- Интервю на Марта Младенова с финансиста Любомир Дацов
Пенсионната реформа е проблем на фиска и то номер едно. Това смята финансовият експерт и бивш зам.-министър на финансите Любомир Дацов. Според него мерките в тази област даже са малко закъснели. „Господин Дянков мисля, че започна по някакъв начин да уцелва някакви правилни пропорции и отново това, което се случва в държавата, е, че имаме отстъпление от всички тези основни параметри", коментира той. Според него най-големият проблем е непредвидимостта, а бизнесът се нуждае от предвидимост и логика. Правителството е длъжно да осигури такава рамка, че хората и бизнесът да могат да си направят сметка поне за година-две напред допълни той.
„Две години и рамката на бюджета, и пълнежът му беше един абсолютен миш-маш. Господин Дянков мисля, че започна по някакъв начин да уцелва някакви правилни пропорции и отново това, което се случва в държавата, е, че имаме отстъпление от всички тези основни параметри. Лично за мен, след като голямата картина не може да се върже, парченцето пенсионни и социални осигуровки общо взето е част от този проблем, но той е по-малък проблем", каза той. Дацов направи прогноза, че следващата година икономиката ни ще има растеж около нулата и дори малък спад и определи първоначалната прогноза на кабинета за ръст на икономиката от 2,9 на сто за 2012-а като „фантасмагория". Ето какво още каза Дацов пред Дарик:
В понеделник експертите от МВФ ще отидат на посещение в НОИ. Според Вас те ще успеят ли да видят изпълнение на своята препоръка от пролетта да се намери баланс между нужните и възможностите на пазара на труда?
По-скоро не, макар че НОИ не е определящ в случая за реформите в пазара на труда. Пенсионната реформа е нещо различно. В последните двадесет години имаше мисля, че двама министри на труда, които се грижеха действително за пазара на труда. Всички други забравиха тази си функция и бяха повече социални министри, включително и настоящият, който общо взето почти нищо не прави за пазара на труда и това вече в момента се вижда. Всъщност пенсионната реформа е действително голям проблем, но тя е проблем на фиска. Тя не е проблем на икономиката, защото един министър на труда трябва да се грижи за по-голяма заетост, работниците да бъдат с подходящата квалификация, изобщо да прави политиката в тази област. Пенсионната реформа действително е част от това, което се случва, но общо взето според мен, но е малко далеч според мен от истинските нужди на пазара на труда. Друг е въпросът, че тя от гледна точка на фискалните проблеми всъщност е проблем номер едно, ако мога така да кажа.
Да, но от друга гледна точка, не са един и два сигналите на бизнеса, че безработицата ще се увеличи догодина заради предстоящите трудности. В същото време дефицитът в НОИ расте и възниква въпросът ще има ли пари за обезщетения. А това е само най-малкият елемент от цялата сложна ситуация на НОИ.
Нещата трябва да се разглеждат в тяхната цялост от гледна точка какво прави бюджетът, каква политика води и ще има ли достатъчно пари да осигури онези необходими и задължителни плащания, които има.
Но в крайна сметка какво искате? Две години имаме абсолютно пропуснати възможности. Даже в рамките на шегата аз лично тъкмо бях започнал да харесвам господин Дянков с последното му предложение в рамките на този бюджет и това, което се случва в последната седмица - отново започнаха да отстъпват и всъщност някои правилни мерки, започват да се отказват от тях. Две години и рамката на бюджета, и пълнежът му беше един абсолютен миш-маш. Господин Дянков мисля, че започна по някакъв начин да уцелва някакви правилни пропорции и отново това, което се случва в държавата, е, че имаме отстъпление от всички тези основни параметри. Лично за мен, след като голямата картина не може да се върже, парченцето пенсионни и социални осигуровки общо взето е част от този проблем, но той е по-малък проблем. Ако тези две години не бяха пропилени и имаше, както и в останалите европейски държави, стабилизация на икономиката, истинско намаляване на безработицата, дръпване на икономиката малко по-нагоре, ние щяхме да бъдем в малко по-друга изходна позиция и тези проблеми, които вие преди малко казахте, нямаше да изглеждат чак толкова големи и нерешими.
