Американският посланик Джеймс Уорлик призова българските учени да си партнират със САЩ в разработката на нанотехнологии. На кръгла маса по темата дипломатът подчерта, че Българската академия на науките (БАН) не е само водеща в страната ни, но и в областта на математиката и инженерството е оценена по цял свят. Посланикът бе категоричен, че очаква България да се изяви като водеща европейска страна в научната област на нанотехнологиите.
В страната има финансирани 226 проекта в областта на нанотехнологиите, от които 198 са на Българската академия на науките, обясни председателят й Никола Съботинов.
"Новата структура на академията обхваща нанотехнологиите като едно от водещите направления, така че не случайно ние отдаваме такова внимание на това направление, което стартира своето развитие в началото на 80-те години".
Един плод на това направление е роботът за нано- и микро- манипулации, по който работи научният секретар в академията Костадин Костадинов: "Роботът, на базата на параметри, които дефинират кой сперматозоид има добри морфологични качества, избира един сперматозоид и го инжектира директно в яйцеклетката".
Роботът е с дебелина от 4 микрона, а за сравнение човешкият косъм е тридесет микрона, обясни Костадинов. По думите роботът не се използва само за репродуктивна медицина, а е мултифункционален: "Някои примерно могат да го използват, за да изследват колко пресни са им картофите".
Професор Диляна Панева от лабораторията за биоактивни полимери обясни, че това, което радва учените, е че в крайна сметка техните резултати се ползват и доразвиват извън границите на страната: "Нашите публикации се цитират от изключително изявени и видни световни учени, които са взели познанието, до което ние сме стигнали, приложили са го вече в техните изследвания и продължават в тази посока".
Панева обясни, че ако по този начин се краде труда на българските учени, то е, защото: "Все пак, за да направиш, примерно патент, който да бъде европейски, на теб ти трябва добро финансиране".