Пред NOVA говори един човек, за когото битките никога не са били чужди. Многократен световен шампион по бокс, рекордьор в книгата на Гинес, милионер и доктор на спорта. Любимец на милиони, сега той можеше да живее в охолство, където си пожела, но го намираме в сърцето на войната. След десетките победи на ринга, днес той води най-важната битка в живота си - тази за свободата на града, който управлява. Символ на украинската съпротива. За първи път пред българска медия - Марина Цекова разговаря с кмета на Киев Виталий Кличко.
Марина Цекова: Здравейте, г-н Кличко, благодаря Ви, че намерихте време за зрителите на NOVA.
Виталий Кличко: Благодаря, радвам се да говоря с Вас.
Бихте могли да бъдете навсякъде по света в този момент. Защо избрахте да останете в Киев?
- Аз съм кмет на града. Хората ми дадоха правото да защитавам интересите им. Трябва да браня живота на жителите на моя град. Затова оставам с моите хора. Затова оставам в Украйна. Това е моят дом, моят роден град. Не бих могъл да бъда никъде другаде сега. Това е моят дом и оставам!
Как се промени Вашият град от началото на войната?
- Градът се промени драматично. В момента няма много хора тук, защото половината население е напуснало. Преди войната в Киев живееха 3,5 милиона души, сега предполагаме, че са около милион и половина. Жените и децата вече си тръгнаха. Има по-сигурни места в страната сега. Почти няма движение по улиците. Хората, които може да срещнете, са с униформи и оръжия. Всяка сграда и улица се подготвя за атака от руски войници. Готови сме да защитим нашият град и нашите семейства!
Колко далеч от Киев са руските войски сега?
- Идват от Беларус, от северна Украйна. На север са окупирали Чернобил. Те са на около 25-30 километра от града.
Как обяснявате на себе и на света, че тази „специална военна операция“, както руснаците я наричат, отне не няколко дни, колкото твърдяха, а повече от месец?
- Специална военна операция! Не вярвайте на руската пропаганда! Това е война срещу украинския народ! Те вече унищожиха толкова много градове, сринаха сгради, убиха цивилни - жени, деца. Само в нашия град са убити повече от 300 човека, 4 деца, 16 деца са в болница. Повече от 1 000 души са ранени. Повече от 90 сгради са унищожени тук. Сравниха със земята Ирпен, той просто не съществува вече. Ирпен, Буча, Гостомел, Бородянка - те са изцяло разрушени. Половината Чернигов е разрушен, Харков, Мариупол. 80% от жилищните сгради са сринати. И те наричат това „специална операция“. Това е война срещу хората на Украйна, срещу цивилни граждани. Моля Ви, не вярвайте на руската пропаганда! Те казаха, че сме нацисти, че сме радикални, че сме екстремисти, че мразим руснаците. Това е лъжа! Всичко това е лъжа! Един пример - аз съм представител на Киевската общност, но моят първи език е руски, моята майка е рускиня и в половината ми тяло тече руска кръв! Как бих могъл да мразя майка си? Всичко това е лъжа. В Украйна съжителстват 17 националности, никога не сме били враждебни един към друг. Ние сме мирна страна, мирна нация. Бяхме! Сега взехме оръжията и искаме да защитим бъдещето си, семействата си, децата си. Ние вярваме в същите ценности, в които вярват в Европейския съюз и България!
Колко далеч сте готови да стигнете в тази война?
- Първо ще кажа докъде може да стигне Русия. Искам първо да се върна към 1994 година. Тогава Украйна беше третата ядрена сила в света. Като знак на добра воля се отказахме от ядрените си оръжия, за да бъдем неутрална и мирна страна. Никога не сме проявявали агресия към никого. Последва анексирането на Крим. След това Донецк и Луганск. И сега - войната в Украйна. Къде ще свършат интересите на Русия? Не съм сигурен, че с Донецк и Луганск. Русия иска да окупира Киев, столицата на Украйна. Интересите ѝ могат да стигнат до Полша, а и по-далеч - до Чехия или Германия. Трябва да разберете причините за тази война - да се построи отново Съветската империя. Не искаме да живеем в авторитаризъм. Били сме в СССР и не искаме да се връщаме там! Виждаме бъдещето на нашата страна като част от европейското семейство с демократични ценности, където човешките права и свободата на словото са приоритет. Това го няма в Русия днес. Това е причината за войната. Защото ние, украинците, искаме да сме свободна и демократична страна!
