Маски долу - щабът слезе от тв екрана, за да е доволна диванната армия от дежурни мрънкачи. Но заразата остава.
Щабът ни разочарова, стресира ни, говори за смърт - да си ходи. Той си отиде, но смъртта дойде. По ирония на съдбата българските лекари дадоха първата си жертва точно днес, когато обидени млъкнаха. Защо обидени ли? Ами защото нечии нежни души не издържаха да слушат предупрежденията им за ковчези.
А политиците обичат да угаждат на най-кресливите. Най-големите борци за "долу маските" сега са разочаровани, че са ни малко труповете. Още можем да ги преброим. Щабът ни излъгал, видите ли. И понеже още имаме места в болниците, те, излъганите, веднага се разбунтуваха от креслото пред телевизора, че им развалят душевния мир. Генералът стресирал с репресивни мерки и думи за морги и смърт, а пък то - пролет пукна, ние не.
Националният оперативен щаб няма да дава вече брифинги
Нима сте очаквали един лекар да ви разтяга локуми за пейзажа навън, когато е видял битката за последна глътка въздух и разширения поглед на ужасен от смъртта болен? Или снимката на изгризаните му от вируса бели дробове?
Аз предпочитам истината. И предпочитам да я чувам не от политиците, а от лекарите, когато сме в епидемия. Не ме плаши военната униформа - детето ми сутрин в 8 е пред компютъра в онлайн час, а не пред телевизора. Не съм и очаквала да ми врачуват от телевизионния екран за поведението на един напълно непознат инфекциозен агент - не само у нас, но и по целия свят. Затова разбирам трудната задача, която имаха хората, които издигнахме от "Осанна" до "Разпни го". И прощавам грешните стъпки, когато прокарана пътека никъде нямаше.
Д-р Иванова е лекувала детето ми. Отиде си в страшни мъки. След като е лекувала едни хора, които вярват, че тях вирус не ги лови, но защо пък да пазят другите. Съпругът й, д-р Иванов, също е под карантина в болницата. Тяхното дете е без родителите си от много време. Това ви казваше генералът. Нищо повече.
Лекарка почина от COVID-19 в Сливен, заразата стигна Разград
А на зрителите, които в 8 сутринта предпочитат да гледат прогнозата за времето, пожелавам здраве, слънце и безметежни утрини без щаба на екрана. На него благодаря за тревогата и усилията да озапти заразата - успя. И ще продължи да работи, вече мълчаливо.
Пък вирусът ще си броди и когото застигне ... Докато се умори. Или ни умори.
Дотогава, и да имате въпроси, няма да има кой да ви отговори. И няма да са виновни журналистите - те питаха от ваше име. Ще четете сводки и голи числа. Вече е така. До утре, когато някой задължително ще се провикне: "Помощ! Информационно затъмнение". Защото си знаем, че угодия няма.
Щабът ни разочарова, стресира ни, говори за смърт - да си ходи. Той си отиде, но смъртта дойде. По ирония на съдбата българските лекари дадоха първата си жертва точно днес, когато обидени млъкнаха. Защо обидени ли? Ами защото нечии нежни души не издържаха да слушат предупрежденията им за ковчези.
А политиците обичат да угаждат на най-кресливите. Най-големите борци за "долу маските" сега са разочаровани, че са ни малко труповете. Още можем да ги преброим. Щабът ни излъгал, видите ли. И понеже още имаме места в болниците, те, излъганите, веднага се разбунтуваха от креслото пред телевизора, че им развалят душевния мир. Генералът стресирал с репресивни мерки и думи за морги и смърт, а пък то - пролет пукна, ние не.
Националният оперативен щаб няма да дава вече брифинги
Нима сте очаквали един лекар да ви разтяга локуми за пейзажа навън, когато е видял битката за последна глътка въздух и разширения поглед на ужасен от смъртта болен? Или снимката на изгризаните му от вируса бели дробове?
Аз предпочитам истината. И предпочитам да я чувам не от политиците, а от лекарите, когато сме в епидемия. Не ме плаши военната униформа - детето ми сутрин в 8 е пред компютъра в онлайн час, а не пред телевизора. Не съм и очаквала да ми врачуват от телевизионния екран за поведението на един напълно непознат инфекциозен агент - не само у нас, но и по целия свят. Затова разбирам трудната задача, която имаха хората, които издигнахме от "Осанна" до "Разпни го". И прощавам грешните стъпки, когато прокарана пътека никъде нямаше.
Д-р Иванова е лекувала детето ми. Отиде си в страшни мъки. След като е лекувала едни хора, които вярват, че тях вирус не ги лови, но защо пък да пазят другите. Съпругът й, д-р Иванов, също е под карантина в болницата. Тяхното дете е без родителите си от много време. Това ви казваше генералът. Нищо повече.
Лекарка почина от COVID-19 в Сливен, заразата стигна Разград
А на зрителите, които в 8 сутринта предпочитат да гледат прогнозата за времето, пожелавам здраве, слънце и безметежни утрини без щаба на екрана. На него благодаря за тревогата и усилията да озапти заразата - успя. И ще продължи да работи, вече мълчаливо.
Пък вирусът ще си броди и когото застигне ... Докато се умори. Или ни умори.
Дотогава, и да имате въпроси, няма да има кой да ви отговори. И няма да са виновни журналистите - те питаха от ваше име. Ще четете сводки и голи числа. Вече е така. До утре, когато някой задължително ще се провикне: "Помощ! Информационно затъмнение". Защото си знаем, че угодия няма.