Да разбирам ли, че Вие подкрепяте доста по-твърд вариант на пенсионната реформа и увеличаване на възрастта за пенсия направо с една година?
Според мен едва ли има нормален човек, който да не разбира, че това е абсолютно необходимо. Няма как да се върже простата аритметика, камо ли другата аритметика, която правят обикновено финансистите. Тоест няма как без тези мерки действително да бъде гарантирано изплащане на пенсиите и някаква стабилност в бъдеще време. Още повече че тези мерки са закъснели. По чисто политически причини ГЕРБ ги прехвърли към 2021 година. Сега поради натиска на европейските институции и МВФ Дянков се опита да направи нещо. Макар че ако погледнете, и то е много политическо. Той предложи през 2012-а да се случи нещо, след това заради изборите, които идват нищо да не се случва, реформата да продължи през 2015 година. Съгласете се, че тези стъпки след това забавяне нищо-неправене, прехвърляне за следващи периоди, колкото и да са правилни тези предложения, навличат критики, поради това, че няма стабилност, няма предвидимост. В крайна сметка едно от важните нещо в бизнеса е да има предвидимост и логика на нещата, които се случват. Тоест бизнесът трябва да може да си направи простата сметка, както и обикновените хора. Всички ние трябва да може да си я направим. Правителството ни е задължено да осигури такава рамка, в която ние да можем не за седмица, не за две, а за поне година-две напред да си правим сметката. И това е според мен проблемът, а не предложените стъпки от министър Дянков. Проблемът е, че стъпка напред, две назад, абсолютната непредвидимост. Не може само преди няколко месеца да подпишеш един договор за развитието на тази „реформа", защото в този си вид това не е реформа и след шест месеца да кажеш аз си промених мнението тотално. Просто това не е сериозно.
От гледна точка на това, че няма никаква предвидимост, може ли вътрешното търсене, на което финансовият министър толкова много разчита, да бъде двигателят на икономиката?
Нито една от прогнозите, които той прави, не се състоя в последните две години и половина. Няма да се състои и за момента. Първо, макрорамката, докладът към бюджета, той служи да ориентира и да изпълни една особено важна функция. Министерството на финансите и БНБ са онези държавни институции, които имат единствени капацитетът и отговорността да правят макроикономически прогнози. Всяка една нормална фирма на базата на тези макроикономически прогнози си прави своя собствен план. Тоест Министерството на финансите в случая, направо подигравайки се с това, което се случва около нас, направи една прогноза, която е фантасмагория за 2,9 процента растеж за следващата година. Ако погледнете, няма сериозен човек, който да казваше, че растежът може да бъде повече от 2-2,2 на сто тази година. Това, което се случва в момента като стагнация, беше известно и тенденциите бяха ясни още преди четири-пет месеца. Прогнозата на Министерството на финансите дойде в края на ноември. Тоест не може да се каже, че Министерството на финансите не е знаело и не вижда какво се случва, то просто общо взето се опитва за пореден път да прави пропаганда. Но в края на краищата пропагандата... Макар, че на последните избори телевизорът победи хладилника, но това не може да продължава безкрайно дълго, ако искаме да бъдем нормална държава. Ако се развиваме в тази посока, в която вървим в момента, на ненормалността, където колкото си по-беден, толкова по-лесно те купуват и те използват политически, тогава да. Но този бюджет.... Общо взето в края на краищата бюджетът е политически инструмент, той е икономически като реализация, но политически като инструментът, в който всъщност всички виждат всички параметри на всички политики на правителството. И от тази гледна точка той не може нещо по-различно от действителността и от останалите действия на правителството. В края на краищата какъв бюджет да имаме, като почти нямаме нормален и стабилен министър в това правителство, който да има капацитета ясно да обясни една политика и да поеме съответните ангажименти. Съгласете се, че отдавна не имало правителство, в което да има толкова безлични и безименни министри или хора, които абсолютно не знаят какво да правят. И в края на краищата министрите били лоши, пък министър-председателят бил добър. Ами нали той ги е избирал. И в края на краищата ние живеем почти в общество, където един човек командва. Така че в случая политиката, която се наслагва, е следствие на объркването и на хаоса в главата на водещите политици на ГЕРБ. Така че не бива да се учудваме на всичко това, което се случва.