Но кажете - докъде лично Вие сте готови да стигнете в защитата на своята страна, особено ако руските войски навлязат в града?
- Искам да Ви кажа - като кмет на Киев и жител на този град, руските войници за нищо на света няма да влязат тук! Готови сме да защитаваме бъдещето си и бъдещето на нашите деца с оръжие в ръка!
Казвате, че с всеки изминал ден става все по-трудно. Защо?
- Всеки изминал ден броят на убитите расте, все повече са разрушените сгради. Голямата трагедия за нашата страна е, че от 40 милиона украинци, много от тях се преместиха в страните от Евросъюза. Благодарни сме на всяка държава. Искам да им кажа на всички едно голямо благодаря! Знам, че много украинци временно живеят в България. Получаваме от вас хуманитарна помощ. Това е много важно за нас. В тази трудна ситуация виждаме кои са истинските приятели на Украйна.
Хората в Украйна защитават страната Ви - не само военните, но и цивилните. Вярвате ли, че са готови да умрат и да убиват в името на Украйна?
- Искам да Ви разкажа една история, която се случи преди няколко дни. Руски ракети удариха една от жилищните сгради. Сградата беше взривена и изгоря. Веднага отидох там, за да помогна на хората и да ги подкрепя. При мен дойде мъж на 60 години и ми каза: „Какво да направя, г-н кмете, вече нямам дом, няма къде да отида”. Предложих му да го евакуираме в едно много по-спокойно място в западната част на Украйна. Но бях шокиран от неговия отговор. Той каза: „Извинете ме, но целият ми живот премина в родния ми град – тук са моите роднини, приятели, близки. Не искам да напускам града. Г-н Кмете, моля Ви, моля Ви, дайте ми оръжие. Искам да защитя моя град“.
Руснаците мислеха, че ще има паника, че хората ще се разочароват и разстроят. Но хората тук имат огромната воля да защитят града си, да защитят семействата си. Ние сме мирна нация. Вече доказахме, че сме готови да се изправим срещу една от най-силните армии в света. Знаете ли защо сме толкова силни? Ще ви дам отговора. Руските войници се бият за пари. Ние се бием за децата си, за бъдещето си, за семействата си. Никой не иска да умира, но ако трябва да умрем, за нас това ще е привилегия. Ще е привилегия да умрем, защитавайки родния си град.
Загубихте ли близки хора във войната, г-н Кличко?
- Да. Много мои познати загинаха.
Казахте „Благодаря на България“ за хуманитарната помощ, но политиците тук засега отказват военна помощ. Много хора се тревожат, че това би означавало война за нас. Какво бихте им казали?
- Искам да го кажа на всички. Някои политици днес искат да са наполовина бременни. От една страна казват: „Войната е много лоша за Украйна“, но от друга - не са готови да подкрепят страната ни. Ситуацията е черно-бяла. Трябва да решите - подкрепяте мира, подкрепяте Украйна или подкрепяте агресията. И още едно послание - Моля Ви, спрете икономическите си отношения с Русия, защото всяко евро, всеки цент, който Руската икономика получава от Европейския съюз или България, не се използва за икономически цели и за хората на Русия. Те използват парите за армията си. И след това виждате отвратителните кадри от войната в Украйна. Това са кървави пари! Спрете отношенията си с Русия!
Руският народ трябва да каже на г-н Путин, че това не е правилният път. Спрете войната! Тук правим всичко, за да защитим страната си. Но ако руснаците изпращат своите синове и съпрузи в Украйна, съжалявам, но нека знаят, че може и да им върнем телата им.
