Стефан Божков няма нищо за криене и не признава табута. И макар да казва, че не е човек на крайностите, в картините си той иска и провокира с фокуси на един различен художник.
Визитка
Стефан Божков е роден на 18 януари 1961 година в Панагюрище. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък. В България основните му самостоятелни изложби са в София, Пловдив и Варна, а на международно ниво го познават в САЩ, Латвия, Чехия, Унгария, Словения, Испания, Япония, Белгия. Член е на Съюза на българските художници.
Бил е в екипа на Литературен форум, асистент художник в БНТ и художник на археологически разкопки, занимава се с графичен и интериорен дизайн, прави илюстрации на книги...
Случва се и с четка (и с думи) да продължи историите, след като приказката свърши. Стефан Божков вече три пъти участва в пленера на Дарик "Звук и цвят" край морето, затова решихме, че е крайно време да експериментираме с него словесно. Защото както самият той казва, експериментът е опитът на артиста.
За какво не искаш да те питат?
Нямам проблеми с питането.
Нямаш ли си тайни?
Нямам нищо за криене. Хората се интересуват от различни неща, но аз нямам табута и нищо не ме притеснява.
Коя е най-голямата ти илюзия досега?
Най-голямата ми илюзия е, че тук може нещо да се направи.
Тук в България ли?
Да.
Кога се случи тази илюзия – преди 90-та или след това?
Преди, но и след 90-та се появиха бегли надежди, че ще се случи нещо в културата. Видя се обаче само един тъмен тунел. Това обезсърчава, много хора спряха да работят, други се изнесоха в чужбина.
Това има ли отражение върху твоите творби?
Не, в никакъв случай няма такова отражение, защото ме провокират най-различни ситуации. Когато съм в минорно настроение, ги изоставам малко, за да не ми влияе върху работата. Иначе винаги си личи.
Недостатък ли е да си личи тъжната нотка?
Според мен е недостатък, защото го предаваш и на другите, а това не е необходимо. Искам творбите ми да носят на хората по-позитивно, по-весело настроение.
Опитай за миг да се погледнеш отстрани. Как би описал себе си и това, което правиш?
Това ми се е случвало насън например. Наблюдавал съм се отгоре – доста е интересно, защото понякога се харесвам, понякога не се харесвам. Всеки човек си има позитиви и отрицателни черти. Мисля, че познавам добре отрицателните и се старая да ги туширам. Понякога изскачат, но се старая да ги избягвам. Отправял съм критика, която според мен е била на място и лично, и професионално. Мисля, че не съм грешал, защото доста обмислям нещата. Много рядко ми се случва импулсивно да отреагирам.
Това означава ли, че не си човек на крайностите?
Всичко е ситуационно. Някои неща те изкарват извън нерви и не може да не ти се случи да отреагираш рязко или грубо. Понякога ми се е случвало да съжалявам, но какво да се прави – човешко е. Според хората е, но в общи линии не съм човек на крайностите.
Но със сигурност експериментираш – както за себе си, така и в работата.
Правил съм експерименти, което доста ми помага. Да вземем за пример отношенията с жените. Всяка жена е абсолютно различна и тя е непознаваема. Абсурд е да опознаеш една жена.
Някои жени биха казали същото за мъжете.
Мъжете са много ясни и предсказуеми. Те са доста първосигнални, докато всяка жена е собствена планета. Не бих го нарекъл експеримент, а отношение с познавателна цел - да видиш как действително не можеш да стигнеш до крайната степен на тази планета и да кажеш, че си я опознал. Имам много положително отношение към жените, с редки изключения, разбира се, и това влияе върху работата, където винаги експериментирам.
Експериментът е опитът на артиста – самата идея и обектът ти подсказват техниката и подхода, с които да тръгнеш. Всяка идея иска своя начин на работа.
Снежната кралица. Принцесите (2005)
Коя е последната ти голяма идея, която си отразил върху платно и хартия?
Идеите постоянно се прескачат и винаги има провокатори. Има много неща, върху които искам да работя, но малко съм ги поизоставил.
Знам, че много пътуваш заради участията ти в България и извън страната...
Това е пълна задъхваща програма и в даден момент си казваш "Трябва да седна да поработя".
Едно от участията ти тази година беше на пленера на Дарик "Звук и цвят", който се проведе през септември край морето. Какво се случи за теб там?
