"Планът за възстановяване и устойчивост като важен документ за България може би, за съжаление, няма да може да изчака редовен кабинет", каза служебният заместник министър-председател по управление на европейските средства Атанас Пеканов на изслушване в парламентарната комисия по въпросите на Европейския съюз. Вицепремиерът призова депутатите за консенсус по плана.
Парите по плана за България не са под риск, можем да го изпратим и догодина, но парите ни трябват за икономиката, а и всички проекти в плана са с определен срок, важно е да започнат тръжните процедури, посочи Пеканов. Време за нови проекти по плана няма, подчерта вицепремиерът.
Към момента в плана имаме 57 инвестиционни проекта и 48 реформи, каза вицепремиерът. Около половината проекти сме ги оптимизирали. Има и 8 нови реформи, каза Пеканов. Силен фокус е поставен върху социалната сфера, образование, здравеопазване и социална подкрепа, засилен фокус върху декарбонизацията и засилена подкрепа на бизнеса при въвеждане на финансови инструменти и частично заместване на безвъзмездната финансова помощ.
В последния месец най-сериозният фокус беше да отговорим на критиките за това, че средствата за сектор земеделие са били намалени, посочи Пеканов. Чух много неверни твърдения за отпадането на проекта за напоителни системи, каза той и уточни, че са проведени много срещи с представителите на сектора и са достигнали до консенсус. За сектора сме заделили 500 млн. лв., които са защитими, отбеляза той.
"Трябва да използваме този план за увеличаване на конкурентоспособността на българските компании", каза служебният министър на икономиката Кирил Петков. Той обясни, че анализ на 300 000 компании в България е показал, че само 15 % имат експортен потенциал, а другите изцяло са за вътрешния пазар.
По думите му в дългосрочен план това е огромен проблем, защото икономиката разчита много на външни средства - европейски фондове и заеми. Ако това продължава, стандартът ни на живот е застрашен да зависи само от тези средства, затова е важно експортният потенциал да се увеличи, посочи Петков.
Парите по плана за България не са под риск, можем да го изпратим и догодина, но парите ни трябват за икономиката, а и всички проекти в плана са с определен срок, важно е да започнат тръжните процедури, посочи Пеканов. Време за нови проекти по плана няма, подчерта вицепремиерът.
Към момента в плана имаме 57 инвестиционни проекта и 48 реформи, каза вицепремиерът. Около половината проекти сме ги оптимизирали. Има и 8 нови реформи, каза Пеканов. Силен фокус е поставен върху социалната сфера, образование, здравеопазване и социална подкрепа, засилен фокус върху декарбонизацията и засилена подкрепа на бизнеса при въвеждане на финансови инструменти и частично заместване на безвъзмездната финансова помощ.
В последния месец най-сериозният фокус беше да отговорим на критиките за това, че средствата за сектор земеделие са били намалени, посочи Пеканов. Чух много неверни твърдения за отпадането на проекта за напоителни системи, каза той и уточни, че са проведени много срещи с представителите на сектора и са достигнали до консенсус. За сектора сме заделили 500 млн. лв., които са защитими, отбеляза той.
"Трябва да използваме този план за увеличаване на конкурентоспособността на българските компании", каза служебният министър на икономиката Кирил Петков. Той обясни, че анализ на 300 000 компании в България е показал, че само 15 % имат експортен потенциал, а другите изцяло са за вътрешния пазар.
По думите му в дългосрочен план това е огромен проблем, защото икономиката разчита много на външни средства - европейски фондове и заеми. Ако това продължава, стандартът ни на живот е застрашен да зависи само от тези средства, затова е важно експортният потенциал да се увеличи, посочи Петков.