Опитите за дипломация вече са в ход. Може ли въобще да се говори компромис и докъде ще доведат разговорите с Русия?
- Много хубав въпрос. Компромис?! Компромис за какво? Кой компромис? Кое решение? Те убиват нашите хора. Те убиват! За какъв компромис въобще може да говорим? Неговите войници са в нашата страна. Какъв компромис?! Готови сме да говорим. Ако си тръгнат от нашата родна страна, сме готови да дискутираме. Компромис? Какъв? Да дадем на Русия част от Украйна? Това компромис ли е? Не!
Как виждате изхода от войната, г-н Кличко?
- Никой експерт в света не може да предвиди колко време ще продължи войната. Никой не знае кога ще свърши. Тази война зависи от един човек, който седи в Русия, Москва, Кремъл. Той започна войната. От него зависи всичко. Казахме му: „Спрете войната! Това е безсмислена война! Това е кървава война!“. Тя коства хиляди украински и руски животи. Ако не спрат войната, ние нямаме избор. Трябва да се защитаваме. Да защитаваме нашата страна. Не знам имаме ли някакъв избор въобще. И не знаем колко време ще продължи войната. Но нямаме избор. Оставаме. И сме готови да се защитаваме. Ние никога не сме били агресивни към някого. Но сега нямаме избор и трябва да вземем оръжията. Затова в тази ситуация е много важна подкрепата към Украйна и хората трябва да решат - „Вие заставате зад Украйна и хората, които се защитават. И още нещо - ние не защитаваме само нашата страна. Дано хората го разбират. Ние защитаваме ценностите, които са валидни и в България”. Ако някой си мисли, че войната е твърде далече - някъде си там в Украйна. Ако някой мисли, че тази война не ви засяга лично - грешите! Тази война може да стигне всеки един от вас. Всеки един на европейския континент. И затова, моля Ви, подкрепяйте Украйна, подкрепяйте мира и правете каквото можете, за да спрете тази кървава война! Спрете руснаците! Нуждаем се от хуманитарна помощ, икономическа помощ, политическа помощ, оръжия. Оръжия за защита, защото ние се защитаваме. Това е много важно. Войната може да достигне всеки.
Г-н Кличко, искам да Ви задам няколко лични въпроса. Вие давате сили на украинския народ, но кой Ви дава сили на Вас?
- Моята майка и моят баща. Той почина, спасявайки живота на много хора в Чернобил. Той е военен и беше там по време на ядрената експлозия. Научи ме нещо много важно „Огромна привилегия е да дадеш живота си, докато защитаваш родината и народа.“ Никой в Украйна не иска да умира. Всеки жител на страната ни се моли мирът да се завърне. Правим каквото можем. Но ако нямаме избор, ще се бием и ще се защитаваме. Ние защитаваме не само нашата страна, защитаваме и ценностите, в които вярвате вие в България. Защитаваме мира в Европа.
Как изглежда Вашето всекидневие днес. Остава ли Ви време за храна, сън?
- Не спя много. Когато се събудя, се надявам всичко, което се е случило през последните дни, да е просто един кошмар. Но отварям очите си и виждам отново тежката реалност. Виждам мъртви хора. Не само мъртви хора, но и части от телата им, парчета месо, извинете ме… В Ирпен, Буча… Виждам жени и деца, които плачат. Виждам милиони хора, чийто живот е разбит. Те не разрушиха само икономиката и инфраструктурата, разрушиха живота на милиони хора. Много е трудно. Животът е много труден, но е важно да съм тук, да помагам, защото в други градове цари истинска хуманитарна катастрофа. Говоря за Чернигов, Харков, Мариупол. Трябва да сме готови да помогнем на тези, които имат нужда. Това е много важно.
Казахте, че майка Ви е рускиня, първият Ви език е руски, какво бихте казали на руснаците днес?
