Белослава: Всеки ден живея с любовта

Случвало ли ви се е някой, докато ви говори или пее да имате усещането, че гали душата ви с леко перце? Нежно, фино, деликатно, ненатрапчиво... Ето такова въздействие има и една невероятно красива и талантлива жена – Белослава! Всяка нейна дума, независимо дали е изпята или изречена в разговор, има силата да стига до сърцето ти и да отнася мислите ти в друга реалност. Белослава е магия, уют, красота, любов...

Насладете се на думите и душата ѝ в следващите редове...

В какъв период те намирам в момента, Белослава?

В много силно работен. Днес на концерта ще има премиера на три нови песни от предстоящия албум. Готови са още няколко песни, но едно е да ги измислиш, едно е да ги аранжираш, едно е да ги запишеш и едно е вече да ги изсвириш за да им дадеш живот. Съвсем друго е когато се качиш на сцената с тях. Докато една песен не стъпи на сцената – тя няма живот, не се е родила. За мен всяка песен се ражда не когато я запиша в студиото, а се ражда, когато я изпея на сцената. Като чуждо тяло ти е, докато не я изпееш на живо, докато не усетиш енергията, сякаш не се е родила. За албума имаме яснота над всички песни. Трябва да направя революция за себе си в главата си, защото онлайн пространството до такава степен завладя нашия свят, че то открадна и музиката. За да издадеш физически носител е сложно, скъпо и никой не го купува. Купуват се вече като колекционерски издания. Това над което се чудя е дали изобщо трябва да има физически носител този албум, защото и моята дъщеря ме учи на това и казва: „Стига си била толкова сантиментална към миналото“. Аз все още пиша с химикалка и си нося тефтер след тефтер, в който записвам и песните си, и рецептите си, и мислите си. Аз още не мога да започна да мисля на клавиатура, не мога да се науча да си купувам електронни книги още. Някак изоставам, чувствам как съвремието диша във врата ми, аз още упорствам романтично. Другият месец ще пусна нов сингъл, по-акустичен, за да може в онлайн пространството да живеят песните и да ги чуят повече хора.

И понеже вече стъпих в третото десетилетие от моето творчество, доста материал и архив съм събрала. Предложиха ми да направим документален филм за тези 20 години извървян път. Това е следващото, над което ще поработим.

Пълна си с идеи...

Даже се будя нощем към 04:00 часа и до 05:30 имам време за размисъл. Преди се плашех, после разбрах, че явно времето през деня не ми стига и това будене нощем е важно да си доизмисля това, което не съм си доизмисляла през деня. И за да не будя Евгени (съпругът ми) съм свикнала на тъмно да си водя записки и под леглото има листове хартия с молив. Дали ще е част от песен, дали ще е някой, на който съм забравила да звънна, дали ще е нещо концептуално, което ми е хрумнало, дали ще е нещо с новото меню в ресторанта, рецепта... Просто пиша. Динамично ми е в главата.

Това ли е твоето време, само за теб?

Много години събрах безсъние заради професията ми. И явно с годините не съм знаела и заради начина ми на живот, колко са хубави утрините...Ставам много рано, ставам по тъмно. Първо, защото трябва да разходя кучетата ни и второ, защото имам два пъти повече време само за мен. Холът е тих и тъмен. Пускам си Jazz Radio France или Jazz Radio New York. Пия чай. Гледам светлината, като започне да влиза в хола, кучетата сутрин са много щастливи. Сутрин цветовете, мисълта ти... спокоен си. Хубаво е, светло е, топло е, уютно е. Няма напрежението на деня, което всички ни връхлита. Даже сутрин ни е времето, в което най-много си говорим. Утрините са моето време.

Така ли успяваш да се съхраниш през годините?

Това е една много жизнено важна житейска философия, която трябва да бъде споделяна, особено между нас жените. В нас има свръхестествени сили. Аз силно вярвам в това, защото не само сме създадени, за да създаваме живот, ами и нашата интуиция е по-силна, нашата физика е по-силна, нашата природа е много красива. Няма нищо по-съвършено от една чиста, гола и боса жена. На каквато и възраст да е. Доколко обаче тази гола и боса жена се харесва пред огледалото. Аз много години се боря с това да се харесам, защото като всяка една жена, без да съм много суетна, не се харесвам, не се възприемам много.

