Повечето хора, живеещи с ХИВ/СПИН у нас, нямат личен лекар, заявяват самите болни. Павел Малинов, председател на Фондация за подпомагане на засегнатите от ХИВ/СПИН „Каспар Хаузер” представи резултатите от проучване, направено във всички областни градове.
Целта на проекта е да проучи нарушаването на пациентските права на хора, живеещи с ХИВ/СПИН при съпътстващи заболявания. Интервюирани са 120 души в периода ноември 2005 г. – юни 2006 г.
Основните въпроси, които си е поставил изследователския екип са: При какви случаи има нарушаване на пациентските права; какви са нагласите на лекарите към проблема ХИВ/СПИН; какви причини посочват лекарите за отказа си от медицинско обслужване и помощ; съществува ли стигма и дискриминация сред лекарското съсловие спрямо ХИВ-инфектираните пациенти; издаване на лекарската тайна.
Участвали са 87 мъже и 33 жени, което като съотношение отговаря на статистиката на Министерство на здравеопазването, че инфектираните в страната са 32.7% - жени и 67.3% - мъже.
Към 21 юни 2006 г. у нас има регистрирани 646 инфектирани с ХИВ/СПИН, а в края на миналата година те бяха 597 или всеки месец се появяват 10 нови случая. Специалистите се опасяват, че те са най-малко три до пет пъти повече, а има и песимисти, които предполагат, че те са 10 пъти повече.
На първо място интервюираните като проблем поставят необходимостта от медицински грижи, за да се справят с опортюнистичните (съпътстващите) инфекции, които не се лекуват в специализираните за ХИВ/СПИН центрове в Инфекциозна болница в София, във Варна и Пловдив. Личните лекари не познават лекарствените взаимодействия с антиретровирусната терапия, което е и основната причина по-голямата част от хората, живеещи с инфекцията, да нямат личен лекар.
Друг сериозен проблем по отношение на медицинските грижи е отказът за лечение на съпътстващо заболяване в Многопрофилните болници, като аргументът на лекарите е липсата на изолатор, както е определено в Закона за здравето. Така инфектираните се принуждават или да скриват факта, че са серопозитивни, или да не се лекуват... За съжаление често се оказва, че тайната за диагнозата е разпространена именно от медицинско лице. В този смисъл се получава сериозно разминаване между желано и реално ниво на конфиденциалността, споделят участниците в проучването.
Интервюираните са посочили и необходимостта от социално посредничество, правна консултация, психологическа помощ. Изследователите от фондация „Каспар Хаузер” правят извода, че на първа реакция хората смятат, че не са нарушени пациентските им права, но когато се стигне до описание на конкретни случаи от личния им опит, се наблюдават сериозни нарушения.
Серопозитивните хора у нас са принудени да напуснат работа, загубват социалния си статус, средства за препитание и това става основание за негативна изолация и самоизолацията им.
