Легендата на Ботев Пловдив и българския футбол Динко Дерменджиев си отиде от този свят. Тази нощ Чико, както го наричаха всички, е издъхнал, след като се бори за живота си в продължение на дни, съобщи Gong.bg.
Наскоро Чико Дерменджиев беше приет в болница, а преди това попадна в медицинско заведение след прекаран инсулт. Един от най-великите футболисти в историята на родния футбол ни напусна само месец преди да навърши 78 години.
Легендата на българския футбол ще бъде изпратен с мащабно поклонение в събота, 4 май. Поклонението ще се състои в зала „Колодрума“ и ще започне в 10:00 часа. В 13:30 часа в църквата „Св. Архангел Михаил“ в централния гробищен парк в Пловдив ще се състои опелото, а непосредствено след него ще бъде и погребението на Динко Дерменджиев – Чико, съобщава БГНЕС.
Футболната легенда Динко Дерменджиев е в много тежко състояние
Започва футболната си кариера като вратар в Марица (Пловдив). През 1959 г. преминава в отбора на Ботев (Пловдив), където играе до 1978 г., общо 19 сезона. Изиграл е 447 мача в "А" РФГ и е отбелязал в тях 194 гола. От 26 дузпи е реализирал 22, автор е на 7 хеттрика.
В евротурнирите има 10 мача и 3 гола (2 мача и 1 гол в КЕШ, 6 мача и 1 гол в КНК и 2 мача и 1 гол за купата на УЕФА).
За националния отбор е играл 58 срещи и има 19 гола. Три пъти е бил участник на Световно първенство – Чили (1962, 2 мача), Англия (1966, 2 мача) и Мексико (1970, 2 мача и 1 гол).
Избран от привържениците на Ботев (Пловдив) за футболист №1 на клуба за ХХ век. Шампион през 1967 и носител на купата на страната през 1962 г. с "Ботев" (Пловдив), вицешампион през 1963 г. и бронзов медалист през 1961 г. от шампионатите на "А" РФГ и Балканската клубна купа за 1972 г., финалист за купата на страната през 1963 и 1964 г.
"Заслужил майстор на спорта" от 1967 г. Спортсмен № 1 на България за 1974 г.
След приключване на кариерата си през 1978 година е бил треньор с лиценз на УЕФА в Чепинец (Велинград) (1978-1979), Шумен (1984-1985), младежкия национален отбор (1985-1987, 1994-1995) Спартак (Плевен) (1987-1988), Омония Арадипу (Кипър) (1988-1989), Марица (Пловдив) (1997), Левски (София) (1991/ес.), Хебър (1992), Черноморец (Бургас) (1995), Локомотив (София) (1996), Локомотив (Пловдив) (1996/пр., 1998-1999) и Ботев (Пловдив) (1979-1984, 1989-1991, 1992-1993, 1995-1996, 1997-1998, 1999-2001: носител на купата на страната през 1981, бронзов медалист през 1981 и 1983 и финалист през 1984 и 1991 г.), главен мениджър на Ботев (1999-2000).
Смъртта няма цветове! Поклон пред паметта на големия Динко Дерменджиев! Почивай в мир, Чико!
Публикувахте от Фенклуб Локомотив Пловдив в Сряда, 1 май 2019 г.
Наскоро Чико Дерменджиев беше приет в болница, а преди това попадна в медицинско заведение след прекаран инсулт. Един от най-великите футболисти в историята на родния футбол ни напусна само месец преди да навърши 78 години.
Легендата на българския футбол ще бъде изпратен с мащабно поклонение в събота, 4 май. Поклонението ще се състои в зала „Колодрума“ и ще започне в 10:00 часа. В 13:30 часа в църквата „Св. Архангел Михаил“ в централния гробищен парк в Пловдив ще се състои опелото, а непосредствено след него ще бъде и погребението на Динко Дерменджиев – Чико, съобщава БГНЕС.
Футболната легенда Динко Дерменджиев е в много тежко състояние
Започва футболната си кариера като вратар в Марица (Пловдив). През 1959 г. преминава в отбора на Ботев (Пловдив), където играе до 1978 г., общо 19 сезона. Изиграл е 447 мача в "А" РФГ и е отбелязал в тях 194 гола. От 26 дузпи е реализирал 22, автор е на 7 хеттрика.
В евротурнирите има 10 мача и 3 гола (2 мача и 1 гол в КЕШ, 6 мача и 1 гол в КНК и 2 мача и 1 гол за купата на УЕФА).
Почивай в мир, Чико! Никога няма да те забравим!
Публикувахте от Gong.bg в Сряда, 1 май 2019 г.
Избран от привържениците на Ботев (Пловдив) за футболист №1 на клуба за ХХ век. Шампион през 1967 и носител на купата на страната през 1962 г. с "Ботев" (Пловдив), вицешампион през 1963 г. и бронзов медалист през 1961 г. от шампионатите на "А" РФГ и Балканската клубна купа за 1972 г., финалист за купата на страната през 1963 и 1964 г.
"Заслужил майстор на спорта" от 1967 г. Спортсмен № 1 на България за 1974 г.
След приключване на кариерата си през 1978 година е бил треньор с лиценз на УЕФА в Чепинец (Велинград) (1978-1979), Шумен (1984-1985), младежкия национален отбор (1985-1987, 1994-1995) Спартак (Плевен) (1987-1988), Омония Арадипу (Кипър) (1988-1989), Марица (Пловдив) (1997), Левски (София) (1991/ес.), Хебър (1992), Черноморец (Бургас) (1995), Локомотив (София) (1996), Локомотив (Пловдив) (1996/пр., 1998-1999) и Ботев (Пловдив) (1979-1984, 1989-1991, 1992-1993, 1995-1996, 1997-1998, 1999-2001: носител на купата на страната през 1981, бронзов медалист през 1981 и 1983 и финалист през 1984 и 1991 г.), главен мениджър на Ботев (1999-2000).
