Тази неделя ще преместим стрелките на часовниците с час назад. Зимно или лятно часово време ще е постоянно у нас? Как българите гласуваха в онлайн проучването, което държавата проведе? Колко печели и колко губи бизнесът от смяната на времето?
От над 17 000 гласували българи 96% подкрепят идеята да се премахне сезонната смяна на времето. От тях 51% искат лятно часово време, а 38% - зимното да е постоянно, съобщава NOVA.
Дилемата за България трябва да се реши окончателно през април догодина. Дотогава сметките на бизнеса са категорични – губим много повече, отколкото печелим при изкуственото въртене на стрелките. От строителния бранш пресмятат, че през зимата часовете за работа са с една трета по-малко. Затова настояват за лятно време през цялата година. Сега най-големи са трудностите със сроковете при строителството по морето, тъй като там се строи предимно през зимните месеци. Почти 3/4 от работещите са по-непродуктивни заради смяната на времето. От това загубите в строителството са поне 100 млн. годишно.
През 2019 спираме да местим стрелките на часовника
Най-големи ползи от лятното време очакват в туризма. В сектора всеки светъл час носи милиони приходи. А всяко изкуствено въртене на стрелките води до хаос при организирани пътувания, трансфери и транспортни връзки. От това туризмът губи.
48% от българите искат зимното часово време
Промяна в организацията ще е нужна и за бизнесите, които работят с партньори в други часови зони. Час назад веднага се усеща и в земеделието. Според земеделците секторът печели с пъти повече през летните месеци, а работата през зимата е силно затруднена.
По-дългата нощ носи и повече приходи за такситата, защото по-тъмно поръчките се увеличават с пъти. За обществения превоз обаче шофьорите не виждат разлика. Работата през нощта е повече и при екипите на Спешна помощ, което често създава трудности.
Смяната на времето се отразява върху съня, сърцето и дори върху кожата
Първите два дни след промяната – в понеделник и вторник, рискът от сърдечен удар се увеличава с 10%, случаите на инсулт – с 8%, а на инфаркт – със 75%. От безсъние страдат 40-45% от европейците, включително и българите, за което основно винят лятното часово време. Адаптацията отнема поне две седмици, а за да влезем по-бързо в час, съветът е всеки ден да връщаме часовника с 10-20 минути назад преди промяната да настъпи.
Решенията за избора на часовото време трябва „да се вслушат“ в науката
Кое време е по-подходящо за нас зависи и от ритъма ни на живот. Лятното е препоръчвано за т.нар. хора „сови”. Те се събуждат трудно сутрин, трудно влизат в кондиция, а вечер са много активни. Зимното пък е подходящо за т.нар. хора ”чучулиги”. Те си лягат и се събуждат по-рано, но вечер не са така активни. Според експертите все пак производителността ни зависи от менажирането на времето ни, а не дали живеем по зимно, или по лятно.
От над 17 000 гласували българи 96% подкрепят идеята да се премахне сезонната смяна на времето. От тях 51% искат лятно часово време, а 38% - зимното да е постоянно, съобщава NOVA.
Дилемата за България трябва да се реши окончателно през април догодина. Дотогава сметките на бизнеса са категорични – губим много повече, отколкото печелим при изкуственото въртене на стрелките. От строителния бранш пресмятат, че през зимата часовете за работа са с една трета по-малко. Затова настояват за лятно време през цялата година. Сега най-големи са трудностите със сроковете при строителството по морето, тъй като там се строи предимно през зимните месеци. Почти 3/4 от работещите са по-непродуктивни заради смяната на времето. От това загубите в строителството са поне 100 млн. годишно.
През 2019 спираме да местим стрелките на часовника
Най-големи ползи от лятното време очакват в туризма. В сектора всеки светъл час носи милиони приходи. А всяко изкуствено въртене на стрелките води до хаос при организирани пътувания, трансфери и транспортни връзки. От това туризмът губи.
48% от българите искат зимното часово време
Промяна в организацията ще е нужна и за бизнесите, които работят с партньори в други часови зони. Час назад веднага се усеща и в земеделието. Според земеделците секторът печели с пъти повече през летните месеци, а работата през зимата е силно затруднена.
По-дългата нощ носи и повече приходи за такситата, защото по-тъмно поръчките се увеличават с пъти. За обществения превоз обаче шофьорите не виждат разлика. Работата през нощта е повече и при екипите на Спешна помощ, което често създава трудности.
Смяната на времето се отразява върху съня, сърцето и дори върху кожата
Първите два дни след промяната – в понеделник и вторник, рискът от сърдечен удар се увеличава с 10%, случаите на инсулт – с 8%, а на инфаркт – със 75%. От безсъние страдат 40-45% от европейците, включително и българите, за което основно винят лятното часово време. Адаптацията отнема поне две седмици, а за да влезем по-бързо в час, съветът е всеки ден да връщаме часовника с 10-20 минути назад преди промяната да настъпи.
Решенията за избора на часовото време трябва „да се вслушат“ в науката
Кое време е по-подходящо за нас зависи и от ритъма ни на живот. Лятното е препоръчвано за т.нар. хора „сови”. Те се събуждат трудно сутрин, трудно влизат в кондиция, а вечер са много активни. Зимното пък е подходящо за т.нар. хора ”чучулиги”. Те си лягат и се събуждат по-рано, но вечер не са така активни. Според експертите все пак производителността ни зависи от менажирането на времето ни, а не дали живеем по зимно, или по лятно.
