„Хазартът се е превърнал в епидемия“, обяви Божидар Божанов и представи пред журналисти новите предложения на „Демократична България“, съобщава Novini.bg. Пълна забрана на външната реклама, още ограничения онлайн, блокиране на рекламни мрежи, мерки срещу нелицензираните сайтове, криптовалутите и кеш терминалите.
Политически посланието звучи безупречно предизборно. Регулаторният ефект е далеч по-абсурден.
В проекта има фундаментален парадокс. ПП/ДБ искат държавата да затрудни нелицензирания хазарт, като едновременно намали конкурентоспособността на компаниите, които вече са лицензирани от българската държава.
Само че рекламната забрана ще бъде наложена само върху лицензираните (легалните). Операторите без български лиценз и днес нарушават закона и регулаторът е безсилен срещу тях. Още една забрана няма да промени поведението им, а напротив - ще разчисти терена за още по-агресивен ръст на нелегалния хазарт без каквато и да е възможност за превенция.
Това е проблемът с черния онлайн пазар. Лицензираният бизнес плаща данъци, проверява самоличността на клиентите си, следи съмнителните плащания, поддържа екипи и системи за спазване на закона и прилага мерки за отговорна игра.
Нелицензираният конкурент няма тези разходи, предлага по-агресивни бонуси и продукти и може да работи необезпокояван чрез скрита или чужда юрисдикция, където българският регулатор е с нулева възможност за контрол.
При блокиран домейн се появява нов. Потребителите се достигат основно през социални мрежи, инфлуенсъри, Telegram, WhatsApp и криптоплащания. Точно този механизъм описва и актуален анализ на европейския черен пазар от индустрията.
Само през 2024 г. НАП е идентифицирала 5174 нелегални хазартни сайта, посочва същият доклад.
Европа вече има достатъчно примери какво следва след подобно затягане.
Нидерландия е пример за влошаваща се ситуация по отношение на канализирането на пазара. Първоначално поставената при регулирането цел е била постигане на 80% дял на легалния пазар, но последвалите строги реформи в хазартния сектор, включващи увеличаване на данъците, забрани за реклама и ограничения върху нетните депозити сериозно са влошили пазарната ситуация, като вместо да ограничат нелегалния пазар, активно са допринесли за неговото укрепване. Според нидерландския хазартен регулатор през 2025 г., за първи път след легализирането на онлайн хазарта през 2021 г. нелегалният пазар е надхвърлил легалния. Председателят на регулатора дори публично заяви, че не вярва в пълна забрана на рекламата именно заради риска парите да продължат да се преместват към нелегалния сектор.
Италия забрани рекламата на хазарт още през 2018 г. Пет години по-късно нелегалният пазар се оценява на 25 млрд. евро. От тях 18,5 млрд. евро идват от неоторизирани сайтове за залагания. Към средата на 2024 г. италианският регулатор вече е блокирал достъпа до 9828 незаконни портала, а загубата за бюджета от черния пазар се оценява на около 1 млрд. евро.
Проблемът е, че блокирането на един адрес рядко означава край на бизнеса зад него. Появява се нов домейн, клиентите се пренасочват, а комуникацията минава през WhatsApp, Telegram и посредници.
В САЩ след дългогодишна забрана на онлайн хазарта и процъфтяваща нелегална индустрия, през 2018 г. 30 щата въведоха лицензионен режим, позволяващ рекламата на легалните оператори. Резултатите към края на 2025 г. са 27 милиарда долара “на светло”, които се облагат с данък.
Точно тук „пълната забрана“ започва да звучи повече като политически лозунг, отколкото като решение, още повече, че сегашните вносители от ПП/ДБ бяха главни действащи лица при промените в закона през 2024 г.
Лицензираните оператори могат да бъдат извадени от рекламния пазар с един законов текст. Нелицензираните вече са извън обсега му и ще продължат да търсят клиентите си там, където българският регулатор не достига.
За потребителя границата понякога е почти невидима.
1xBet например не фигурира сред лицензираните от френския регулатор оператори, но е официален партньор на Пари Сен Жермен за международните пазари. Марката стои до един от най-разпознаваемите футболни клубове в света и партньорството ѝ продължава до 2028 г.
За българския зрител подобно партньорство изглежда като сертификат за легитимност. От логото до PSG обаче няма как да разбере дали същият оператор има право да приема залози в България.
Има и съвпадение, което трудно може да бъде подминато.
Предишният голям пакет ограничения за хазарта беше приет на 30 април 2024 г., само 40 дни преди парламентарните избори. Новата офанзива от ПП/ДБ идва 46 дни преди президентските избори на 25 октомври 2026 г.
Хазартът отново се оказва удобна предизборна мишена: индустрия с ниско обществено доверие, срещу която политическата твърдост носи лесни дивиденти. Само че между двете кампании стои един неприятен въпрос. Ако мерките от 2024 г., предложени и гласувани от ПП/ДБ, са били смислени, защо през 2026 г. Божанов вече говори за „епидемия“ и неефективност на закона?
Част от предложенията са насочени там, където държавата има какво да преследва: платежните канали, нелицензираните сайтове и платформите, които им дават достъп до български потребители. Именно подобни мерки препоръчва и докладът на индустрията.
Пълната рекламна забрана прави друго. Тя натоварва допълнително операторите, които вече плащат данъци, имат български лиценз и могат да бъдат санкционирани от НАП, като същевременно директно облагодетелства нелегалната индустрия.
Техните нелицензирани конкуренти не се сблъскват с нови разходи, ново ограничение или ново задължение. Те и сега не се интересуват от Закона за хазарта.
Това е абсурдът на новия проект: най-лесно ще бъдат ограничени онези, върху които държавата вече има контрол. Черният пазар ще трябва просто да смени домейна.