Имаш комплекси?

Имам страхове. Но да, имам. Ако 30 дни е 1 месец - аз се харесвам 5 дни в него, останалото време не се забелязвам. Започнах да се уча да се харесвам. Много е лесно да приличаш на някой друг, много е лесно да си в стадото, много е лесно да гледаш модата. Много е лесно да се отъждествиш и да се намериш посредством модела на някой друг. Много е страшно да се харесаш в огледалото такъв, какъвто си – гол и бос. Чист. Станал току-що. И да си кажеш „Добре, дори и да не виждам съвършенство, то си е мое, и си го харесвам, и си го обичам. Обичам си ръцете, краката, гърдите, дупето, лицето, главата“. Толкова е трудно всичко да си харесаш, че то се превръща в бреме. В съвремието жените започват да си нанасят огромни щети по лицата и телата. Продължава да вярвам, че в чистото мислене, в чистите взаимоотношения, в чистата храна и в това от рано да започнем да пием добавки: вечерната иглика, селен, магнезий и ескимо 3 – след 40 години трябва да те съпътстват. По-лесен е преходът към менопаузата, към остаряването. Спортът всеки ден. Цял живот тръгвах и спирах спорта, но сега от година и половина не съм спирала да спортувам. Почти не пия. Не съм за крайностите, уча се да е умeрено. С годините човек трябва да се обира.

Според мен без да искаме до 40-та живеейки енергично, хранейки се енергично, пиейки енергично, ние изразходваме 50% от жизнения ни капацитет. А на нас ни трябват два пъти повече след 40 години, защото процесите се забавят. По-трудно ми е да общувам с хората сега. Преди с лекота общувах, с лекота излизах вечер, с лекота ходех и на репетиции, на снимки, на интервюта... Сега всичко го правя трудно, мисля го. Енергията ми не е същата.

Затова си мисля, че човек трябва да намери начина да се съхранява, защото според мен остаряването не е остаряване. Това е продължение на младостта. Това е промяната на младостта. И зависи от нас дали ще го наречем промяна или ще го наречем остаряване. За мен най-хубавите жени са тези, които съумяват чрез погледа да видят живота. Той е буден, съзидателен, дълбок, бистър, енергичен и към него се крие тайната и ключът към живота на всяка една жена.

Успяваш ли това отношение към себе си, към живота да го предадеш и на дъщеря си?

Не. Изобщо. Изобщо не ѝ е интересна моята философия. Младостта е хуна, младостта е безпощадна. Младостта те кара да не чуваш и да не виждаш. Мога да говоря за недостатъците на младостта, защото тя вече си е отишла при мен. Както е хубава, така е и много зла. След като видях какво е дъщеря ми да не живее в нашия дом, видях каква е болката и празнотата, през която още преминавам, чак сега започнах да мисля за майка ми и баща ми толкова много, колкото преди изобщо не съм се сещала. Не съм знаела какво правят, кога го правят. Изобщо не ме е интересувало. Младостта прави така че тя е центърът на Вселената. А сега ги обичам два пъти повече. Животът го обичам повече сега. Като млад обичаш себе си, после заобичваш живота. Улавяш в живота толкова безценни качества, мигове и дълбочина, че не знам как ще се разделя с този живот. Той е толкова хубав...

А как си показвате любовта един към друг в семейството?

Аз съм много всеотдайна. Аз съм досадна. Непрекъснато им казвам „Обичам те“. Прегръщам ги. Готвя им. Събирам наши приятели у дома. Непрекъснато им правя подаръци. Разбрах, че обичането е наистина да даваш.

Аз никога не съм ощетявала тях за сметка на моята професия. Когато се прибера вкъщи се превръщам в една най-обикновена майка, съпруга, домакиня, много обикновена. Тиха, скучна понякога. Белослава е за на сцената, а пък тази другата Белослава е майка, съпруга. Те не са длъжни това бреме да го нося вкъщи.

