Правителството прие мащабен план за реформа на пътната безопасност, чието фокусно звено е създаването на нов единен национален орган – Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“. Новото звено се изгражда с една основна цел: да сложи край на разпокъсаната информация и липсата на координация между отделните министерства и служби.
Към момента дейностите по контрол, наблюдение и сигурност по пътищата са разпределени между различни ведомства. Новата агенция ще разполага с единен център, който ще събира и обработва данни в реално време 24 часа в денонощието. В тази система ще се интегрират всички възможни източници на информация:
Камерите на ТОЛ системата;
Общинските камери за наблюдение;
Бодикамерите на полицейските служители;
Сензори и камери по второстепенната пътна мрежа.
Новата мегаструктура няма просто да наблюдава движението, а ще предоставя информационния си масив на широк кръг от държавни органи. От събраните данни в реално време ще могат да се възползват:
Агенция „Митници“ – за проследяване на транзитните товари и трафика по границите;
Националната агенция за приходите (НАП) – за контрол върху фискалните превози и стоките с висок фискален риск;
Горските служители – за превенция и контрол на незаконната сеч и транспортирането на дървесина;
Спешна помощ и телефон 112 – за бърза реакция при пътнотранспортни произшествия и инциденти.
За да разберем какви ключови дейности ще обедини новата Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“, трябва да погледнем към правомощията на двете основни институции, които досега управляваха пътищата и превозите – АПИ и ДАИ.
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ): Стопанинът на пътищата
АПИ функционира към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и разполага с 27 областни управления. Нейната основна задача е поддръжката и организацията на движението по цялата републиканска пътна мрежа:
Поддръжка и ремонти: Организира строителството, текущите ремонти и зимното почистване на магистралите и първокласните пътища.
Събиране на такси: Отговаря за издаването на електронните винетки и събирането на ТОЛ таксите за тежкотоварния трафик.
Контрол на габаритите: Следи за теглото, осовото натоварване и размерите на превозните средства, за да предотврати разрушаването на настилката.
Ограничения на движението: Въвежда забрани за обществено ползване на отделни пътища (например за тирове в пиковите часове през лятото) и издава разрешителни за извънгабаритни товари.
Пътна обстановка: Поддържа актуална информация за ремонти, метеорологични условия и затворени участъци.
Инспекцията на АПИ има право да налага глоби за повреждане на пътни съоръжения, разпиляване на насипни товари или движение на извънгабаритни МПС без разрешение.
Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ (ДАИ): Контрольорът на превозвачите и шофьорите
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (наричана ДАИ) е част от към Министерството на транспорта. Докато АПИ се грижи за самия път, ДАИ контролира хората и автомобилите, които го ползват за бизнес или обществен транспорт:
Шофьорски курсове и изпити: Лицензира автошколите, проверява учебните кабинети и превозни средства и провежда изпитите за придобиване на книжка.
Технически прегледи: Издава разрешения на пунктовете за Годишен технически преглед (ГТП) и следи тяхната работа.
Лицензиране на превози: Издава лицензи за обществен превоз на пътници и товари, контролира автобусните линии, автогарите и таксиметровите превозвачи.
Пътен контрол: Служителите на ДАИ могат да спират за проверка търговски превозни средства, да инспектират тахографите (за спазване на времето за почивка от шофьорите) и да следят за правилното транспортиране на опасни товари.
При нарушения ДАИ налага глоби – например за липса на предпътен преглед, незаконен превоз, липса на пломби на таксиметрови апарати – и може да приложи мерки като временно спиране на превозното средство от движение.
Финанси, инфраструктура и крайна цел
Реформата не спира само до контрола. Паралелно с обединяването на АПИ, ДАИ и останалите ведомства, Министерството на транспорта и МРРБ са извършили анализ на проектната готовност за нови пътни обекти. Предстои среща със строителния бранш и граждански организации за определяне на стратегическите пътища, жп връзки и пристанища, както и начините за тяхното финансиране.
По думите на премиера Румен Радев, основният очакван ефект от събирането на целия информационен поток и контрол на едно място е повишаване на безопасността на движението по пътищата, съчетано с чувствително по-висока събираемост на приходите от Агенция „Митници“, НАП и ТОЛ системата.