- Роден съм в Съветския съюз. И аз бях зомбиран като много други от съветската пропаганда. Сега руската пропаганда прави същото. Моето послание към руснаците е: „Моля Ви, не вярвайте на това, което чувате. Не вярвайте за нацистите, фашистите и националистите. Това са пълни глупости. Това са лъжи“. Войната е безсмислена. Убиваме се един друг, за да ощастливим един единствен човек и неговите амбиции да възстанови своята империя. Това е огромна грешка, която коства хиляди украински и руски животи.
Какво бихте казали на българите, които ни гледат в момента и на украинците, които избягаха от войната и са тук сега?
- На българите искам да кажа: „Благодаря Ви много за гостоприемството! За големите ви сърца! Благодаря на всички, които подкрепяте Украйна в желанието си да спре войната. Надяваме се войната да не стигне никога до България, но вече знаем, че тя може да стигне навсякъде”. Искам да кажа на украинците, че ще направим всичко възможно да спрем войната. Надяваме се руските войници да си тръгнат сами, но ако не стане, ние ще ги изпратим обратно у дома. Нямаме друг избор. Надявам се, че всеки един от 40-те милиона украинци тук, но и извън страната, продължава да вярва, че мирът ще се върне в Украйна.
Как мечтаете да изглежда градът Ви в бъдеще – тогава, когато войната няма да я има вече?
- Имахме огромни планове за това лято. Тук сме организирали финалния мач от Шампионската лига, музикалния конкурс Евровизия се проведе в Киев преди няколко години. Моята мисия беше да върна колкото се може повече ветерани от войната в родния им град. През лятото бяхме подготвили голям турнир по мини футбол тук. Всички планове са разрушени. Градът тотално се промени. Живеем в изцяло различна реалност. Надявам един ден нормалният живот да се завърне. И да не мислим за оръжия и за смърт, а за това как да развием града си. Украйна е европейска страна - с нашата история и манталитет, географски също сме в Европа. Надявам се един ден да осигурим европейски стандарт на живот за всички хора в Украйна. Това е нашата цел.
Марина Цекова: Благодаря Ви за това интервю, г-н Кличко!
Виталий Кличко: Благодаря Ви за помощта към Украйна! Заедно сме по-силни!
Марина Цекова: Здравейте, г-н Кличко, благодаря Ви, че намерихте време за зрителите на NOVA.
Виталий Кличко: Благодаря, радвам се да говоря с Вас.
Бихте могли да бъдете навсякъде по света в този момент. Защо избрахте да останете в Киев?
- Аз съм кмет на града. Хората ми дадоха правото да защитавам интересите им. Трябва да браня живота на жителите на моя град. Затова оставам с моите хора. Затова оставам в Украйна. Това е моят дом, моят роден град. Не бих могъл да бъда никъде другаде сега. Това е моят дом и оставам!
Как се промени Вашият град от началото на войната?
- Градът се промени драматично. В момента няма много хора тук, защото половината население е напуснало. Преди войната в Киев живееха 3,5 милиона души, сега предполагаме, че са около милион и половина. Жените и децата вече си тръгнаха. Има по-сигурни места в страната сега. Почти няма движение по улиците. Хората, които може да срещнете, са с униформи и оръжия. Всяка сграда и улица се подготвя за атака от руски войници. Готови сме да защитим нашият град и нашите семейства!
Колко далеч от Киев са руските войски сега?
- Идват от Беларус, от северна Украйна. На север са окупирали Чернобил. Те са на около 25-30 километра от града.
Как обяснявате на себе и на света, че тази „специална военна операция“, както руснаците я наричат, отне не няколко дни, колкото твърдяха, а повече от месец?
