Хан, който обяснява как човек трябва винаги да осъзнава къде се намира и да знае в какво време живее. Питахте ме за полицията, именно това им казвам на тях. Звучи твърде езотерично, но то е съвсем практично и реално - всички хора, както и в случая политиците или полицаите, трябва да отворят съзнанието си така, че да могат да не са подвластни на вече превърналото се в повсеместно реакционно мислене. То е много дълбоко внедрено в съзнанието ни, защото ни е предадено с поколенията, от нашите деди и прадеди, и точно то ни е довело до тук, където сме. Е, харесва ли ви светът, какъвто го виждате? Затова за мен промяна в съществуването ни може да се постигне единствено чрез подобна промяна в мисленето, само тази малка стъпка е достатъчна като за начало. Тя обаче трябва да се случи в съзнанието на много хора. Там е надеждата.
Но пак като че ли се затваряме в кръг - ако това не се случи в съзнанието на властниците, то няма да се случи изобщо.
Обикновените хора имат власт. Да, корпорациите, водени от собствениците им, произвеждат боклуци, с които те уж хранят, но на практика тровят децата ни. Тровят и целия свят с отпадъците, които изхвърлят. Е… някой кара ли ви насила да си купувате тези изделия? Ако сте решили да вярвате на целенасочената им пропаганда - тогава разбира се, правете го! Щом нямате собствена воля, позволявайте си да се влияете от цялата тази вълшебна мелодия, която те създават изрично с тази цел - да заблудят масите, да замътят водите така, че да не можете да се фокусирате в истинските проблеми, които се случват пред носа ви и непосредствено около вас.
Вероятно това „замъгляване” сред обществото и колегите Ви доста е затруднило и личната Ви борба с корупцията навремето в Ню Йорк?
Но пък се вижда светлина! Неотдавна полицейският комисар на Ню Йорк Рей Кели беше освиркан на подиума в университета „Браун” в Роуд Айланд и беше принуден да отложи речта си. Студентите изразиха недоволството си към спорната наредба в Ню Йорк, която позволява на полицията да спира и да претърсва гражданите произволно. По-рано през годината съдът я обяви за противоконституционна, но градът оспори решението и тази практика продължава. Студентите показаха на полицейския комисар, че са възмутени от работата на департамента му. Младите имат силата да се опълчат срещу корупцията.
Наскоро у нас също започнаха студентски протести срещу корупцията в държавата.
Ако хората в България могат да се вдъхновят от това, няма по-хубаво нещо. Не трябва да забравяме, че отговорността е в ръцете на образованите, т.е. в онези, които знаят как правилно да насочат недоволството на масите, така че то да се превърне в нещо позитивно. Задължението им е да информират - нещо, което днес е много по-лесно, отколкото беше едно време. С интернет вече почти не могат да се пазят тайни. Благодарение на хора като Едуард Сноудън пък виждаме, че дори тези тайни, които все още остават, един ден излизат наяве.
Мнозина упрекват Сноудън, че всъщност е навредил на Америка и е помогнал на враговете й.
Трябва да уважаваме хора като Сноудън, те са герои. Огласяват корупцията, която се случва зад гърбовете ни. В същото време правителството иска да съди тези хора. Замислете се защо ли…
Много хора твърдят, че същата тази власт се обслужва от така наречените „официални” източници на информация, т.е. корпоративните американски медии, които се гледат из целия свят, включително в България. Независимо колко хора са прочели дадена истина в интернет, не я ли чуят по някоя от тези медии, няма да повярват. Как ще се убедят хората, че трябва да разсъждават със собствения си разум?
