Учени идентифицираха нов подтип депресия, който включва по-силно изразена когнитивна дисрегулация, като настоящото лечение не помага за облекчаване на тези симптоми, предава "Ню Атлас".
Изследователи, ръководени от екип от Stanford Medicine, са използвали анкети, тестове и мозъчни изображения, за да установят когнитивното увреждане, което се характеризира с поведение като трудности при планирането на бъдещето, липса на самоконтрол, слаб фокус и други проблеми с изпълнителните функции.
Макар че от известно време е известно, че трудностите с изпълнителните функции са фактор при тежкото депресивно разстройство, учените твърдят, че за цели 27 % от страдащите от него това е доминиращият проблем. Към него не са насочени повечето от настоящите лекарства. Макар и малцинство, това все пак са около пет милиона души с депресия в САЩ.
Редовно хранене с пържени храни = депресия и тревожност
"Депресията се проявява по различен начин при различните хора, но откриването на общи черти - като сходни профили на мозъчната функция - помага на медицинските специалисти да лекуват ефективно", казва Лиан Уилямс, старши автор и професор по психиатрия и поведенчески науки.
Обикновено се предписват селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), но те са по-малко ефективни за подпомагане на когнитивната дисфункция.
За целите на проучването на 1008 възрастни с немедикаментозно голямо депресивно разстройство е бил даден един от трите разпространени антидепресанта - есциталопрам (известен още като Lexapro) и сертралин (Zoloft), които действат върху серотонина, и венлафаксин-XR (Effexor), който действа както върху серотонина, така и върху норепинефрина. В края на осемседмичния период 712 участници са завършили проучването.
Преди и след това участниците са попълнили анкета, администрирана от лекар, и самооценка, за да оценят различните нива на симптомите, както и поведението, като например промени в съня или храненето, и въздействието върху социалния и професионалния живот. Освен това са били подложени на когнитивни тестове, измерващи мозъчните функции, като например работна памет, скорост на вземане на решения и концентрация.
"Това проучване е от решаващо значение, тъй като психиатрите разполагат с малко инструменти за измерване на депресията, които да им помогнат да вземат решения за лечение", казва д-р Лора Хак, водещ автор на проучването и доцент по психиатрия и поведенчески науки.
Изследователите се надяват, че въз основа на това могат да бъдат разработени тестове, които да забележат тази дисрегулация и да променят лечението така, че да е по-подходящо за този подтип голямо депресивно разстройство.
"Едно от големите предизвикателства е да се намери нов начин за справяне с това, което в момента е процес на проба-грешка, така че повече хора да могат да се подобрят по-рано", казва Уилямс. "Въвеждането на тези обективни когнитивни мерки, като например визуализация, ще гарантира, че не използваме едно и също лечение при всеки пациент."
Уилямс и Хак се надяват да проведат допълнителни проучвания върху хората с този когнитивен биотип, като използват различни лечения, като транскраниална магнитна стимулация (ТМС) и когнитивно-поведенческа терапия (КПО), както и други медикаменти като гуанфацин, който по-често се свързва със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ).
Не е изненадващо, че същите области на мозъка, идентифицирани в проучването, са и областите, засегнати от СДВХ и свързаната с него лоша изпълнителна функция.
"Редовно ставам свидетел на страданието, загубата на надежда и увеличаването на самоубийствата, които се случват, когато хората преминават през нашия процес на проба-грешка", казва Хак. "И това е така, защото започваме с лекарства, които имат един и същ механизъм на действие за всички с депресия, въпреки че депресията е доста разнородна. Мисля, че това проучване може да помогне да се промени това."
Изследователи, ръководени от екип от Stanford Medicine, са използвали анкети, тестове и мозъчни изображения, за да установят когнитивното увреждане, което се характеризира с поведение като трудности при планирането на бъдещето, липса на самоконтрол, слаб фокус и други проблеми с изпълнителните функции.
Макар че от известно време е известно, че трудностите с изпълнителните функции са фактор при тежкото депресивно разстройство, учените твърдят, че за цели 27 % от страдащите от него това е доминиращият проблем. Към него не са насочени повечето от настоящите лекарства. Макар и малцинство, това все пак са около пет милиона души с депресия в САЩ.
Редовно хранене с пържени храни = депресия и тревожност
"Депресията се проявява по различен начин при различните хора, но откриването на общи черти - като сходни профили на мозъчната функция - помага на медицинските специалисти да лекуват ефективно", казва Лиан Уилямс, старши автор и професор по психиатрия и поведенчески науки.
Обикновено се предписват селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), но те са по-малко ефективни за подпомагане на когнитивната дисфункция.
За целите на проучването на 1008 възрастни с немедикаментозно голямо депресивно разстройство е бил даден един от трите разпространени антидепресанта - есциталопрам (известен още като Lexapro) и сертралин (Zoloft), които действат върху серотонина, и венлафаксин-XR (Effexor), който действа както върху серотонина, така и върху норепинефрина. В края на осемседмичния период 712 участници са завършили проучването.
Преди и след това участниците са попълнили анкета, администрирана от лекар, и самооценка, за да оценят различните нива на симптомите, както и поведението, като например промени в съня или храненето, и въздействието върху социалния и професионалния живот. Освен това са били подложени на когнитивни тестове, измерващи мозъчните функции, като например работна памет, скорост на вземане на решения и концентрация.
"Това проучване е от решаващо значение, тъй като психиатрите разполагат с малко инструменти за измерване на депресията, които да им помогнат да вземат решения за лечение", казва д-р Лора Хак, водещ автор на проучването и доцент по психиатрия и поведенчески науки.
Изследователите се надяват, че въз основа на това могат да бъдат разработени тестове, които да забележат тази дисрегулация и да променят лечението така, че да е по-подходящо за този подтип голямо депресивно разстройство.
"Едно от големите предизвикателства е да се намери нов начин за справяне с това, което в момента е процес на проба-грешка, така че повече хора да могат да се подобрят по-рано", казва Уилямс. "Въвеждането на тези обективни когнитивни мерки, като например визуализация, ще гарантира, че не използваме едно и също лечение при всеки пациент."
Уилямс и Хак се надяват да проведат допълнителни проучвания върху хората с този когнитивен биотип, като използват различни лечения, като транскраниална магнитна стимулация (ТМС) и когнитивно-поведенческа терапия (КПО), както и други медикаменти като гуанфацин, който по-често се свързва със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ).
Не е изненадващо, че същите области на мозъка, идентифицирани в проучването, са и областите, засегнати от СДВХ и свързаната с него лоша изпълнителна функция.
"Редовно ставам свидетел на страданието, загубата на надежда и увеличаването на самоубийствата, които се случват, когато хората преминават през нашия процес на проба-грешка", казва Хак. "И това е така, защото започваме с лекарства, които имат един и същ механизъм на действие за всички с депресия, въпреки че депресията е доста разнородна. Мисля, че това проучване може да помогне да се промени това."
