Председателят на 51-вото Народно събрание Рая Назарян се срещна с президента Илияна Йотова във връзка с процедурата по назначаване на служебен министър-председател. Назарян обяви пред журналисти, че ще има съмнения за намеса в изборния процес, ако председател на НС стане служебен премиер, с което стана ясно, че е отказала да стане служебен министър-председател.
Постът на председател на парламента е сред кръга лица, определени в Конституцията, които могат да бъдат назначени за служебен министър-председател. Предстоят срещи на президента Йотова с останалите потенциални служебни министър-председатели.
След консултациите при президента: Рая Назарян отказа да стане служебен премиер
Според член 99, алинея 5 на Конституцията, след като не е постигнато съгласие за образуване на правителство, президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок.
Последваха политически коментари дали Назарян е подходяща фигура за поста и кой би бил най-добрият избор на този етап.
Служебният премиер трябва да бъде максимално отдалечен от влиянието на Пеевски, каза съпредседателят на парламентарната група на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) Надежда Йорданова пред журналисти преди заседанието на Комисията по конституционни и правни въпроси в парламента.
Рая Назарян с визия за власт: Какво се крие зад дрескода ѝ (СНИМКИ)
Надежда Йорданова открои два елемента, които, по думите ѝ, са важни при избора на служебно правителство. На първо място президентът Йотова да проведе консултации с парламентарно представените партии, както предвижда Конституцията, но това да е задълбочен, детайлен процес, а не формална среща, посочи тя. Второ – служебният премиер трябва да бъде максимално отдалечен от влиянието на Пеевски и да предложи работещ служебен кабинет, добави Йорданова. Оттам нататък изцяло в правомощията на президента Йотова е да направи своя избор, отбеляза тя.
Неприемливи фигури за служебен премиер са Рая Назарян и фигурите, поставени от статуквото, коментира депутатът от "Морал, единство, чест" (МЕЧ) Христо Расташки пред журналисти в парламента преди заседанието на Комисията по конституционни и правни въпроси, попитан каква е приемливата фигура за служебен премиер.
На първо място мога да ви кажа според нас кои са неприемливите фигури – определено Рая Назарян, фигурите от статуквото, които са поставени, посочи Расташки. Почти всички позиции бяха заети от хора, които са свързани с Делян Пеевски и с Бойко Борисов. Така че тези фигури са абсолютно неприемливи за нас, за МЕЧ, абсолютно неприемливи и за народа, който доскоро беше на протест против тях, каза депутатът.
Единственият, който смятаме, че е по-отдалечен, е Андрей Гюров, който беше възможен избор за президента в момента, но ще видим какво ще бъде решението, каза Христо Расташки.
Консултациите с парламентарните групи трябва да бъдат откровен разговор с президента и да се избере един, който да се наеме да състави правителство. Това каза пред журналисти Наталия Киселова от парламентарната група на „БСП-Обединена левица“ след заседанието на парламентарната комисия по отбрана в отговор на въпрос какъв би бил вариантът, ако откажат да станат служебен премиер лицата, предвидени в основния закон. Киселова уточни, че изразява личното си мнение.
Не можем да казваме, че правителството в оставка остава, докато се проведат предсрочни избори, защото Конституцията предвижда най-напред служебно правителство, а след това - определяне на дата, допълни тя. По-рано днес председателят на Народното събрание Рая Назарян каза след срещата с президента Илияна Йотова относно разговорите за сформиране на служебен кабинет, че едно политическо лице не бива да бъде служебен премиер, защото трябва да има усещане за безпристрастност. В Конституцията е предвидено, че за служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
Не съм имала случай, в който да не критикувам текста, но когато си един от лицата, не можеш предварително да кажеш, че не искаш, редно е да има аргументи и в този смисъл президентът Йотова показва нов стил, защото по начина, по който посреща председателя на Народното събрание, показва уважение към парламента, коментира още Киселова. Разговорите за това дали нормата трябва да остане мисля, че занапред отново ще бъдат отворени, не за друго, а защото по този начин „връзването на ръцете“ на президента създава повече проблеми, отколкото решава, коментира Киселова.
Тя отбеляза, че не е справедливо житейски, че по този начин, ако си председател на Народното събрание, не можеш да участваш в следващи избори. Ако се наредят в хронологията председател на Народното събрание и президент от една политическа партия или от едно политическо семейство, то тогава е много възможно да има и съгласие, защото ще има плавна трансформация между правителството в оставка и председателя на Народното събрание, който ще стане служебен министър-председател, коментира Киселова. При други съотношения на силите това сигурно би било доста по-изгодно, добави тя.
На въпрос дали очаква утре отново да се направи опит в пленарна зала да се обсъжда Изборният кодекс Киселова каза, че днес до 16:00 ч. председателят на парламента определя дневния ред, а до 18:00 парламентарните групи имат право да направят предложения, така че зависи кои ще бъдат включените точки от председателя. „Начинът, по който се залагат отнапред проблеми за организирането на изборите, мисля, че ЦИК бяха категорични, заместник министър-председателят Томислав Дончев, който отговаряше за организацията на изборите, го заяви в пленарна зала. Не виждам какво означава да сме против, мисля, че всеки народен представител трябва да бъде на позиция, че изборите трябва да бъдат проведени така, че да има най-малко проблеми от гледна точка на организацията им“. Киселова коментира евентуалната подкрепа от страна на ГЕРБ-СДС за „Има такъв народ“ по отношение на сканиращите машини за изборите, посочвайки, че в споразумението на съвместно управление не се говори за машини, а за гарантиране на честността на изборите. Гарантирането на честността на изборите минава през различни варианти и това е един от тях, добави Киселова.
След промените в Конституцията от 2023 г. държавният глава може да избира служебен министър-председател от кратък списък с конкретни длъжности или т. нар. „домова книга“. Според Основния закон той може да избира от 10 души:
- Председателят на Народното събрание - Рая Назарян;
-
Управителят на БНБ - Димитър Радев;
-
Подуправителите на БНБ - Андрей Гюров, Петър Чобанов, Радослав Миленков;
-
Омбудсманът - Велислава Делчева;
-
Заместник-омбудсманът - Мария Филипова;
-
Председателят на Сметната палата - Димитър Главчев;
-
Зам.-председатели на Сметната палата - Мария Николова и Силвия Къдрева.