Сигурно ще прозвучи невероятно просто, но ако може да продължа мисълта си от по-рано - начинът е да се откъснем от хватката на корпорациите. Не трябва да се подценяват милиардите долари, които тези корпорации влагат в една-единствена цел - да контролират мисленето ни. Така че, да, простичко е, но дори аз самият се боря да устоявам на това всеки ден. Навремето дори си мислех, че некорпоративните телевизионни канали представят повече истини от корпоративните. Но само погледнете кои са рекламодателите им и си дайте сметка доколко може да са достоверни. Всяка една от тези уж некорпоративни медии се спонсорира от нефтените компании или от най-големите производители на газирани напитки… и те представят гледната си точка по много невинно небрежен начин, рекламите им са толкова изчистени и позитивни… но това е защото корпорациите имат адски много пари, с които да направят това. По този начин се заобикалят „защитите” ви. Истината е, че всичко това е просто поредният начин за промиване на мозъци. Те преиначават истината. Вижте само последната „мода” - шистовия газ. Рекламите им са толкова убедителни, че зрителят остава с впечатлението, че добивът на този газ не само не вреди, а е направо полезен за околната среда. А това е пълна лъжа. Те просто ти продават продукт, за да забогатеят още повече на твой гръб. И точно това чувство за необходимост, което пораждат у нас чрез тези реклами, се превъплъщава в притеснение, че няма да притежаваме дадения продукт например. Превръща се и в завист, че друг ще го притежава, но не и ние. И всичко това се превръща в страх и омраза в обществото като цяло.
Това си е стара максима - „Власт чрез страх, разделяй и владей!”…
И вече са експерти в това, имат и неизчерпаеми средства за това. Но дори това не бива да ни плаши - защото, тъй като проблемът опира до всеки един, то така или иначе всеки сам по себе си трябва да положи усилия, за да се събуди. Иначе не можем да се събудим като общество. Проблемът не е дали повече или по-малко ще консумираме, а да го правим правилно, както казва Тик Нят Хан - „целесъобразно консумиране”. Живея в един район, в който никой не гледа телевизия, защото отдавна са осъзнали, че всичко, което ще видят, е пропаганда. Тук хората са си основали собствено училище, защото не искат децата им да попиват държавната пропаганда. Ако сте чували името Рудолф Щайнер, той е на голяма почит тук, училището ни е кръстено на него. Той обяснява, че е редно да се живее „в единство със земята”, да не се ползват химикали, а да ползваме балансирано нещата, които ни предлага природата. Така че има хора, които са будни, които осъзнават истината. Които когато пътуват например, не посещават туристическите забележителности, а ходят там, където ходят местните хора. Аз лично правя така, защото тези, които работят, правят така, че обществата да функционира. А сега какво става? Корпоративните конгломерати в сферата на земеделието се опитват да избутат малките земеделци и да направят така, че те да фалират. Това е само един малък пример.
Вашето малко градче изключение ли е в Америка или има и други, които се „събуждат”, както го определихте?
Събуждат се, но има да се извърви още дълъг път. Моето градче всъщност е едно от най-корумпираните в нашия окръг! Какви ли не шашми стават тук, сред управниците. Но поне са започнали да никнат подобни малки общности, които успяват да съществуват и на практика сами да си създават законите. Както казват: „Колелото на справедливостта се върти бавно”, но все пак се върти. В Неапол преди години мафиоти са заровили тонове токсични отпадъци и местното население е започнало да се разболява от рак. Хората трябва да започнат да осъзнават, че онова, което им казват правителствата, не е истината и че целият смисъл на рекламите е да ни накарат да не можем да живеем без продуктите, които искат да ни продадат. Проблемът е толкова стар, че се изисква огромно усилие, но не е непоправим. Затова трябва хората да бъдат информирани и да разберат, че тези, които виждат проблема, не са някакви луди радикали. Този проблем не е въображаем, хората трябва да осъзнаят, че той е съвсем реален. Защото „Грийнпийс” и „Окупирай Уолстрийт” не са и не бяха „просто малцина радикали”. Това са представители на една огромна част от населението, които виждат фактите. А те са например, че буквално половината от използваната вода „за нуждите на хората” в Америка се ползва всъщност за отглеждането на животни в огромни корпоративни ферми, които после ще бъдат заклани за храна. Щом тук се случва, мислите ли, че във вашата държава е по-различно? Корупцията и, може би по-важно, разхищаването на ресурсите, просто няма как да съществуват само в една сфера, изолирани от останалите, които пък да си остават непокътнати. Например знаете ли, че за да се произведе един килограм месо, са необходими 20 000 литра вода, т.е. по време на отглеждането на животното са ползвани 20 тона вода за всяко кило пържола, което после ще изядете. Тук става въпрос за корпоративните индустриални ферми, които отглеждат добитъка като стока. С обикновените фермери, които отглеждат по няколко животни, е съвсем различно. Вследствие на всичко това обикновената чиста вода всъщност се е превърнала в ценна стока. Това нормално ли е? Като сравнение с 20-те хиляди литра вода, за кило пшеница са необходими едва 200 литра. Тук не промотирам вегетарианството, става въпрос просто за устойчивото развитие и оцеляването на човечеството - хората да осъзнаят какво се случва около тях и да направят свой собствен, информиран избор. Все пак прадедите ни са яли месо, когато успеят да убият някой дивеч, за да нахранят семействата си, иначе са яли постно.
