Празните язовири са не по-малко опасни от пълните, алармира хидроинженерът Калин Рангелов. По думите му рискът от разрушаване на язовирната стена е по-голям при липса на вода в съоръжението.
Според Рангелов вероятността от идване на висока вълна при празен язовир е значителна. Тя носи със себе си отпадъци, дървета, листа, какво ли още не и заплахата от запушване на изпускателите в такъв момент е реална. В това положение язовирът като вариант за източване става безконтролен, предупреждава специалистът.
Научно е доказано, че бързото изпразване на язовирните чаши води до непреодолими и лоши деформации в язовирната стена, каза експертът. Съоръженията са пресмятани и проектирани при пълни водни чаши. Затова стените са по-устойчиви и стабилни при пълен язовир, отколкото при сух. Бързото изпразване на язовирите също е много рисково, посочва специалистът.
Държавата създава предприятие, отговарящо за язовири, от които се откажат общините
Според него не бива дребни технически дефекти да водят до задължително освобождаване на водните количества. Необходимо е предварително да се огледа технически много внимателно проблемът, защото не се знае какви изненади ще ни поднесе природата и дали сушата няма да е по-опасна от наводненията, коментира Рангелов.
Язовирите трябва да се възстановяват и поддържат, а не да се ликвидират, казва експертът. Той определя като ненужно презастраховането за бързо изпускане и извеждане от експлоатация на водоеми.
По думите му собствениците, които в повечето случаи са общини, нямат средства и считат, че ще освободят финансов ресурс, като не се грижат за язовирите и ги ликвидират. Самото извеждане от експлоатация на съоръжението също е дълъг процес и не е евтин, допълва Рангелов. Според него непремереният риск и страхът от нещо неочаквано води до решенията "По-добре съоръжението да го няма".
При пожароопасна обстановка язовири, които преди са използвани за напояване, сега могат да послужат за пожарогасене, смята експертът. За да реагираме на различните природни ситуации, язовирите трябва да бъдат в изправно състояние, категоричен е той.
Доста от концесионерите си мислят, че са назначени като оператори на спирателен кран и имат задължението само да изпускат или не язовирната чаша. Не може арендаторите само да печелят и да извличат дивиденти от туризма и риболова, а да не се грижат за язовирните си стени, за всички съоръжения в тях, да влагат определената в договорите им сума за поддържане на техническото състояние на съоръженията, смята експертът. Според него е недопустимо по язовирните стени да преминава много тежка техника, защото това води до неочаквани и непресмятани деформации.
На много места, особено в селата, язовирните стени се използват за пътища към земеделските ниви. Получават се хоризонтални пукнатини, това води до риск и трябва да се забрани преминаването на такава техника по язовирни стени, подчерта Рангелов.
От бранша посочват, че обикновено арендаторите не влагат определените в концесионните договори средства за поддръжка на съоръжението. Проектните обеми на водоемите не отговарят на действителните. Повечето язовири са строени през 60-те години на миналия век и в опашките им има доста наноси. Заложено е ново замерване на язовирите, което да определи реалния им обем. И общини, и концесионери обаче твърдят, че не могат да го направят, защото е трудоемко и скъпо.
Според Рангелов вероятността от идване на висока вълна при празен язовир е значителна. Тя носи със себе си отпадъци, дървета, листа, какво ли още не и заплахата от запушване на изпускателите в такъв момент е реална. В това положение язовирът като вариант за източване става безконтролен, предупреждава специалистът.
Научно е доказано, че бързото изпразване на язовирните чаши води до непреодолими и лоши деформации в язовирната стена, каза експертът. Съоръженията са пресмятани и проектирани при пълни водни чаши. Затова стените са по-устойчиви и стабилни при пълен язовир, отколкото при сух. Бързото изпразване на язовирите също е много рисково, посочва специалистът.
Държавата създава предприятие, отговарящо за язовири, от които се откажат общините
Според него не бива дребни технически дефекти да водят до задължително освобождаване на водните количества. Необходимо е предварително да се огледа технически много внимателно проблемът, защото не се знае какви изненади ще ни поднесе природата и дали сушата няма да е по-опасна от наводненията, коментира Рангелов.
Язовирите трябва да се възстановяват и поддържат, а не да се ликвидират, казва експертът. Той определя като ненужно презастраховането за бързо изпускане и извеждане от експлоатация на водоеми.
По думите му собствениците, които в повечето случаи са общини, нямат средства и считат, че ще освободят финансов ресурс, като не се грижат за язовирите и ги ликвидират. Самото извеждане от експлоатация на съоръжението също е дълъг процес и не е евтин, допълва Рангелов. Според него непремереният риск и страхът от нещо неочаквано води до решенията "По-добре съоръжението да го няма".
При пожароопасна обстановка язовири, които преди са използвани за напояване, сега могат да послужат за пожарогасене, смята експертът. За да реагираме на различните природни ситуации, язовирите трябва да бъдат в изправно състояние, категоричен е той.
Доста от концесионерите си мислят, че са назначени като оператори на спирателен кран и имат задължението само да изпускат или не язовирната чаша. Не може арендаторите само да печелят и да извличат дивиденти от туризма и риболова, а да не се грижат за язовирните си стени, за всички съоръжения в тях, да влагат определената в договорите им сума за поддържане на техническото състояние на съоръженията, смята експертът. Според него е недопустимо по язовирните стени да преминава много тежка техника, защото това води до неочаквани и непресмятани деформации.
На много места, особено в селата, язовирните стени се използват за пътища към земеделските ниви. Получават се хоризонтални пукнатини, това води до риск и трябва да се забрани преминаването на такава техника по язовирни стени, подчерта Рангелов.
От бранша посочват, че обикновено арендаторите не влагат определените в концесионните договори средства за поддръжка на съоръжението. Проектните обеми на водоемите не отговарят на действителните. Повечето язовири са строени през 60-те години на миналия век и в опашките им има доста наноси. Заложено е ново замерване на язовирите, което да определи реалния им обем. И общини, и концесионери обаче твърдят, че не могат да го направят, защото е трудоемко и скъпо.