- Специална военна операция! Не вярвайте на руската пропаганда! Това е война срещу украинския народ! Те вече унищожиха толкова много градове, сринаха сгради, убиха цивилни - жени, деца. Само в нашия град са убити повече от 300 човека, 4 деца, 16 деца са в болница. Повече от 1 000 души са ранени. Повече от 90 сгради са унищожени тук. Сравниха със земята Ирпен, той просто не съществува вече. Ирпен, Буча, Гостомел, Бородянка - те са изцяло разрушени. Половината Чернигов е разрушен, Харков, Мариупол. 80% от жилищните сгради са сринати. И те наричат това „специална операция“. Това е война срещу хората на Украйна, срещу цивилни граждани. Моля Ви, не вярвайте на руската пропаганда! Те казаха, че сме нацисти, че сме радикални, че сме екстремисти, че мразим руснаците. Това е лъжа! Всичко това е лъжа! Един пример - аз съм представител на Киевската общност, но моят първи език е руски, моята майка е рускиня и в половината ми тяло тече руска кръв! Как бих могъл да мразя майка си? Всичко това е лъжа. В Украйна съжителстват 17 националности, никога не сме били враждебни един към друг. Ние сме мирна страна, мирна нация. Бяхме! Сега взехме оръжията и искаме да защитим бъдещето си, семействата си, децата си. Ние вярваме в същите ценности, в които вярват в Европейския съюз и България!
Колко далеч сте готови да стигнете в тази война?
- Първо ще кажа докъде може да стигне Русия. Искам първо да се върна към 1994 година. Тогава Украйна беше третата ядрена сила в света. Като знак на добра воля се отказахме от ядрените си оръжия, за да бъдем неутрална и мирна страна. Никога не сме проявявали агресия към никого. Последва анексирането на Крим. След това Донецк и Луганск. И сега - войната в Украйна. Къде ще свършат интересите на Русия? Не съм сигурен, че с Донецк и Луганск. Русия иска да окупира Киев, столицата на Украйна. Интересите ѝ могат да стигнат до Полша, а и по-далеч - до Чехия или Германия. Трябва да разберете причините за тази война - да се построи отново Съветската империя. Не искаме да живеем в авторитаризъм. Били сме в СССР и не искаме да се връщаме там! Виждаме бъдещето на нашата страна като част от европейското семейство с демократични ценности, където човешките права и свободата на словото са приоритет. Това го няма в Русия днес. Това е причината за войната. Защото ние, украинците, искаме да сме свободна и демократична страна!
Но кажете - докъде лично Вие сте готови да стигнете в защитата на своята страна, особено ако руските войски навлязат в града?
- Искам да Ви кажа - като кмет на Киев и жител на този град, руските войници за нищо на света няма да влязат тук! Готови сме да защитаваме бъдещето си и бъдещето на нашите деца с оръжие в ръка!
Казвате, че с всеки изминал ден става все по-трудно. Защо?
- Всеки изминал ден броят на убитите расте, все повече са разрушените сгради. Голямата трагедия за нашата страна е, че от 40 милиона украинци, много от тях се преместиха в страните от Евросъюза. Благодарни сме на всяка държава. Искам да им кажа на всички едно голямо благодаря! Знам, че много украинци временно живеят в България. Получаваме от вас хуманитарна помощ. Това е много важно за нас. В тази трудна ситуация виждаме кои са истинските приятели на Украйна.
Хората в Украйна защитават страната Ви - не само военните, но и цивилните. Вярвате ли, че са готови да умрат и да убиват в името на Украйна?
- Искам да Ви разкажа една история, която се случи преди няколко дни. Руски ракети удариха една от жилищните сгради. Сградата беше взривена и изгоря. Веднага отидох там, за да помогна на хората и да ги подкрепя. При мен дойде мъж на 60 години и ми каза: „Какво да направя, г-н кмете, вече нямам дом, няма къде да отида”. Предложих му да го евакуираме в едно много по-спокойно място в западната част на Украйна. Но бях шокиран от неговия отговор. Той каза: „Извинете ме, но целият ми живот премина в родния ми град – тук са моите роднини, приятели, близки. Не искам да напускам града. Г-н Кмете, моля Ви, моля Ви, дайте ми оръжие. Искам да защитя моя град“.
