Приключи аутопсията на откритите загинали птици в национален парк „Централен Балкан“, съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Пробите ще бъдат изпратени в сертифицирани лаборатории в Европа или в България в следващите дни. Предстои окончателните резултати да се предоставят на органите на МВР. Аутопсията се прави в Спасителния център на „Зелени Балкани“.
От МОСВ потвърдиха, че общият брой на загиналите птици е девет – пет черни лешояда (картали), два белоглави лешояда, един брадат лешояд и един гарван.
Взети са проби от всички птици и от останките на кравата. Днес следобед е установен и бедстващ черен лешояд в местността „Паниците“ в близост до „Централен Балкан“, който показва признаци на отравяне, информираха още от МОСВ. Птицата е дезориентирана, с нетипични движения и трудности при излитането. Екипът на терен се опитва да я улови и да ѝ окаже спешна медицинска помощ, за да бъде транспортирана до спасителния център.
Институциите и неправителствените организации продължават да работят заедно по случая, уверяват от МОСВ.
По-рано днес Окръжната прокуратура - Пловдив съобщи, че извършва разследване за умъртвените птици от защитен вид, открити в местността "Шипченска мандра" в землището на Калофер. За случая съобщиха във вторник от екоминистерството.
Отровата, която покоси лешоядите в Балкана: 10 души са правили аутопсията, докато им прилошава
„Аутопсията установи, че всички птици бяха с едни и същи признаци, наподобяващи отравяне. Близо до мястото, на което са загинали, е намерена примамка. Смятам, че отровата е била доста сериозна. 10 души правихме аутопсията и се редувахме да излизаме, защото ни ставаше лошо. Замайваше ни се свят, очите ни пареха, кожата ни дразнеше”, разказа пред NOVA д-р Адриана Джамалова от Спасителен център "Зелени Балкани".
„Според нас отравянето вероятно се дължи на пестицид, но очакваме крайните анализи”, добави д-р Джамалова.
„Случаят представлява огромен ресурс от хора и средства, за да имаме стабилна екосистема. Мащабите на това престъпление надскочиха „Централен Балкан” защото бяха намерени двойка лешояди от Котел, „Врачански Балкан” и лешояд от Маджарово. С едно такова действие беше засегната популацията на цяла Южна България”, каза д-р Христина Клисурова.
На мястото били Стойчо Стойчев и Николай Терзиев, които са водачи на кучета.
„Видяхме много тежка ситуация. На място имаше труп на говедо, намерихме мъртви 8 лешояда и един гарван. Шансът тези животни да са отровени е много голям. Още по-стряскащо е, че случаят е в национален парк, който е под защита. Мястото обаче беше пълно с кости на животни, тача че най-вероятно има инциденти с хищници в района. Според мен някой се е опитал да предпази домашните си животни, поставяйки отрова”, каза Терзиев и призова държавата да предприеме спешни мерки.
„Лешоядите са косвена жертва на едни конфликт между животновъдите и едрите хищници. Загубата е голяма и по този начин се подкопава имиджа на България. Тези птици ядат труповете на умрели животни, те са като санитари и предпазват от разпространението на болести”, смята Стойчев.
През последното десетилетие в България сме загубили над 100 екземпляра защитени грабливи птици, най-често заради незаконно поставени отровни примамки. Това посочват от WWF България в позиция на сайта си по повод намерените мъртви птици.
„Този пореден случай на отравяне ще има тежки последствия за популациите, защото те са малобройни“, коментират от природозащитната организация.
На Балканите гнездят само 30 двойки черни лешояди, като се смята, че колонията им е в гръцката част на Източните Родопи, а у нас птиците идват само за храна, почивка и нощуване, посочиха от WWF България. И напомнят, че брадатият лешояд отдавна се смята за изчезнал вид у нас, а откритият мъртъв лешояд Боев е първият освободен у нас през май 2025 г.
Отровните примамки са сред най-сериозните заплахи за дивата природа в Европа, предупреждават природозащитниците. Те подчертават, че тровенето е второто най-често срещано престъпление срещу дивата природа в Европа.
От WWF призовават за по-бързо транспониране на новата европейска директива за защитата на околната среда чрез наказателно право. Уточняват, че документът изисква съществено подобряване на националната правна рамка, така че престъпленията срещу околната среда, особено срещу дивата природа, да не остават без наказание. Според организацията директивата налага изменения и в действащата нормативна уредба, включително в Наказателния кодекс (НК) относно санкциите и осигуряването на по-ефективна наказателно-правна защита срещу незаконните посегателства върху дивата фауна.
В НК все още липсва изрична уредба за една особено опасна група деяния - противозаконното поставяне на отрови, отровни вещества, смеси или други опасни субстанции в природата и на общодостъпни места, казват от WWF. Това е сериозен пропуск, тъй като подобни действия представляват пряка заплаха както за множество животински видове, включително защитени и застрашени, така и за хората, добавят от организацията. И посочват, че е необходимо завишаване на санкциите за подобен вид престъпления.
