Скрининг и достъп до диагностика и лечение на хепатит В и С гарантира първата Национална програма за превенция и контрол на вирусни хепатити в България, съобщиха от пациентската организация ХепАктив и Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография.
След съвместни усилия с експертите от Министерството на здравеопазването националната програма за борба с хепатит В и С вече е факт.
Хепатит B засяга 199 000, а хепатит С - 87 000 души в България, като заболяванията се предават основно по кръвен път и са водеща причина за развитие на рак на черния дроб. До момента нямаше осигурен скрининг за пациентите, което водеше до закъснение в лечението и в резултат - до 4 смъртни случая на ден от вирусни хепатити.
Скринингът ще се финансира от НЗОК и ще бъде включен в годишните профилактични прегледи при личния лекар. За целта се подготвя промяна в Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризациите.
Ето и други акценти в програмата:
• Тя гарантира достъпа до диагностика и лечение, който е основен фактор за намаляване на разпространението и смъртността от вирусните чернодробни инфекции и е сред главните препоръки на СЗО към националните политики за контрол на хепатитите. Предвижда се финансиране от бюджета на МЗ за диагностика, работа с уязвимите групи, епидемиологичен надзор, имунизации и изграждане на регистри.
• Предвижда се промяна в Закона за здравето, с която всички диагностицирани, но здравнонеосигурени ще бъдат лекувани. Тази дейност ще се финансира с трансфер от бюджета на МЗ към НЗОК. Сред уязвимите групи за хепатит В и С са употребяващи инжекционни наркотици, хомо- и бисексуални мъже, лишени от свобода, мигранти, проституиращи, деца и млади хора в риск, бременни, медицински специалисти, пациенти с риск от заразяване и др.
• Целите на програмата са: намаляване на заболеваемостта от вирусни хепатити у нас с 45% и на смъртността с 90% до 2025 г.; постигане и задържане на ваксинационния обхват на 95% с трети прием на ваксина срещу хепатит В при деца; достигане до 100% безопасност на дарената кръв; над 50% диагностицирани пациенти и над 40% лекувани от хепатит В и С; намаляване на разпространението на хепатит А, D и Е.
До момента България изоставаше сериозно от целите на Глобалната стратегия на СЗО за превенция и контрол на вирусните хепатити, от Плана за действие за борба с вирусните хепатити в Европейския регион на СЗО и от Целите за устойчиво развитие. Основна причина бе липсата на национална програма, гарантираща ранен скрининг и осигурен достъп до диагностика и лечение на вирусните хепатити.
„Приемането на Национална програма за превенция и контрол на вирусни хепатити включва България в клуба на 34-те страни, които имат действаща програма за борба с хепатит В и С от общо 53 страни членки на Европейския регион на СЗО", казва доц. Михаил Околийски, представител на СЗО за България.
„Към момента едва 10% от инфектираните с хепатит С в България са диагностицирани, а годишно само 1% от пациентите са лекувани. 850 души умират всяка години от инфекция с хепатит С. За да изпълним целите на СЗО, през 2020 г. трябваше да имаме 5000 диагностицирани на година и 4100 излекувани. Излекуваните пациенти за миналата година обаче са 680“, каза проф. д-р Красимир Антонов, дмн, председател на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография.
„За нас, пациентите с хепатит В и С в България, 31 март е исторически момент, който очаквахме от 8 г. Първата национална програма за вирусни хепатити следва да отговори на най-неотложните и сериозни нужди по отношение на превенцията, профилактиката и лечението на тези заболявания, от които загиват 1,4 млн. души по света годишно“, коментира и Силвана Лесидренска, председател на ХепАктив
След съвместни усилия с експертите от Министерството на здравеопазването националната програма за борба с хепатит В и С вече е факт.
Хепатит B засяга 199 000, а хепатит С - 87 000 души в България, като заболяванията се предават основно по кръвен път и са водеща причина за развитие на рак на черния дроб. До момента нямаше осигурен скрининг за пациентите, което водеше до закъснение в лечението и в резултат - до 4 смъртни случая на ден от вирусни хепатити.
Скринингът ще се финансира от НЗОК и ще бъде включен в годишните профилактични прегледи при личния лекар. За целта се подготвя промяна в Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризациите.
Ето и други акценти в програмата:
• Тя гарантира достъпа до диагностика и лечение, който е основен фактор за намаляване на разпространението и смъртността от вирусните чернодробни инфекции и е сред главните препоръки на СЗО към националните политики за контрол на хепатитите. Предвижда се финансиране от бюджета на МЗ за диагностика, работа с уязвимите групи, епидемиологичен надзор, имунизации и изграждане на регистри.
• Предвижда се промяна в Закона за здравето, с която всички диагностицирани, но здравнонеосигурени ще бъдат лекувани. Тази дейност ще се финансира с трансфер от бюджета на МЗ към НЗОК. Сред уязвимите групи за хепатит В и С са употребяващи инжекционни наркотици, хомо- и бисексуални мъже, лишени от свобода, мигранти, проституиращи, деца и млади хора в риск, бременни, медицински специалисти, пациенти с риск от заразяване и др.
• Целите на програмата са: намаляване на заболеваемостта от вирусни хепатити у нас с 45% и на смъртността с 90% до 2025 г.; постигане и задържане на ваксинационния обхват на 95% с трети прием на ваксина срещу хепатит В при деца; достигане до 100% безопасност на дарената кръв; над 50% диагностицирани пациенти и над 40% лекувани от хепатит В и С; намаляване на разпространението на хепатит А, D и Е.
До момента България изоставаше сериозно от целите на Глобалната стратегия на СЗО за превенция и контрол на вирусните хепатити, от Плана за действие за борба с вирусните хепатити в Европейския регион на СЗО и от Целите за устойчиво развитие. Основна причина бе липсата на национална програма, гарантираща ранен скрининг и осигурен достъп до диагностика и лечение на вирусните хепатити.
„Приемането на Национална програма за превенция и контрол на вирусни хепатити включва България в клуба на 34-те страни, които имат действаща програма за борба с хепатит В и С от общо 53 страни членки на Европейския регион на СЗО", казва доц. Михаил Околийски, представител на СЗО за България.
„Към момента едва 10% от инфектираните с хепатит С в България са диагностицирани, а годишно само 1% от пациентите са лекувани. 850 души умират всяка години от инфекция с хепатит С. За да изпълним целите на СЗО, през 2020 г. трябваше да имаме 5000 диагностицирани на година и 4100 излекувани. Излекуваните пациенти за миналата година обаче са 680“, каза проф. д-р Красимир Антонов, дмн, председател на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография.
„За нас, пациентите с хепатит В и С в България, 31 март е исторически момент, който очаквахме от 8 г. Първата национална програма за вирусни хепатити следва да отговори на най-неотложните и сериозни нужди по отношение на превенцията, профилактиката и лечението на тези заболявания, от които загиват 1,4 млн. души по света годишно“, коментира и Силвана Лесидренска, председател на ХепАктив