Руснаците мислеха, че ще има паника, че хората ще се разочароват и разстроят. Но хората тук имат огромната воля да защитят града си, да защитят семействата си. Ние сме мирна нация. Вече доказахме, че сме готови да се изправим срещу една от най-силните армии в света. Знаете ли защо сме толкова силни? Ще ви дам отговора. Руските войници се бият за пари. Ние се бием за децата си, за бъдещето си, за семействата си. Никой не иска да умира, но ако трябва да умрем, за нас това ще е привилегия. Ще е привилегия да умрем, защитавайки родния си град.
Загубихте ли близки хора във войната, г-н Кличко?
- Да. Много мои познати загинаха.
Казахте „Благодаря на България“ за хуманитарната помощ, но политиците тук засега отказват военна помощ. Много хора се тревожат, че това би означавало война за нас. Какво бихте им казали?
- Искам да го кажа на всички. Някои политици днес искат да са наполовина бременни. От една страна казват: „Войната е много лоша за Украйна“, но от друга - не са готови да подкрепят страната ни. Ситуацията е черно-бяла. Трябва да решите - подкрепяте мира, подкрепяте Украйна или подкрепяте агресията. И още едно послание - Моля Ви, спрете икономическите си отношения с Русия, защото всяко евро, всеки цент, който Руската икономика получава от Европейския съюз или България, не се използва за икономически цели и за хората на Русия. Те използват парите за армията си. И след това виждате отвратителните кадри от войната в Украйна. Това са кървави пари! Спрете отношенията си с Русия!
Руският народ трябва да каже на г-н Путин, че това не е правилният път. Спрете войната! Тук правим всичко, за да защитим страната си. Но ако руснаците изпращат своите синове и съпрузи в Украйна, съжалявам, но нека знаят, че може и да им върнем телата им.
Опитите за дипломация вече са в ход. Може ли въобще да се говори компромис и докъде ще доведат разговорите с Русия?
- Много хубав въпрос. Компромис?! Компромис за какво? Кой компромис? Кое решение? Те убиват нашите хора. Те убиват! За какъв компромис въобще може да говорим? Неговите войници са в нашата страна. Какъв компромис?! Готови сме да говорим. Ако си тръгнат от нашата родна страна, сме готови да дискутираме. Компромис? Какъв? Да дадем на Русия част от Украйна? Това компромис ли е? Не!
Как виждате изхода от войната, г-н Кличко?
- Никой експерт в света не може да предвиди колко време ще продължи войната. Никой не знае кога ще свърши. Тази война зависи от един човек, който седи в Русия, Москва, Кремъл. Той започна войната. От него зависи всичко. Казахме му: „Спрете войната! Това е безсмислена война! Това е кървава война!“. Тя коства хиляди украински и руски животи. Ако не спрат войната, ние нямаме избор. Трябва да се защитаваме. Да защитаваме нашата страна. Не знам имаме ли някакъв избор въобще. И не знаем колко време ще продължи войната. Но нямаме избор. Оставаме. И сме готови да се защитаваме. Ние никога не сме били агресивни към някого. Но сега нямаме избор и трябва да вземем оръжията. Затова в тази ситуация е много важна подкрепата към Украйна и хората трябва да решат - „Вие заставате зад Украйна и хората, които се защитават. И още нещо - ние не защитаваме само нашата страна. Дано хората го разбират. Ние защитаваме ценностите, които са валидни и в България”. Ако някой си мисли, че войната е твърде далече - някъде си там в Украйна. Ако някой мисли, че тази война не ви засяга лично - грешите! Тази война може да стигне всеки един от вас. Всеки един на европейския континент. И затова, моля Ви, подкрепяйте Украйна, подкрепяйте мира и правете каквото можете, за да спрете тази кървава война! Спрете руснаците! Нуждаем се от хуманитарна помощ, икономическа помощ, политическа помощ, оръжия. Оръжия за защита, защото ние се защитаваме. Това е много важно. Войната може да достигне всеки.