Как успяваш да балансираш?

Като имам много силен център до себе си. Имам 22 години един изключителен мъж до себе си, който е по-силен от мен. Ако той беше по-слабият, щях да го придърпам към моя център, но неговият е по-силен. Така двете ни планети просто са балансирани. При нас балансът е страхотен. Никога не ме е карал да избирам между музиката и него. Не е от мъжете, които да идва с мен на концерти, но точно и затова аз първа се прибирам. Като пуснеш птичето и то веднага се прибира. Затова когато се съберем и всеки е бил изпълнен в своя свят, в своята планета, тогава имаме винаги какво да си разкажем. Пълно ни е, не говорим за бит. Говорим за ум, за душа, развиваме душата си. За душата, за тялото и за женствеността трябват много грижи, защото тя закърнява много.

Съвремието за мен е изключително бездуховно. То е меркантилно. Всички говорят за пари отвсякъде. Това е много грозно време, в което живеем.

Как се оцелява в такова време?

Като мислиш. Трябва да мислиш с кого общуваш, защо общуваш с този човек, какво ти дава едно приятелство, какво ядеш... Човек трябва да анализира живота си, да не кара по инерция, защото инерцията ще те удави.

Аз имам много истински приятелства. На едната ми ръка се броят моите приятелки, но те са истински. Истинско женско приятелство има. Аз го вярвам. Обичам го. Знам какво е. Тези наши женски слабости, емоции, те са толкова наши. Ние сме си толкова близки, толкова добре се познаваме без да знаем всяка една от нас, че трябва да сме по-единни в нещата, които правим.

В днешно време ми липсва това, че нямам идоли, нямам кумири. Хора, на които да искам да подражавам. Медиите, таблоидите – навсякъде е пълно с някакви личности, които са гротески. Хора, в които няма дълбочина. Затова имам нужда да казвам понякога някакви неща. Защото има жени, на които им е необходимо да знаят, че не са сами. Че всички вървим по този дълъг път на самоусъвършенстването, на продължението на младостта. Това ще ни прави по-единни. Дори признавайки слабостите си. Всички ги имаме. Има много силни жени сред нас, които го скриват, но когато се приберат вечер само те си знаят как се чувстват. Само те знаят сутрин какво виждат в огледалото. И каквито и маски, и гримове, и филъри и екстри на съвремието да слагаш, това което чувстваш, онова там в сърцето – тупти и ти напомня друго.

Може би е и важно да можем да разпознаваме какво има вътре в нас...

Точно така. Хората се объркват и от многото модели на поведение, които ни се предлагат, които ни заобикалят. Аз също понякога съм искала да бъда някоя друга. Но когато имаш едно плътно, здраво, духовно, стъпило върху норми и традиции сърце – няма това сърце как да направи една грозна обвивка. Няма как едно красиво сърце да има грозна обвивка. Мислила съм си много за тези момичета, които се обезобразяват на млади години – какви са те, каква порода са, какъв вид са... Казвам си, че сигурно и те плачат на филми, и те обичат, и те се влюбват и те раждат деца. Те сигурно са същите като мен, но за мен те са друг вид. Аз деля жените на чисти, голи и боси и друг вид. Този друг вид аз не го познавам все още. Не ги критикувам. Има жени, за които корекциите са жизнено важни.

Какъв е твоят 14-и февруари? Какво ти е отношението към празника?

Ние не празнуваме 14-и февруари. Аз любовта я имам. Аз всеки ден живея с любовта. На хората. Те ме срещат, говорят ми хубави неща. Всеки ден пиша, измислям, творя. Аз живея, къпя се в любов. Аз съм от най-щастливите хора на тази планета, защото не само я имам, но и я осъзнавам. Нося я достойно на раменете си, раздавам я. Абсолютно без умора, безвъзмездно... Любовта за мен не е на 14-и февруари. Тя за мен е моята съдба. Радвам се, че съм посланик на любовта толкова години. Хората това виждат в мен, в моите песни.