В България липсва политическа подкрепа за борба с престъпността, сочи последният евродоклад
В България липсва политическа подкрепа за борба с престъпността, сочи последният евродоклад / снимка: DarikNews

Липсата на политическа воля и консенсус за подкрепа на борбата с корупцията и организираната престъпност е основното послание в доклада на Европейската комисия за България, чиято финална чернова е предоставена на властите в София. Това съобщиха пред "Дневник" в сряда няколко независими един от друг източници, запознати с документа. Крайният вариант ще бъде оповестен официално на 22 юли в Брюксел, но от два дни е изпратен за обсъждане от ресорните институции.

След последния доклад за правосъдието и вътрешния ред са предприети индивидуални стъпки на отделни хора в разследването и съдебната власт, но те са на техническо ниво и с ограничено въздействие, са констатирали евроекспертите. Тези действия не били подкрепени адекватно на политическо ниво и крайното впечатление е, че правосъдието в България е бавно и понякога несправедливо, а определени разследващи и магистрати са обект на влияние и вмешателство. В същото време липсвала публично заявена подкрепа за индивидуалните стъпки срещу престъпността и корупцията.

Еврокомисията отново оценявала, че уличните убийства в България продължават да са ежедневие, а добре известни престъпници или са пускани от затвора, или получават леки присъди и така изглеждат недосегаеми. Затова според Брюксел управляващата класа трябва да убеди обществото, че е твърдо решена да прочисти системата, тъй като сегашната ситуация създава несигурност в администрацията, полицията и съдебната система.

По отношение на корупцията по високите етажи на властта се констатирало, че капацитетът на разследващите и прокуратурата не е нараснал през последните 12 месеца. В доклада се цитирал като емблематичен случай на осъден този на бившия директор на "Топлофикация-София" Валентин Димитров. Отново се подчертава, че превенцията на случаи на конфликт на интереси е ключово изискване за защита на финансовите интереси на ЕС.

Критикувала се липсата на напредък в борбата с корупцията в чувствителни сектори като здравеопазването и образованието, а от Националната агенция за приходите и Сметната палата се изисквала по-голяма активност в превенцията, съобщава dnevnik.bg. 

Друга критика била свързана с кадровата политика на Висшия съдебен съвет. В доклада се подчертавало, че три назначения на шефове в съдебната власт са предизвикали обществени критики. Пристрастност и липса на обективност и прозрачност са докладвани при конкурсната процедура за нов шеф на Софийския градски съд, пишело в документа според източниците на "Дневник". Съдилищата не публикуват решенията си в интернет, въпреки законовото задължение, била друга констатация.

Друг акцент в доклада бил, че Наказателно-процесуалният кодекс страда от излишен формализъм и води към много строги изисквания към доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Евроекспертите са забелязали, че предложенията на прокуратурата, в тази връзка и за признаването на законните специални разузнавателни средства, приложени преди образуването на досъдебно производство обаче не са приети. Отбелязана е и липсата на парламентарен контрол над ДАНС.

В прав текст било казано, че мониторингът със сигурност продължава и следващият доклад ще е през лятото на 2010 г. Затягали се и условията - евроекспертите изрично подчертавали, че посочените още преди влизането на България в ЕС шест критерия, по които се наблюдава напредъка на страната, няма да отпадат последователно един по един, а ще бъдат премахнати вкупом когато бъдат покрити всички необходими условия. Те са правова държава, основаваща се на независима и стабилна съдебна система, която е в състояние да открива и наказва конфликти на интереси, да се бори с корупцията на всички нива на властта и успешно да се справи с престъпността.