Г-н Кличко, искам да Ви задам няколко лични въпроса. Вие давате сили на украинския народ, но кой Ви дава сили на Вас?
- Моята майка и моят баща. Той почина, спасявайки живота на много хора в Чернобил. Той е военен и беше там по време на ядрената експлозия. Научи ме нещо много важно „Огромна привилегия е да дадеш живота си, докато защитаваш родината и народа.“ Никой в Украйна не иска да умира. Всеки жител на страната ни се моли мирът да се завърне. Правим каквото можем. Но ако нямаме избор, ще се бием и ще се защитаваме. Ние защитаваме не само нашата страна, защитаваме и ценностите, в които вярвате вие в България. Защитаваме мира в Европа.
Как изглежда Вашето всекидневие днес. Остава ли Ви време за храна, сън?
- Не спя много. Когато се събудя, се надявам всичко, което се е случило през последните дни, да е просто един кошмар. Но отварям очите си и виждам отново тежката реалност. Виждам мъртви хора. Не само мъртви хора, но и части от телата им, парчета месо, извинете ме… В Ирпен, Буча… Виждам жени и деца, които плачат. Виждам милиони хора, чийто живот е разбит. Те не разрушиха само икономиката и инфраструктурата, разрушиха живота на милиони хора. Много е трудно. Животът е много труден, но е важно да съм тук, да помагам, защото в други градове цари истинска хуманитарна катастрофа. Говоря за Чернигов, Харков, Мариупол. Трябва да сме готови да помогнем на тези, които имат нужда. Това е много важно.
Казахте, че майка Ви е рускиня, първият Ви език е руски, какво бихте казали на руснаците днес?
- Роден съм в Съветския съюз. И аз бях зомбиран като много други от съветската пропаганда. Сега руската пропаганда прави същото. Моето послание към руснаците е: „Моля Ви, не вярвайте на това, което чувате. Не вярвайте за нацистите, фашистите и националистите. Това са пълни глупости. Това са лъжи“. Войната е безсмислена. Убиваме се един друг, за да ощастливим един единствен човек и неговите амбиции да възстанови своята империя. Това е огромна грешка, която коства хиляди украински и руски животи.
Какво бихте казали на българите, които ни гледат в момента и на украинците, които избягаха от войната и са тук сега?
- На българите искам да кажа: „Благодаря Ви много за гостоприемството! За големите ви сърца! Благодаря на всички, които подкрепяте Украйна в желанието си да спре войната. Надяваме се войната да не стигне никога до България, но вече знаем, че тя може да стигне навсякъде”. Искам да кажа на украинците, че ще направим всичко възможно да спрем войната. Надяваме се руските войници да си тръгнат сами, но ако не стане, ние ще ги изпратим обратно у дома. Нямаме друг избор. Надявам се, че всеки един от 40-те милиона украинци тук, но и извън страната, продължава да вярва, че мирът ще се върне в Украйна.
Как мечтаете да изглежда градът Ви в бъдеще – тогава, когато войната няма да я има вече?
- Имахме огромни планове за това лято. Тук сме организирали финалния мач от Шампионската лига, музикалния конкурс Евровизия се проведе в Киев преди няколко години. Моята мисия беше да върна колкото се може повече ветерани от войната в родния им град. През лятото бяхме подготвили голям турнир по мини футбол тук. Всички планове са разрушени. Градът тотално се промени. Живеем в изцяло различна реалност. Надявам един ден нормалният живот да се завърне. И да не мислим за оръжия и за смърт, а за това как да развием града си. Украйна е европейска страна - с нашата история и манталитет, географски също сме в Европа. Надявам се един ден да осигурим европейски стандарт на живот за всички хора в Украйна. Това е нашата цел.
Марина Цекова: Благодаря Ви за това интервю, г-н Кличко!
Виталий Кличко: Благодаря Ви за помощта към Украйна! Заедно сме по-силни!