Днес всичко се върти около месото, само за това се говори и това се продава. Огромни вериги за бързо хранене по целия свят продават евтини хамбургери, за жълти стотинки. Това нормално ли е? Доколкото знам, България е имала развито селско стопанство, защо тогава българите си купуват някакви хамбургери, които не знаят какво съдържат и които всъщност са създадени от рекламодателите на веригата за бързо хранене? Хората знаят ли, че дори в пържените картофи в тези вериги всъщност почти няма картоф? Те са изобретени в лабораторията по начин, който ще се хареса на масите, но нямат нищо общо с естествените картофи, които растат на село. Те са толкова генно-модифицирани, че са по-близо до пластмасата, отколкото до истинските картофи. Замислете се наистина колко ще ви е трудно да си купите картофи, да ги нарежете и да си ги изпържите? Аз лично отглеждам кокошки, консумирам яйцата им, раздавам на приятелите си. В същото време управата на моето градче позволи на една персона да разчисти 20 декара земя, за да отглежда пет крави, което пък му позволява да ползва комерсиални данъчни облекчения. Обадихте ми се за полицейски въпроси, но нали осъзнавате, че всичко това е свързано?
Живеете изолиран от системата, срещу която цял живот се борите. Какъв съвет имате към хората, които все още не са стигнали до Вашия етап на самодостатъчност и все още имат желанието да се борят срещу тази система?
Да изискват отдадени учители и по-цялостно обучение за себе си и за децата си. Трябва да се обърне внимание на образователната система, но така че тя да се направи смислена. Да, университетската диплома е полезна, но тя няма да те научи как да отглеждаш зеле или картофи например. Хората трябва да започнат да оценяват значимостта на устойчивото съществуване. А и образователната система да е открита към цялостното развитие на всички сетива, не само на умствените способности. Съществува понятието „сетивно хранене”. В будизма се обяснява, че хората се хранят и с шестте си сетива, а не само с вкуса в устата. Шестото сетиво - съзнанието ни, е толкова важно, колкото и останалите пет. В учението, за което ви споменах, се обяснява модерният свят точно през тази призма. Например телевизионно предаване, или един разговор между хора, или билборд по улицата - всичко това са все видове „храна”, възприети чрез зрението и слуха. Докато се разхождате из града, консумирате всичката тази храна и тя ви влияе точно както и тази, с която се храните. А тази храна от градската среда е вредна по същия начин, както нещо отровно, което сте изяли. Но тази храна от градската среда ще разболее същността ви. Това е особено опасно, защото вредната храна от градската среда се внедрява в тялото ви без да го осъзнавате и без да сте я допуснали съзнателно. Това е важно, защото така тровим не само собственото си съзнание, а и съзнанието на децата ни. Вместо хората да осмиват подобни учения като твърде „хипарски” или „езотерични”, нека се опитат да се вслушат в тях и да ги осмислят. Телата, в които живеем, са наши, затова трябва ние лично да решаваме и да избираме как да ги „храним”, как да храним душите си. Трябва да избегнем това програмиране, което корпорациите извършват над нас.
Такова здравословно хранене вероятно ще промени не само здравето ни, а и отношението ни към хората?