Участвах за трети път в пленера, който ми е доста познат като статут. Тук най-важни са атмосферата и контактите с колегите и организаторите. Случва се да познаваш един автор по работите му, но не и като човек. На пленери като този се получават добри запознанства, дори приятелства тръгват от там. Като че ли рисуването не е толкова важно, колкото създадените контакти и впечатлението от даден автор.
Понякога художникът може да излъже в работата, докато tête-à-tête не може да се лъже. А тази година на пленера на Дарик се получиха не просто пленерни, а наистина хубави творби. Там се роди се и изразът непленерни работи.
Това ли беше изненадата?
Това беше изненадата, защото на пленер се случва човек да пропуска ударната сила в работата. Но сега се получи.
Като артист с четка кога и как лъжеш, хващаш ли се в лъжа?
Не мога да се хвана в лъжа, но може би съм лъгал. Може би съм излъгал, че съм чак толкова добър (смее се). Според мен лъжата е благородна, защото показваш нещо, покрай което хората могат 100 пъти да минат и да не го забележат - пречупваш го през своя поглед и те остават изненадани, понякога шокирани. И когато го харесат, може би си ги излъгал като някой фокусник.
Как поддържаш баланса между различните неща, с които се занимаваш – бил си в екипа на Литературен форум например?
Отдавна не работя в Литературен форум, но там променихме тотално дизайна, създадох новата визия и концепцията с по-малко писане. Това е моят поглед като графичен дизайн, с който съм се занимавал доста.
Графичен дизайн, интериорен дизайн, илюстрации на книги...
...асистент художник в БНТ.... Какво ли не съм правил, но това пък е много интересно, защото те обогатява. Бил съм дори художник на археологически разкопки. Не мога да се сетя за нещо, с което не съм се занимавал, но това ужасно помага. Когато правиш свои работи – графика, живопис, пластика – тогава границата е като бръснач и трябва много да внимаваш да не минеш от единия към другия полюс. Най-големият номер е да знаеш кога да спреш. Това е най-трудното нещо във всяка работа. Нацелиш ли момента на спирането, значи си успял.
Външният поглед важен ли е за теб?
За мен е имало случаи, в които това е било много важно, защото винаги можеш да направиш някоя глупост.
От кого си склонен да взимаш съвет?
От колеги, понякога от приятели. Наблюдавам техните реакции и ми е интересно възприятието, когато работата е на някакъв етап.
Кога решаваш, че си готов за изложба?
Предварително знам в коя галерия ще излагам творбите си и всичко се прави за конкретното място. Идеята винаги е да правя нещата за определеното пространство, защото всички са пространства различни – характерът на галериите е различен, публиката е различна. Въпреки че показвам себе си, искам да ги провокирам.
Къде можем да видим твои неща в София?
A: През декември Арт алея представя обща изложба "Пет години Арт алея" с автори, с които работи галерията – Греди Асса, Красимир Добрев, Вихрони Попнеделев. Следващата ми изложба се открива на 28 април в "Ракурси".
Знам, че приказките са твоята слабост...
Да, разбира се. Аз и сега ги препрочитам, защото за мен те са повече от философска литература. Който не е чел приказки като малък, след това колкото и философи да изчете, някак не се получава. Приказката не е само за деца, тя е и за възрастни. Понякога – като в цикъла "Принцесите" – обичам да ги продължавам, след като приказката свърши.
И нашият разговор така ще приключи. Коя приказка би препоръчал в синхрон с настроението ти в този мрачен полузимен ден?
В това настроение бих търсил нещо от Братя Грим. Не знам защо, като дойде това време, нещо немско ме влече. Да кажем Вилхелм Хауф с "Каменното сърце" или Братя Грим с "Храбрият шивач".
Какво е твоето послание към младите артисти, които имат нужда от вдъхновение от хора като теб?
Това, с което те се заемат, е една много трудна работа и трябва да си абсолютно всеотдаен, защото е на приливи и отливи. Но това носи послание и нещо остава. Най-важното е човек да пътува, да опознава света и хората. И навсякъде да дава любов. Това ни спасява.
РАЗГЛЕДАЙ ГАЛЕРИЯТА НА СТЕФАН БОЖКОВ В ZAR.BG
