Разпространението на коронавируса от началото на 2020г. предизвика сериозен икономически шок в световен план и в Европа през второто тримесечие на годината. Икономиката на България също бе засегната, но реалният спад на БВП както през второто тримесечие, така и през първото полугодие на 2020г., не бе толкова значителен, колкото средния за ЕС, показва есенната макроикономическа прогноза за 2020 г., публикувана от Министерството на финансите.
Прогнозата е реалният БВП през 2020г. да се понижи с 3%, като през второто полугодие се очаква частично подобрение на икономическата активност в страната. То се изразява в забавяне на спада при потреблението на домакинствата, а публичните разходи за потребление и инвестиции ще имат положителен импулс за БВП. Общият принос на външния сектор към БВП за 2020г.ще бъде почти неутрален.
През 2021г. очакваме растежът на БВП да бъде 2.5%, като икономиката няма да достигне своето предкризисно равнище от 2019г.
Средногодишният спад на заетостта през 2020г. се очаква да бъде около 2.6%, а коефициентът на безработица-5.6%. Правителството предприе редица мерки за ограничаване на негативните ефекти от COVID-19, като в областта на пазара на труда мярката 60/40 дава положителни резултати и ограничава нарастването на безработните.
Заплащането на труда се очаква да нарасне с 5% през 2020г., а през следващата година то ще се ускори както от частния сектор, така и от планираното увеличение на доходите в публичния сектор.
Средногодишната инфлация за 2020г. се прогнозира да бъде 1.4%. През следващата година нейната динамика ще е зависима от възстановяването на международните цени на суровините и на цените на петрола.
Увеличената несигурност през 2020г. се отразява в по-висока склонност към спестяване, отлагане на разходи за дълготрайни стоки и в по-ниско търсене на кредити. Нарастването на вземанията от предприятия се очаква да бъде 0.6%, а от домакинствата - 5% през 2020г. През следващата година търсенето на кредити ще се ускори, но при фирмите то ще бъде по-слабо изразено поради очакванията за все още слаба инвестиционна активност в частния сектор.
В краткосрочен период рисковете пред прогнозата са отрицателни. Икономическото развитие зависи от динамиката на епидемичната обстановка както в страната, така и в глобален план, а все още не се очертава устойчиво решение за справяне с пандемията.
Като част от тази прогноза е разработен алтернативен макроикономически сценарий с по-неблагоприятна динамика на външната среда през 2020 и 2021г. Резултатите от тази симулация показват влошаване на общата динамика на БВП, като реалните изменения през 2020 и 2021г.ще бъдат по-ниски, съответно с 2.2 и 4.3 пр.п. спрямо базовия сценарий. През целия прогнозен период равнището на БВП по текущи цени ще бъде по-ниско спрямо базовия сценарий.
Прогнозата е реалният БВП през 2020г. да се понижи с 3%, като през второто полугодие се очаква частично подобрение на икономическата активност в страната. То се изразява в забавяне на спада при потреблението на домакинствата, а публичните разходи за потребление и инвестиции ще имат положителен импулс за БВП. Общият принос на външния сектор към БВП за 2020г.ще бъде почти неутрален.
През 2021г. очакваме растежът на БВП да бъде 2.5%, като икономиката няма да достигне своето предкризисно равнище от 2019г.
Средногодишният спад на заетостта през 2020г. се очаква да бъде около 2.6%, а коефициентът на безработица-5.6%. Правителството предприе редица мерки за ограничаване на негативните ефекти от COVID-19, като в областта на пазара на труда мярката 60/40 дава положителни резултати и ограничава нарастването на безработните.
Заплащането на труда се очаква да нарасне с 5% през 2020г., а през следващата година то ще се ускори както от частния сектор, така и от планираното увеличение на доходите в публичния сектор.
Средногодишната инфлация за 2020г. се прогнозира да бъде 1.4%. През следващата година нейната динамика ще е зависима от възстановяването на международните цени на суровините и на цените на петрола.
Увеличената несигурност през 2020г. се отразява в по-висока склонност към спестяване, отлагане на разходи за дълготрайни стоки и в по-ниско търсене на кредити. Нарастването на вземанията от предприятия се очаква да бъде 0.6%, а от домакинствата - 5% през 2020г. През следващата година търсенето на кредити ще се ускори, но при фирмите то ще бъде по-слабо изразено поради очакванията за все още слаба инвестиционна активност в частния сектор.
В краткосрочен период рисковете пред прогнозата са отрицателни. Икономическото развитие зависи от динамиката на епидемичната обстановка както в страната, така и в глобален план, а все още не се очертава устойчиво решение за справяне с пандемията.
Като част от тази прогноза е разработен алтернативен макроикономически сценарий с по-неблагоприятна динамика на външната среда през 2020 и 2021г. Резултатите от тази симулация показват влошаване на общата динамика на БВП, като реалните изменения през 2020 и 2021г.ще бъдат по-ниски, съответно с 2.2 и 4.3 пр.п. спрямо базовия сценарий. През целия прогнозен период равнището на БВП по текущи цени ще бъде по-ниско спрямо базовия сценарий.
