Ако парламентът одобри решението на правителството здравната вноска да се вдигне с 2% от 1 април, това ще увеличи броя на хората, които ще получават заплатите си „под масата" и в същото време ще установи двуцифрена безработицата в страната. Това коментира пред Дарик изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Евгени Иванов. Той изрази надежда, че все пак може би в Народното събрание промяната няма да получи одобрение. Полезните ходове на бизнеса в тази криза вече са изчерпани и той не може да проявява повече гъвкавост. Изборът ще бъде между фалит и освобождаване на работници, категорични са работодателите. Ето какво още каза Евгени Иванов:
Едва ли има някой, които е съгласен с аргументите на правителството за вдигане на здравните вноски с 2%. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България също е против. Какви са обаче конкретно вашите аргументи?
Мярката за нас е много изненадваща. Тя идва в момент, в който първо, бюджетът за годината е приет, второ ГЕРБ дойде с една предизборна платформа, която включваше ангажимент да не бъдат повишавани ставките нито по преките, нито по косвените данъци, нито социално-осигурителните, което включва здравното осигуряване. И изведнъж без предварително да бъде консултиран бизнесът, се възприе тази идея. За мен процесът още не е приключил, това, че Министерският съвет е взел решение, не означава, че казусът е приключен и че това е вече норма. Смятаме, че все още може да се обсъжда полезността на такъв ход.
Така е, даже от парламентарната група на ГЕРБ всъщност вече изразиха съмнение, че подкрепят подобна идея.
Ето, значи започва да набъбва едно сериозно недоволство от това предложение. Защо сме против? Имаме доста солидни и доста валидни аргументи. Първият е, че в период на криза такава една мярка действа по-скоро проциклично, отколкото антикризисно. Първо се намалява разполагаемият доход на българските граждани в период, в който парите се все по-скъпи. Второ, парите се наливат в една система, която е абсолютно нереформирана, тоест гаранцията, че те ще изтекат там, където са текли и предишните пари, е почти 100-процентова. Третото е, че в случая отново се натоварва само и единствено частният сектор в неговата съвкупност, не само работодатели, не само предприемачи, а в този случай и работници и служители, тъй като тези 10 процента се разделят в съотношение 60:40 между работодател и работник, тоест всички заедно ще кредитираме отново системата, а в момента частният сектор плаща почти 90 процента от приходната част в бюджета на Здравната каса. Последният аргумент е, че се намалява потреблението. В криза да се намали по този начин ефективно потреблението в държавата, означава, че мярката работи в посока на кризата.
Как гледате на един такъв аргумент: от друга страна, имаше със същия размер намаление на социалните осигуровки и някак си сега пък с това увеличение като чели излизаме на нулата, така да се каже.
Не е точно така, защото социалните осигуровки се разделят по друг начин и там намалението е много по-малко и там държавата участва. Там съотношението е 12:10:8 и държавата поема известна част, докато в случая държавата не поема нищо.
Ако сме съвсем конкретни, все пак прогнозирате ли, ако се приеме това решение, което в крайна сметка зависи от гласуването в парламента, наистина да се увеличи значително безработицата или все пак бизнесът им някакви други ходове и друга гъвкавост, с която да може да посрещне това увеличаване на данъчно-осигурителната тежест върху него?
Това е практически увеличение на данъчно-осигурителната тежест. Бизнесът вече почти няма полезни ходове. В случая цената на труда ще включи нов елемент, който ще я повиши. И ако досега се намираха начини и формули да се намалява драстично, да се свежда почти до нула печалбата, сега оттук нататък вече отиваме в минус. И едно предприятие, ако трябва да избира между това да фалира или да намали с 10-15 процента работният състав, очевидно ще отиде на втори вариант. Чуваме, че има алтернативна идея. Ние я подкрепяме доста сериозно, защото това е нещо, което сме искали много отдавна от предишни правителства и от сегашното. Крайно време е да се въведе принципът на равностойност между осигурителите в Здравната каса. Има една категория, която на практика не плаща осигуровки - това са държавните служители, на които държавата по дефиниция плаща, но всъщност не плаща, тъй като това са парите от бюджета, това е все едно да се местят от единия джоб в другия. И ако те започнат да плащат своите лични вноски, както де факто ги плащаме ние, тогава вече първо, ще бъдем равностойни, второ, системата става устойчива и предсказуема и трето, ние сме изчислили, че тези пари, които липсват в момента, ще бъдат набавени по този начин. тоест няма да има сътресения в системата, няма да се натовари частният бизнес, който движи икономиката и най-сетне ще говорим за равноправие.
Човек, ако чете нашия разговор , изобщо няма да стигне до извода на финансовия министър от преди ден, че като гледа данните за износа, виждаме първите признаци за излизане на държавата от кризата, и тук да добавя пък днешната му констатация, а именно, че вторите шест месеца на годината ще бъдат по-тежки от тези, които изживяваме в момента, макар че знаем прогнозите от есента, че официално ще сложим край на кризата някъде април-май.
