След като разгледахме промените в плодовитостта и постепенното подобрение, днес се спираме по-подробно на разпределението на коефициента на раждаемост в 265-те общини в страната. Това пишат в седмичния си бюлетин от Института за пазарна икономика.
Очаквано, повечето раждания са съсредоточени в големите градски общини – от общо 56, 6 хил. деца, родени през 2022 г. 12,8 хил. са в София, други 3,3 хил. в Пловдив, 2,9 хил. – във Варна. С над хиляда деца през годината са и Стара Загора, Сливен и Бургас, а с над 500 – други 11 общини, всички областни центрове. От друга страна, общините с много малък брой родени през 2022 г. деца – под 50 – са цели 85. През цялата 2022 г. според данните, публикувани от НСИ в Бойница е родено едва едно дете, в Трекляно – 2, в Грамада – 4.
При относителната раждаемост, измерена през средния брой родени деца на 1000 души население, има значителни разлики между регионите. В горния край на класацията са относително малки общини – в Твърдица през 2022 г. се раждат 18,4 деца на 1000 души, в Ябланица – 17,9, в Николаево – 17,2. Толкова висока раждаемост обаче е относително рядка, като повечето общини в страната се разполагат в диапазона между 7 и 10 деца средно на 1000 души. Сред големите градове в София има точно 10 деца на 1000 души, в Пловдив са били 10,3, а във Варна – 9,2. Видими клъстери от общини с по-висока относителна раждаемост се оформят и около Велико Търново, Търговище, Пазарджик и малките общини край Пловдив.
В сравнение с 2018 г. в 135 общини се наблюдава задържане или повишение на раждаемостта, а в други 130 има спад, но спад от над 2 деца на хиляда души е отчетен в едва 18 общини. Очаквано, в големите общини подобрението на показателя е по-бавно, като в Столична община през 2022 г. има 0,2 деца повече на 1000 души в сравнение с 2018 г., в Пловдив – с 0,4, а Варна е сред общините без промяна. Районите с най-сериозни подобрения са най-вече в икономически по-развитите части на Северна България, а на юг има видимо струпване на общини със спад на раждаемостта най-вече в Родопите.
Разбира се, тези видими подобрения на национално ниво и в немалка част от регионите по никакъв начин не означават, че проблемите с естествения прираст ще бъдат разрешени в близко бъдеще, а негативната демографски динамика ще се обърне. Демографските процеси – и особено естествените – променят интензивността и посоката си бавно, а на този етап е прекалено рано да твърдим, че наблюдаваните позитивни промени са трайни.
Очаквано, повечето раждания са съсредоточени в големите градски общини – от общо 56, 6 хил. деца, родени през 2022 г. 12,8 хил. са в София, други 3,3 хил. в Пловдив, 2,9 хил. – във Варна. С над хиляда деца през годината са и Стара Загора, Сливен и Бургас, а с над 500 – други 11 общини, всички областни центрове. От друга страна, общините с много малък брой родени през 2022 г. деца – под 50 – са цели 85. През цялата 2022 г. според данните, публикувани от НСИ в Бойница е родено едва едно дете, в Трекляно – 2, в Грамада – 4.
При относителната раждаемост, измерена през средния брой родени деца на 1000 души население, има значителни разлики между регионите. В горния край на класацията са относително малки общини – в Твърдица през 2022 г. се раждат 18,4 деца на 1000 души, в Ябланица – 17,9, в Николаево – 17,2. Толкова висока раждаемост обаче е относително рядка, като повечето общини в страната се разполагат в диапазона между 7 и 10 деца средно на 1000 души. Сред големите градове в София има точно 10 деца на 1000 души, в Пловдив са били 10,3, а във Варна – 9,2. Видими клъстери от общини с по-висока относителна раждаемост се оформят и около Велико Търново, Търговище, Пазарджик и малките общини край Пловдив.
В сравнение с 2018 г. в 135 общини се наблюдава задържане или повишение на раждаемостта, а в други 130 има спад, но спад от над 2 деца на хиляда души е отчетен в едва 18 общини. Очаквано, в големите общини подобрението на показателя е по-бавно, като в Столична община през 2022 г. има 0,2 деца повече на 1000 души в сравнение с 2018 г., в Пловдив – с 0,4, а Варна е сред общините без промяна. Районите с най-сериозни подобрения са най-вече в икономически по-развитите части на Северна България, а на юг има видимо струпване на общини със спад на раждаемостта най-вече в Родопите.
Разбира се, тези видими подобрения на национално ниво и в немалка част от регионите по никакъв начин не означават, че проблемите с естествения прираст ще бъдат разрешени в близко бъдеще, а негативната демографски динамика ще се обърне. Демографските процеси – и особено естествените – променят интензивността и посоката си бавно, а на този етап е прекалено рано да твърдим, че наблюдаваните позитивни промени са трайни.