А трябва ли да се учудим, ако бюджетът не издържи? Има ли достатъчно буфери това да не се случи. Самият финансов министър прогнозира дори разпадане на еврозоната.
Според мен от гледна точка на това, което се случва в момента - приходната част е на границата на изпълнението си, но аз смятам, че тя е изпълнима. Моята прогноза за следващата година е растеж около нулата, може би малък спад на базата на това, което се случва в последните развития.
Според мен приходната част на бюджета е направена при очаквания за растеж около 0,5 процента. Тоест от гледна точка на това, че контрабандата продължава да бъде на безкрайно големи нива, всъщност ако те бяха направили съвсем малко в тази посока, могат да докарат много по-големи приходи. Контрабандата на цигарите беше в рамките на средното европейско преди няколко години тоест в рамките на около 8-10 процента, в момента е 30-40 процента. 10 процента да намалят, това са приходи, които биха решили много от проблемите в бюджета. Повечето анализатори казваха, че бюджетът е загубил вследствие на контрабанда около 2-2,5 млрд. лв., тоест почти има единодушие в тази област. За 2011-а сумата е намалена определено бяха взети някакви мерки - видими или невидими, но като цяло усещането поне моето е, че контрабандата беше малко намалена, но тя остана на високи нива, тоест пак липсват около 2 млрд. лв. от бюджета. Извинете, ама с 2 млрд. биха били решени много проблеми в бюджета, които сега, в момента отиват в чисто криминални джобове. Приходната част, тя си има резервите от гледна точка на макрорамката, прогнозата и от друга страна, относително ниската събираемост, която е характерна за последните две години и половина.
Около 2 млрд. е и сумата, за която се говори, че евентуално бихме потърсили външно финансиране, за да се платят облигациите, които имат падеж през 2013 година. В бюджета има заложена възможност за повече от 4 млрд. лв. външно финансиране. С оглед присъствието на мисия на МВФ у нас, можете ли да помислим и за заем от МВФ и като цяло какво мислите за възможността за външно финансиране.
Честно казано, това, което се прави последните две години, е, хайде, да не кажем силна дума престъпление, но поне аз винаги съм застъпвал позиция и винаги съм говорил в тази посока - още преди две години България трябваше да вземе кредит и да сключи споразумение с МВФ. Това, което се случваше с бюджета, беше ясно. Има своите особености, но наличието на дефицит беше ясно още преди две години, че ще продължи доста дълго време. Тоест трябваше да се осигури едно външно финансиране, за да не се явява държавата конкурент на банките и на фирмите. Защото в момента правителството се финансира чрез емисия на ценни книжа, които са много повече от 2 млрд. които ги споменахте. Всяка година се харчат няколко милиарда от бюджета купуване и продаване на ценни книжа. Два милиарда и нещо са допълнително издадените бонове над погашенията, които имаше правителството. Така че тези 2 млрд. са пак пропаганда, те не са проблем за осигуряване. На въпросът е, че се изземаше ресурс от банките и банките предпочитаха да кредитират много по-сигурната държава, отколкото да насочват тези кредити към домакинствата и частния бизнес. Вследствие на това и икономическата активност е доста по-ниска в България, отколкото можеше да бъде. Аз с две ръце, макар и закъсняло, подкрепям България да стигне до споразумение с МВФ и да има достъп до външно финансиране. Външното финансиране е разумно в този момент.
