Един от възможните варианти либийският лидер Муамар Кадафи да падне от власт е той да бъде убит. Този сценарий за изход от продължаващите вече седмица протести в арабската държава допусна арабистът Киряк Цонев. В интервю за "Денят" на Дарик той казва, че не е изключено това да се случи, тъй като либийците са хора на емоциите. "Либиецът първо ще гръмне, а после ще мисли какво е направил", допълва Цонев. Според него Кадафи няма да се откаже сам от властта.
В "Денят" Киряк Цонев прогнозира още, че на базата на случващото се в държавите в Северна Африка, предстоят промени и в Турция. Арабистът ги обяснява със стремежа на южната ни съседка да стана водеща сила над тези държави, като първо спечели по един или друг начин техните симпатии. Eто какво още каза Цонев пред Дарик:
Ще успее ли революцията в Либия? Ще падне ли Кадафи от власт?
Аз имам лично мнение по въпроса за думата "революция". Защо това, което става там, трябва да го наричаме така? В момента в Либия е хаос. Това не може да се нарече революция. Първо, аз се питам защо всичко започна от Бенгази? Отговорът е много прост. Навремето от Бенгази беше крал Сенуси, и когато Кадафи дойде на власт и свали краля, всички привилегии, които имаше Бенгази, отпаднаха. Градът се превърна в един център на опозицията към режима на Кадафи. В Бенгази бяха смачквани няколко пъти бунтове, при това със силата на оръжието.
Ще постигне ли целта си този хаос?
Струва ми се, че ще се лее още много кръв.
Либия никога не е била силно централизирана държава. Тя е създадена от обединението на три колонии – една италианска, една френска и една английска. Това са трите области Триполитания, Киренайка и Фесан. Те са обединени малко изкуствено в една държава. Второто е, че всяка една от тези области е разделена на племенен признак. Те са племена, те са в родов строй тези хора. И тези племена, те са и арабски, и берберски по произход, по традиция се бият помежду си при всяка открадната камила.
И как те се организираха, за да излязат на улицата. Кой ги организира?
Тези, които излязоха на улицата, не са племената. На улицата излязоха гражданите, светските хора. А зад тях, а и зад тези хора в Кайро, стоят сили, които още не са си казали последната дума. Това са ислямистите. Ислямистите стоят зад протестите, които се случват в Северна Африка.
А самият Кадафи дали е изненадан от това, което се случва в Либия?
Когато във вторник го гледах по телевизията, аз виждах един човек, който е изгубил ума и дума, който крещи като абсолютно луд. В него винаги е имало нещо такова, но познавайки го лично, мога да кажа, че той е типичен либиец. Мнозинството от либийци имат точно този начин на мислене - те поставят на първо мястото емоцията и след това мислят какво да правят. Либиецът, като се качи в кола, той не признава еднопосочно движение. Той кара срещу движението само и само, за да покаже, че той е той.
Тогава докъде ще стигне Кадафи в съпротивата си на този хаос? С какви средства ще се бори?
С всички позволени и непозволени. Ако събитията се развиват нормално, с вътрешни сили, струва ми се, че трябва да е някаква случайност той да си отиде. Но, ако се тръгне в посоката, за която се говори все по-често, за наемниците от Африка, които да дойдат и да се намесят в тези събития, естествено, че те ще смажат всичко, що е по пътя им. Може би сте забелязали от тези българи, които си дойдоха в София от Либия, че една жена каза, че който излезе на улицата, там стрелят. Това вече е нещо страшно. Той ги обвини целия либийски народ, че са пияници, наркомани...Това ти да се обявиш срещу собствения си народ по този начин – това вече е прекалено.
А смятате ли, че либийците знаят какво искат да постигнат с това, което правят в момента?
Всички тези движения, на които ние сме свидетели в момента, и в Либия, и в Египет, и в Тунис, те имаха една цел - да свалят президента.
И какво след това?
Това го знаят само силите, които стоят зад тези хора. А тези сили при едни демократични избори ще победят. Ислямистите ще излязат на върха на вълната. Ние не бива да си правим илюзии, че в този свят, при тази обстановка, може да победи нещо друго освен ислямизма. Ако си спомняте преди няколко години ислямистите победиха на демократични избори в Алжир и се наложи армията да се намеси, да спре този процес, да удари по ислямистите, за да въведе една нормална демокрация, каквато се развива вече в Алжир.
Тоест това, което може да се случи след Кадафи в Либия, е по-опасно от неговия режим?
Да. Разбира се, че е по-опасно.
А къде остават тогава големите западноевропейски държави, къде са САЩ? Защо те стоят така?
Ще ви кажа. Интересът клати феса. Италия и голяма част от Европа получават своя петрол от Либия. Без значение дали от Кадафи или от ислямисти. Петролът идва от Либия. САЩ почти не купуват петрол от Либия, но почти всички компании, които работят в Либия, са американски. По време на голямото ембарго, което беше наложено на Либия, всички тези компании присъстваха в Либия, но бяха замразили производството по искане на американското правителство. И компаниите натискаха американското правителство да разреши да започват работа. Когато санкциите паднаха, след един месец, всички тези компании започнаха производство веднага. Тоест те са били готови да почнат във всеки един момент.
Бихте ли се ангажирали с предположение колко време ще продължи хаосът в Либия и как ще завърши той? През последните дни в Либия много хора призоваха, ако някой някъде види Кадафи, да стреля директно, без да се замисля. Възможно ли е това да се случи?
Аз това го допускам. Вече ви казах – това са хора на емоциите. Той първо ще гръмне и после ще мисли какво е направил. Допускам и този вариант, защото аз не допускам варианта Кадафи доброволно да се откаже от тази власт, която той има. Всъщност в Либия Кадафи е никой. Той е обикновен гражданин като всички останали. Той няма постове, той не е президент, не е министър-председател, не е министър, не, не, не. Той е лидер на революцията, а според конституцията такова нещо няма.
Всички сме чували за това каква е охраната на Кадафи, възможно ли е тя да бъде пробита или самата тя да допусне грешка?
Кенеди като го пазеше ЦРУ, какво стана? Недейте да преувеличавате възможностите на тези хора. Аз допускам и между тях да има такива, които са готови да го направят за някаква изгода.
Турция ли ще е символът за демокрация в този нов арабски свят, който в момента се създава?
В Турция е може би най-доброто, което би могло да бъде в този арабски свят. Но в самата Турция аз чакам и там някакви промени, заради този й стремеж да стана водеща сила над държавите от Северна Африка, като спечели по един или друг начин техните симпатии. Спомняте си например т.нар. "Флотилия на мира". Тогава Турция отиде на сблъсък дори с Израел само и само да спечели симпатиите на арабския свят.
Цялото интервю с Киряк Цонев чуйте в звуковия файл:
