Човек е склонен да се пристрастява към негативните емоции. Това съобщи в интервю за Дарик радио психологът Еленко Ангелов. По думите му, ако хората не могат да контролират своите отрицателни чувства и кисели физиономии - пристрастяването е налице.
Добрата новина е, че човешката ДНК има повече рецептори за „хубави хормони", обясни Ангелов. Естественото ни състояние е да бъдем щастливи. Пристрастяването към лошите емоции идва от това, че клетките в тялото „сменят" ключалките или рецепторите за хубави хормони с такива за лоши химии. Това вече не е психология, а физиология. Функцията на хормоните е да отключват тези ключалки, за да може клетката да се нахрани. Но когато човек смени ключалките, клетката започва да излъчва сигнал: „Ядосвай се! Филмирай се! Стресирай се! Прави интриги! На мен ми трябва това".
Моят подход може да се квалицира като американски - провокативен, с шоу елементи, автоирония. Целта ми е дискутираното в тези семинари да бъде реално приложимо в семейството, леглото, хола, възпитанието на децата, работното място, допълни Ангелов.
В нашето общество тлее реалният ужас от книгите на Стивън Кинг - под формата на битовизми, идиотщини и най-вече страхове. Последните са основата на моите семинари - как да ги преодолеем, как да помогнем да нашите приятели - мрънкала, които ни „дърпат" надолу. Най-големият страх на хората е на останат сами. Българинът има комплекс, че всички трябва да го харесват и да има много приятели. Ревизирайте броя им, посъветва Ангелов, трудно е, но не и невъзможно. Дайте им шанс до пет пъти и сключете споразумение със себе си да не изпитвате вина. Приятелите са хора, с които ти е приятно да сте заедно. А те всъщност се броят на пръсти, подчерта психологът.
Подобното привлича подобно, както и противоположностите се привличат - и двете сентенции работят. Въпросът е коя от тях ще изберем. Ние самите сме сценаристи, режисьори, оператори, актьори и зрители в собствения си живот. Ако филмът не ни харесва, можем просто да излезем от киносалона, обясни Ангелов.
Не се изживявам като учител, нито като спасител, по-скоро съм подсказвач. Това мога да правя най-добре. Всички ние сме подсказвачи в един клас, или поне в едно и също училище.
Сред ужасните поговорки, в които вярва българинът, са Много хубаво не е на хубаво, Трай с малкото зло, да не дойде по-голямо, Преклонена главица сабя не я сече. Те определят нашия живот, затова сме в това положение.
Ако искаш да промениш света, започни с човека в огледалото, победи неговите демони, егоизъм, алчност...доколкото можеш. Всеки ден натрупвай все нови и нови спомени...доколкото можеш. Много е трудно, но не невъзможно, съветва психологът.
„Пловдив за мен е най-усмихнатия град в България. Тук хората по улиците вървят прегърнати, ръка за ръка. Това прави града любимо мое място. Не така е из страната, особено в София, където хората са „кисели" и има много намръщени лица по улиците", каза още Ангелов.
