Руснаците и техните лидери трябва да обновят Русия. Това е значителна по мащабите си и исторически обоснована задача. Ако Русия иска да бъде водеща страна, то тя трябва да е с Америка и Европа. Това заяви бившият съветник на президента Джими Картър по националната сигурност и един от най-известните американски анализатори Збигнев Бжежински в интервю на наблюдателя на "Комерсант FM" Константин Егерт.
Кое ще остане непроменено в американската политика и кое може да се промени под влияние на обстоятелствата след тези президентски избори?
Мисля, че американското отношение към Русия е реалистично и ориентирано към сътрудничество. Взаимоотношенията между двете страни зависят от два факта. При това нито един от тях не зависи от САЩ. Първият, засяга сигурността в региона, близък до Русия, а по-точно разположен южно от нея. Това може да доведе до усложняване на нашите отношения - не по вина на Вашингтон или Москва, във връзка с опасното развитие на събитията в региона, за които научаваме. Вторият фактор са растящите вътрешни трудности в Русия. Това са и икономически и социални проблеми, които господин Путин, струва ми се, не осъзнава в пълна степен. Това, което той върши за разрешаването на проблемите, според мен, ще доведе само до тежка вътрешна криза.
А къде Владимир Путин греши?
Явно той не разбира, че руската икономика, която в действителност силно напомня на икономиката на Нигерия, не отговаря на очакванията на руснаците. Те вече не живеят в изолирана страна, те прекрасно разбират какъв е днешният ден.
Не е възможно да се изгради страна на основата на едномерна икономика и националистически лозунги. Това е точният път към самоизолацията и възпроизводството на едни и същи проблеми.
Когато говорите за усложненията на южния фланг на Русия, имате предвид Близкия Изток, Иран, Сирия?
Абсолютно точно. А също така и южните части на Русия - Кавказ и Централна Азия.
Мнозина в Русия и в САЩ говорят, че политиката на Барак Обама на "презареждане" на отношенията с Русия не е довела до нищо, защото това е политика на слабостта. Съгласен ли сте с това?
Не, не мога да се съглася напълно. Не мисля, че става дума за слабост. Напълно правилно - американската политика беше пасивна, неактивна, нетворческа, нерешителна. В същото време в Русия беше медведевската интерлюдия, антракт, когато не беше напълно ясно, кой в действителност отговаря за всичко. И това доведе до стагнация на отношенията. Не обвинявам никого, но мисля, че този резултат не беше най-успешния.
Как ситуацията около Сирия и Иран може да повлияе на руско-американските отношения? Какво бихте препоръчали на администрацията, така че Русия по-положително да се отнася към инициативите на САЩ?
Не става дума само за Русия. Въпросът е дали Америка, Русия и Китай и останалите страни, са способни да работят заедно. За момента това не се случва. В тази връзка критикувах американската политика, която беше прекалено едностранна по отношение на Сирия. А към сирийския проблем се добавя и иранският. Тук за момента Русия и Китай си сътрудничат малко или много с Америка. Но Сирия може да се превърне в сериозен проблем. Ако положението там излезе извън контрол, ще се необходими само няколко седмици, за да започне дестабилизацията в Ирак и Ливан.
Вие заявихте, че политиката на настоящата американска администрация по отношение на Русия е била доста пасивна. Какво бихте препоръчали да се направи, за да стане по-активна?
Мисля, че трябва да изградим по-конструктивни отношения и да се върнем към решаването на тези проблеми, с които днес заради отсъствието на какъвто и да било напредък през последните четири години ще бъде по-трудно да се справим. Това е голям план за действие - и въпросите на сигурността, и на икономиката, и на регионалното развитие.
В същото време, ако погледнем ролята, която Русия днес играе във външната политика на САЩ, това явно не е главният приоритет. Може би по тази причина възникват проблеми, защото на Русия не се отделя достатъчно внимание?
Вие много точно определихте проблема. Отношенията с Русия въобще не са на първо място. В краен случай на трето. Кое е по-важно? Очевидно, че отношенията с Китай, с Европа, проблемите на Близкия Изток и Западна Азия. Но Русия е важен играч. Важно е тя да бъде привлечена конструктивно в тези процеси. Но също така е много важно за Русия да формира свое виждане за света и разбиране за своя исторически контекст, което би й позволило да се справи с растящите вътрешни проблеми.
Обезпокоен съм от национализма, натегнатото позьорство, като създаването на Евразийски съюз, към който, струва ми се, никой не иска да се присъедини, освен самата Русия. Цялата тази политика в действителност означава бягство от реалните проблеми.
А каква трябва да бъде реалистичната самооценка на руското ръководство и оценката на руската история в исторически контекст?
Вие сте част от европейската цивилизация. Първостепенна цел трябва да бъде стремежа да станете пълноценен член на Европа. Всички пречки по този път нанасят големи щети. Затова ми се струва странно, когато погледна съвременна Русия: вие имате толкова умни и креативни хора, имате такъв потенциал, а се занимавате с някакви остарели представи за евразийството, национализма, не говоря за комичните претенции за световно лидерство.
Когато работехте в администрацията на президента Джими Картър /1977-1981/, през първите три години имаше напрежение в отношенията със СССР, но имаше определен диалог: достигнахте до договора за ограничаване на стратегическите оръжия, който беше подписан във Виена през 1979 година. След това се случи нахлуването в Афганистан. През последната година от президентството си Картър бойкотира Олимпийските игри в Москва през 1980-а и провеждаше много твърда линия спрямо Москва. Смятате ли, че днешната ситуация с нещо е сходна и може ли да се плъзне към конфронтация, макар и на символично ниво?
Ни бих правил директни исторически аналогии. Но мисля, че вътрешните проблеми в Русия ще се задълбочат. Тяхното решаване не е възможно с помощта на външнополитически авантюри. А и Русия няма сили за подобен род политика. Руснаците и техните лидери трябва да обновят Русия. Това е значителна по мащабите си задача. Тя е исторически обоснована. Това е амбициозна задача. Нейното решаване ще даде възможност на руския народ, Русия да стане водеща европейска държава, играеща световна роля. И това е причината, поради която Русия трябва да бъде заедно с Европа и с Америка. Особено в епохата, когато светът се преустройва и възникват нови междуконтинентални съюзи. Ако бях руснак, бих погледнал на Изток и бързо бих разбрал, към кого да се насоча.
Вие имаме предвид Китай и неговото отношение към Русия?
Вие го казахте /смее се/. (БГНЕС)