Ние сме правили прогноза също така сравнително оптимистична, но тя беше под условие: ако се приемат определени мерки, можем да говорим за начало на край на кризата към средата на годината и излизане, тоест движение нагоре, макар и с малко, да кажем в късната есен. Ние сме предложили доста сериозен антикризисен пакет от мерки на правителството, които да осигурят буквално утрешния ден на българския бизнес или поне тази част, която е кредитирала икономиката към днешна дата. Става дума за едни задължения, които ние изчисляваме като минимум един милиард лева. И сме дали даже един възможен подход, който да изчисти от утре това, което е затлачено от месеци, да не кажа с години. Да се изготви един регистър на задълженията, да се направи един финансов анализ кой на кого колко дължи и с дата и цифра това да се признае от държавата, че дължи на тази фирма толкова, на онази - толкова, след което да се предложи график за погасяването. Ние не държим това да стане от днес за утре, тоест може да бъде на няколко етапа, да кажем в началото 20%, после 30 на сто, после 50% и така да се приключи със задълженията обозримо, не по-късно от края на тази година. Тогава вече икономиката ще влезе обратно в релсите на доверието и нещата ще изглеждат по начина, по който ние ги виждаме, тоест лек растеж в края на годината.
Стана ясно, че правителството ще предложи пакет от около 30 мерки, вероятно това е една от тях, които се обсъждат.
Дай, Боже!
Какво друго сте предложили като по-спешно, защото наистина в съвсем краткосрочен план не могат да се решават проблемите, но от друга страна, не може и да се чака.
Ние предложихме най-важното - откъде да бъдат намерени парите, че да се разплати държавата.
Откъде да бъдат намерени, като всички казват, че пари няма.
Пари няма готови. Ако бяха готови, всеки ще каже ето, тук са, ще се разплатим. Но ние направихме една инвентаризация на държавната собственост и се оказа, че има доста интересни неща за продаване. Примерно миноритарните пакети в ЕРП-тата са готови за продажба, другата седмица могат да бъдат реализирани на борсата. Такава една продажба през борсата ще има ефекта на доминото, но в положителен смисъл. Първо, ще се качат индексите. Качвайки се индексите, ще се качат и котировките на публичните компании, които в момента са лисвани на борсата. Ще се оживи търговията и ще има реален приток на ресурс. Ето виждате как от една продажба с една единствена цел да се навакса, да се запълни дупката в бюджета или да се покрие от части дефицитът, който съществува, ще има множество странични положителни ефекти. След това можем да говорим вече за по-големи цели като листване на цели компании или пък продажба по обичайния, стария досегашен ред чрез консултанти и така нататък, които са малко по-отдалечени в бъдещето, но до края на годината пак могат да се случат. Ето сега „Булгартабак" го готвят за кой ли път. Ако този път го реализират, пак ще се получат средства, които по наше мнение могат да позакърпят дефицита, който вече започва да набъбва видимо.
Вие в КРИБ споделяте ли опасението на някои икономисти, които и днес изказаха това мнение, че ако така продължават нещата и понеже казахте дефицит, та се хващам за думите ви, всъщност няма да е учудващо, ако гръцкият сценарий се пренесе в България?
О, не. Това е много черна картина. Гръцкият сценарий е абсурд. Там това, което се случи, е трупано с години. Там имаме една особена държавна администрация, която е получила едни особени привилегии, работи се малко за много пари. Всичко това води до изкривяване на бюджета и трупане на огромен дефицит, който е бил крит с години наред или през тяхната статистика, или по други начини. Но в крайна сметка бомбата избухва. В нашия случаи ние сме една от най-дисциплинираните, да не кажа най-дисциплинираната държава в ЕС по отношение на публичните разходи, така че това е почти невъзможно. Можем да отидем в някакъв дефицит, който е близък до средноевропейските, но това е много черен сценарий. Ако се предприеме това, което ние предлагаме, мисля, че няма да надвишим и цифрата 1,8 процента, която и МВФ, и ние виждаме като един допустим дефицит за тази година.
Да ви върна на момента с безработицата. Вие казахте, че при възприемане на предложението за вдигане на здравната вноска с 2 процента фирмите вече нямат полезен ход, освен да съкращават хора. Имате ли разчети колко би нараснала безработицата при сбъдването на този сценарий от 2 процента увеличение?
Точен разчет нямаме, защото много голяма част от фирмите ще потъне в сивия сектор. Това упражнение сме го гледали, знаем как се случва и това ще изкриви картината. Тоест няма да имаме безработица, която да бъде регистрирана, тъй като тези хора няма да бъдат на пазара на труда, на тях ще им се плаща под масата, за да не се плащат осигуровки. Но със сигурност ще влезем дълбоко в двуцифрената зона. Дълбоко за мен означава 12-13%.