Погледнете само колко много в Америка се обсъжда насилието. То непрекъснато е в новините, а оръжейните производители са едно от най-силните лобита в държавата. Според Американската асоциация по психология през живота си средният американец ще изгледа 100 000 акта на насилие и 8000 убийства на екрана на телевизора си. Докато родителите са толкова заети, че нямат време да обърнат внимание на децата си, телевизорът се е превърнал в детегледачка. Така децата от най-ранна възраст започват да се „хранят” с тази токсична визуално-звукова смес, която излиза от тази кутия, пред която седят втренчено. Така се превръщат в жертви на това насилие и този страх, които възприемат с психиката си. Холивуд носи изключително голяма отговорност за всичко това. В детството ми приключенските сериали, които гледахме, като например „Самотният рейнджър” или „Фантомът”, никога не показваха насилие, както днес. Когато се налагаше нещо да се случи, героят например прострелваше злодея в ръката и той възкликваше: „Как можа да ме простреляш в ръката!”. Същите тези герои, които навремето си разменяха по няколко юмрука, днес са пренаправени от Холивуд с огромно количество съвсем реалистично насилие и кървави убийства.
Сравнете само оригиналната поредица за Батман от 70-те години на миналия век и сегашните филми за същия герой. Еднакво лоши са компютърните игри, които вече са твърде реалистични и в които убиваш противника, кръвта се пръска навсякъде и минута по-късно същият този убит противник става на крака и продължава играта. Как очакваме децата да възприемат реалността и насилието, след като ефектът от подобни игри им е влязъл в подсъзнанието? Като се има предвид всичко това, всъщност изобщо не е трудно да разберем как е възможно малко дете да занесе пистолет в училище и да простреля приятелчето си, както редовно се случва в Америка. Та те са закърмени с играта, в която героят е застрелян, след което става и продължава. След като детето всекидневно е консумирало тази отровна сетивна храна, за която говоря, как иначе можем да очакваме то да възприема света? Тези деца дори не осъзнават, че това насилие им натежава, защото то вече е станало част от съзнанието им.
Това вероятно се отнася и за външната политика. Когато властта иска да нападне друга държава, много по-лесно се убеждава народ, който възприема „врага” като просто поредния „злодей” от някой екшън филм?
Американецът става все по-гневен и по-ядосан с всеки изминал ден. Защото консумира тази храна, която произвежда насилие и омраза. Тези чувства напояват същността ни, мисленето ни. Така много по-лесно се мразят мюсюлманите например. Американците, както и хората по целия свят, които подкрепят американската политика, трябва да си зададат сериозно въпроса - наистина ли вярват, че някой ей така, без причина, ще си върже бомба на кръста и ще се самовзриви насред площад, пълен с хора? Защо никога не си задават въпроса какво може да му се е случило в живота на този човек, какво зло е сполетяло семейството му и кой е причинил това зло, което го е довело до крайното решение да се самоубие заедно с още голям брой невинни хора? Това са въпросите, които никой не си задава в днешно време. Наистина ли вярват, че някой се е събудил една сутрин и от нямане на друга работа е решил да направи нещо подобно? Промитите мозъци повтарят: „О-о-о, те мразят нашата демокрация, затова го правят!” Само дето тук не съществува никаква „демокрация”. Две партии с идентична политика не правят демокрация. От писанията на много философи можем да прочетем за демокрацията в древна Гърция. Не е редно да ползваме същата дума, която те са ползвали тогава, за ситуацията, която съществува тук и сега. Не живеем в демокрация, а в олигархия. Т.е. тези с най-многото пари биват избрани във властта.
Начините на контрол еволюират...
Живеем във времена на изпитания. Трябва да приложим всичките тези неща, за които говоря, ако искаме да спрем този „прилив”. Това няма да се случи, ако продължаваме просто да приемаме нещата такива, каквито ни се представят. Посетих общността на Амишите, които живеят земеделски живот основно в североизточните щати като Пенсилвания и Охайо - без ток, без модерните технологични изобретения. Много ми хареса начинът им на живот и ги попитах кой е решил да живеят така, а те ми отговориха, че никой, нали така са живели прадедите ни. Сетих се за това как живеехме в Италия, когато бях малък, как орахме земята с волски впряг. Решението е да забавим малко темпа на развитие - за къде толкова бързаме? Това не е нова идея. Още през 69-а, когато Нийл Армстронг се връща от Луната, едно 9-годишно дете пише писмо на президента Никсън и му задава въпроса: „Защо трябва да харчим толкова много пари, за да стигнем чак до Луната, като има хора на една крачка от нас, които гладуват тук, в Америка?” Този въпрос е особено актуален сега. Защо произвеждаме оръжия за масово унищожение, за да убиваме чужденци, като собствения ни народ гладува? Защо винаги се месим в живота на чужди народи? Хората много лесно забравиха, че нападнахме Ирак без да има убедителна причина да го направим. Унищожихме държавата им, културата им, избихме и осакатихме буквално милиони хора в тази страна.
Наскоро някой напомни това на тогавашния президент Буш и неговият отговор какъв мислите беше? Той каза: „Ами, историята ще ни съди!”. Моля? Кой му дава правото да решава, че историята щяла да го съди? За да го съди след като всичко вече бъде забравено ли? Не! Ще съдим сега, докато всичко още е в съзнанието ни. Сега е времето, в което ще оценим най-добре хаоса и лудостта, за която той е виновен. Само дето не се е намерил кой да го изправи пред съда. Но искат да изправят пред съда президента на Сирия или президента на Иран. А в същото време американският съюзник Израел притежава своите оръжия за масово унищожение, но пък те били за самозащита, не щеш ли, съответно имат картбланш да правят каквото си пожелаят. Интересното тук е, че вече е модерно да се упрекват хората, че „помагали на врага”, само защото казват истината. Сигурно в това ще ме обвинят след тези думи.
Мисловната полиция като че ли вече се превръща в реалност...
И затова се опитвам да пренасоча мислите си в поезия. Пиша каквото мога и близките ми често ме питат: „Няма ли да напишеш нещо ново?” Наскоро написах нещо, казва се „Президентът няма грижи”. Става въпрос за това кой е истинският ни враг. Врагът ни не са хората в Афганистан, нито тези в Пакистан. Врагът ни е гладът, врагът е беднотията, врагът са лъжите.
Щом понятието „да помагаш на врага” вече е толкова често използвано, това звучи малко като лов на вещици. Има ли надежда за промяна на хорските предразсъдъци?
Има хора, които намират смелост да се борят против властта и тази вълна постепенно се увеличава. При това не само в Америка. Има няколко китайски дисиденти, които са успели да се обявят против управлението там, в Русия пък младите момичета, които ги арестуваха след като направиха протест в църква. Подобни единични изяви на хора, които се борят срещу несправедливостите в обществото трябва да бъдат подкрепяни от масите, те не могат сами да постигнат целите си. А масите не трябва да забравят, че правителствата са създадени да работят за народите си, а не да се държат авторитарно и да властват над тях, както е започнало отново да се случва. В самата ни Декларация за независимостта е написано изрично, че „щом една форма на управление се окаже пагубна, народът има правото да я премахне и да учреди ново управление”. Проблемът тук е, че правителството вече държи изключително много власт. То се справя лесно с всички инакомислещи с упрека, че са революционери или терористи и ги арестува. Наскоро разговарях с една група млади полицаи и ги попитах: „Когато ножът опре до кокала, на чия страна ще застанете? Народа ли ще подкрепите или правителството? Ще подкрепите ли собствените си семейства и правото им на свобода, за което ще са се надигнали?” Единият от тях ми каза: „Едно е сигурно - няма да им отнема оръжието!”
Това се случи след урагана Катрина през 2005-а - армията насилствено отне законно притежаваните оръжия на хората в околностите на Ню Орлиънс, което беше противоконституционно.
Хората помнят това. Подобни чувства постепенно се наслагват и тези семенца на съмнение и на липса на доверие започват да зачеват и да растат. Трябва да ги поливаме с вода, така че да могат да хванат корен. Затова трябва да започнем да мислим позитивно за нещата, които можем да направим, а не само какво все не ни е на ред. Трябва да започнем да осъзнаваме например, че хората от другите религии са хора като нас, а не наши врагове. Всеки има едни и същи нужди, желания, мечти. Трябва да осъзнаем коя е тази шепа хора, които се опитват да ни контролират и експлоатират. Които се възползват от труда и мъката ни.
Правителствата започват да елиминират дори и най-малките провокации. Ето, в Русия момичетата от „Пуси Райът” са в затвора заради една песен. В Америка пък студенти биват арестувани само защото се събират на групи и четат „забранена” литература.
Все пак има надежда - при това от мястото, което най-малко предполагах. Първоначално не харесвах интернет, но с времето осъзнах, че той ни дава възможност да комуникираме с хора от целия свят. Тази наша способност за масова и мигновена свързаност е важен инструмент. Вижте Едуард Сноудън и Джулиан Асандж. Пак повтарям, че хората трябва да осъзнаят колко полезни е информацията, която те предоставиха на света. Замислете се - единствените хора, които са недоволни от това са онези, които бяха разобличени. Сегашното правителство трябва да бъде наясно, че самото то също ще бъде разобличено. Светът се променя. Редно е хората да започнат да застават на страната на справедливостта.
Доста интересно успявате да съчетаете духовното с прагматизма. Това помагало ли Ви е в борбата срещу полицейската корупция в Ню Йорк или сте развил тази способност като резултат от всичките изпитания?
По малко и от двете, но като че ли по-скоро второто, т.е. като резултат от трудностите. Когато си принуден да живееш в такава ситуация, много бързо осъзнаваш как цялата тази илюзия, която си разкрил, перфектно и съвсем логично се вписва в реалността, която обитаваме. Наскоро снимах документален филм за т.нар. „креативна реакция” с режисьора Антонино д’Амброзио. Това е метод за противодействие срещу цялата тази циничност и консуматорство, които ни биват налагани и които всъщност олицетворяват нашата култура.
Коя е основната мисъл, която Ви позволи да не губите надежда през всичките тези години, когато се борихте срещу системата?
Знаех, че съм на страната на справедливостта. Тя ще надделее. Забележителното за късогледите хора е това, че те все си мислят, че винаги ще успяват да заобикалят закона с прегрешенията си. Но накрая възмездието ги догонва, дори това да е в самия край на живота им. Имал съм отношения с корумпирани полицаи, чийто живот съм виждал как с годините се е превръщал в жива мизерия. Негативните действия те догонват. Ако говорим глобално, това ще се случи и с човечеството като цяло.
Като става въпрос за борба срещу нередностите в системата винаги сте казвал, че не харесвате официалния израз, който на английски е whistleblower, или „човек, който сигнализира”, а че предпочитате друг израз - lamplighter, или „човек, който осветява”.
Предпочитам израза „осветител”, защото по-добре описва идеята, че се хвърля светлина върху нередностите и излизат наяве хората, които вършат корупцията. Хрумна ми докато още бях полицай в Ню Йорк и работих в гетото. Там има много хлебарки и като влезеш в някое помещение и включиш лампата, хлебарките бягат и се крият на тъмно - по ъглите, зад мебелите. Същото е с корумпираните хора в обществото - те не искат нередните им дейности да бъдат оповестявани. При някои от тях дори семействата им не знаят с какво всъщност се занимават. Богатите, заможните - те рядко успяват да бъдат съпричастни със страданието на бедните. Живеят си в отцепени квартали за богаташи, които се охраняват от частна въоръжена охрана. Интересно е как тези хора не правят връзката, че щом Америка може да напада цели държави, при една евентуална революция, техните малки охранявани кварталчета много лесно могат да последват същата участ. Всъщност дори не е необходима революция - самият факт, че пребивават под постоянна стража, която те сами са си поставили, показва, че те живеят под постоянен страх. Това нормален живот ли е?
Между тези хора и политиката на Америка има доста общо - прослойката им диктува голяма част от държавната политика.
Да, в тях е съсредоточена властта, но философията ми е, че качеството винаги ще надделее над количеството. Ако искаме да има напредък, са необходими хора, които са готови да се опълчат срещу несправедливостите. Просто трябва да сме нащрек, да не се подвеждаме и да не бъдем лъгани от фалшиви обещания за „по-добър живот”.
Споменахте, че сте живял в Италия?
Като малък посетих страната, гостувах на мои роднини. Бях на 13 и от Бруклин, където се говореше само английски, отидох в едно селце близо до Неапол, където се говореше само италиански. Родителите ми много ми бяха говорили на италиански като малък, казваха ми, че е хубаво да говоря езика на прадедите ми, да уважавам паметта и традициите им. Децата, с които общувах, когато се озовах в Италия, бяха много изненадани, че не само знаех италиански, но и говорих перфектно собствения им диалект.
Обичате езиците?
Много! Много пътувам и винаги се старая да научавам местния език, където и да се озова. Как се казва „Благодаря!” на български?
„Благодаря” ли?
„Благодаря!”. Довиждане!
