На 10 октомври отбелязваме Световния ден за психично здраве. Според статистиката, българите най-често страдат от тревожни разстройства, депресия и афективни състояния.
Сезонното афективно разстройство (САР) или сезонно депресивно разстройство е състояние, което възниква при смяната на сезоните и се проявява с потиснато настроение, раздразнителност, емоционална лабилност, понижени нива на енергия, повишена сънливост през деня, нарушена концентрация, отдръпване от социални контакти, повишен глад за въглехидрати и други, коментира лейтенант д-р Йоанна Маринова, част от екипа на Клиника „Психиатрия и военна психология” на ВМА.
Тя поясни, че това състояние се среща четири пъти по-често при жените, отколкото при мъжете, като най-често началото му е между 18 и 30-годишна възраст.
Продължителността на светлата част на деня и температурните стойности на средата имат важна роля в производството на невротрансмитерите, регулиращи настроението, биотонуса и циркадния ритъм, посочва още специалистът.
При хората със САР има доказана дисрегулация на серотонина (невротрансмитер, отговорен за модулирането на настроението). С намаляването на количеството слънчева светлина през есента, настъпва и понижена серотониновата активност.
При засегнатите е установено и свръхпроизводство на мелатонин - хормон, регулиращ цикъла на сън-бодърстване. Мелатонинът се произвежда от епифизната жлеза при липса на дневна светлина и провокира съня. Тъй като есенно-зимните дни стават все по-къси и по-тъмни, производството на мелатонин се увеличава. В отговор на това се засилва летаргичността и сънливостта, дори и през деня, допълват от ВМА.
Витамин D също играе роля в активността на серотонина, а дефицитът му е свързан с клинично значими депресивни симптоми.
Важно е да се отбележи, че сезонните психични разстройства варират по тежест. Някои хора развиват по-леки субсиндромни форми, а други могат да бъдат сериозно засегнати и неспособни да функционират.
Често пациентите могат да развият леко понижение на функцията на щитовидната жлеза. Хипотиреоидизмът може да имитира симптомите на САР и е важно да бъде изключен в диференциално диагностичен план, а при наличието му да бъде лекуван съответно.
Имайки предвид, че сезонното афективно разстройство засяга по-често жените и ограниченото излагане на слънчева светлина повишава рисковете от развитието му, медицинските сестри и други специалисти, които работят на смени, може да са изложени на по-висок риск, обясни още д-р Маринова.
Подходите за лечение обикновено включват антидепресанти (най-често инхибитори на обратното захващане на серотонина), светлинна терапия, витамин D (при дефицит) и психотерапевтично консултиран, допълва още специалистът от болницата.
Сезонното афективно разстройство (САР) или сезонно депресивно разстройство е състояние, което възниква при смяната на сезоните и се проявява с потиснато настроение, раздразнителност, емоционална лабилност, понижени нива на енергия, повишена сънливост през деня, нарушена концентрация, отдръпване от социални контакти, повишен глад за въглехидрати и други, коментира лейтенант д-р Йоанна Маринова, част от екипа на Клиника „Психиатрия и военна психология” на ВМА.
Тя поясни, че това състояние се среща четири пъти по-често при жените, отколкото при мъжете, като най-често началото му е между 18 и 30-годишна възраст.
Продължителността на светлата част на деня и температурните стойности на средата имат важна роля в производството на невротрансмитерите, регулиращи настроението, биотонуса и циркадния ритъм, посочва още специалистът.
При хората със САР има доказана дисрегулация на серотонина (невротрансмитер, отговорен за модулирането на настроението). С намаляването на количеството слънчева светлина през есента, настъпва и понижена серотониновата активност.
При засегнатите е установено и свръхпроизводство на мелатонин - хормон, регулиращ цикъла на сън-бодърстване. Мелатонинът се произвежда от епифизната жлеза при липса на дневна светлина и провокира съня. Тъй като есенно-зимните дни стават все по-къси и по-тъмни, производството на мелатонин се увеличава. В отговор на това се засилва летаргичността и сънливостта, дори и през деня, допълват от ВМА.
Витамин D също играе роля в активността на серотонина, а дефицитът му е свързан с клинично значими депресивни симптоми.
Важно е да се отбележи, че сезонните психични разстройства варират по тежест. Някои хора развиват по-леки субсиндромни форми, а други могат да бъдат сериозно засегнати и неспособни да функционират.
Често пациентите могат да развият леко понижение на функцията на щитовидната жлеза. Хипотиреоидизмът може да имитира симптомите на САР и е важно да бъде изключен в диференциално диагностичен план, а при наличието му да бъде лекуван съответно.
Имайки предвид, че сезонното афективно разстройство засяга по-често жените и ограниченото излагане на слънчева светлина повишава рисковете от развитието му, медицинските сестри и други специалисти, които работят на смени, може да са изложени на по-висок риск, обясни още д-р Маринова.
Подходите за лечение обикновено включват антидепресанти (най-често инхибитори на обратното захващане на серотонина), светлинна терапия, витамин D (при дефицит) и психотерапевтично консултиран, допълва още специалистът от болницата.
