Учредено е Национално сдружение на лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ. Това каза пред журналисти д-р Катя Ганова, председател на новосъздаденото сдружение.
Сдружението вече е регистрирано и е доброволна, неправителствена организация на лекарите специалисти, работещи в извънболничната помощ. Трябва да бъдем обединени, защото само по този начин ще отстояваме правата на колегите, допълни тя. Основните проблеми в извънболничната помощ са еднакви и в големите, и в малките общини и така дойде идеята да се обединим, добави д-р Ганова. Целите на сдружението са популяризиране на същността на специализираната извънболнична помощ, защитаване на правата на лекарите и на професионалистите по здравни грижи, работещи в специализираната извънболнична помощ, осъществяване на връзка с изпълнителната власт и своевременно информиране на членовете на организацията, каза още тя.
Лекарите специалисти са единодушни, че трябва да се подобри качеството на медицинското обслужване и достъпът до медицинска помощ чрез въвеждане на нови практики, нова апаратура и инвестиции в персонала.
Повечето сгради, в които са лечебните ни заведения, са сгради на стари болници от 70-те години на миналия век и “се срещаме” с ремонтни дейности, изискващи сериозно финансиране, каза още д-р Ганова. По думите ѝ е необходим и времеви период, в който медицинските центрове трябва да се подготвят за предвиденото изпълнение на медицински дейности, които досега са се извършвали в болниците.
Д-р Красимир Пейчев, заместник-председател на сдружението, посочи, че един от проблемите, който вече трябва да намери решение, е осъвременяване на оборудването в медицинските центрове за специализирана медицинска помощ.
Държавата трябва да създаде ефективни и добре финансирани национални програми за скрининг, които да се изпълняват от специализираната извънболнична помощ, посочи д-р Ясен Янев, член на сдружението. По думите му Министерството на здравеопазването изостава в действията си по отношение на обучението на лекарите в методики, рутинни на сходни на страната ни държави. Технологиите се развиват много бързо, но нормативната уредба изостава, посочи и д-р Атанас Грунов, секретар на сдружението.
Има кадрови проблем, каза доц. Галинка Павлова, заместник-председател на сдружението, и посочи, че трябва да се даде възможност на новозавършилите лекари да работят в специализираната извънболнична помощ. Финансирането на специализираната извънболнична помощ не е достатъчно, а апаратите, които са необходими за работа на медицинските центрове и качествено обслужване на пациентите, са скъпоструващи, посочи още тя. По думите ѝ всички европейски проекти, по които Министерството на здравеопазването работи, са насочени към болниците и към лечебни заведения, които се намират в отдалечени райони.
Диагностично-консултативните центрове в страната са 111, като освен тях функционират и медицински центрове, работещи в областта на специлизираната извънболнична помощ.
Сдружението вече е регистрирано и е доброволна, неправителствена организация на лекарите специалисти, работещи в извънболничната помощ. Трябва да бъдем обединени, защото само по този начин ще отстояваме правата на колегите, допълни тя. Основните проблеми в извънболничната помощ са еднакви и в големите, и в малките общини и така дойде идеята да се обединим, добави д-р Ганова. Целите на сдружението са популяризиране на същността на специализираната извънболнична помощ, защитаване на правата на лекарите и на професионалистите по здравни грижи, работещи в специализираната извънболнична помощ, осъществяване на връзка с изпълнителната власт и своевременно информиране на членовете на организацията, каза още тя.
Лекарите специалисти са единодушни, че трябва да се подобри качеството на медицинското обслужване и достъпът до медицинска помощ чрез въвеждане на нови практики, нова апаратура и инвестиции в персонала.
Повечето сгради, в които са лечебните ни заведения, са сгради на стари болници от 70-те години на миналия век и “се срещаме” с ремонтни дейности, изискващи сериозно финансиране, каза още д-р Ганова. По думите ѝ е необходим и времеви период, в който медицинските центрове трябва да се подготвят за предвиденото изпълнение на медицински дейности, които досега са се извършвали в болниците.
Д-р Красимир Пейчев, заместник-председател на сдружението, посочи, че един от проблемите, който вече трябва да намери решение, е осъвременяване на оборудването в медицинските центрове за специализирана медицинска помощ.
Държавата трябва да създаде ефективни и добре финансирани национални програми за скрининг, които да се изпълняват от специализираната извънболнична помощ, посочи д-р Ясен Янев, член на сдружението. По думите му Министерството на здравеопазването изостава в действията си по отношение на обучението на лекарите в методики, рутинни на сходни на страната ни държави. Технологиите се развиват много бързо, но нормативната уредба изостава, посочи и д-р Атанас Грунов, секретар на сдружението.
Има кадрови проблем, каза доц. Галинка Павлова, заместник-председател на сдружението, и посочи, че трябва да се даде възможност на новозавършилите лекари да работят в специализираната извънболнична помощ. Финансирането на специализираната извънболнична помощ не е достатъчно, а апаратите, които са необходими за работа на медицинските центрове и качествено обслужване на пациентите, са скъпоструващи, посочи още тя. По думите ѝ всички европейски проекти, по които Министерството на здравеопазването работи, са насочени към болниците и към лечебни заведения, които се намират в отдалечени райони.
Диагностично-консултативните центрове в страната са 111, като освен тях функционират и медицински центрове, работещи в областта на специлизираната извънболнична помощ.
