Ще наблюдаваме 20 стоки в малката потребителска кошница ежемесечно във всички области на страната, обяви главният икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България Любослав Костов на пресконференция в централата на синдиката.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров отбеляза, че миналата седмица беше подписан меморандум за сътрудничество между Министерския съвет (МС) и синдикалните и работодателските организации. „Нашият институт всяко тримесечие наблюдава издръжката на живота и малката потребителска кошница“, отбеляза той.
Любослав Костов добави, че меморандумът се състои в седем точки, които от синдиката ще се опитат да облекат в конкретни задачи. „Ще наблюдаваме 20 стоки в малката потребителска кошница ежемесечно“, обяви той и допълни, че от синдиката ще обменят информация с Комисията за защита на конкуренцията и с Комисията за защита на потребителите с цел предотвратяване на нелоялни практики.
Друга тема, на която от синдиката обърнаха внимание, бе текущото изпълнение на държавния бюджет. От КНСБ подчертаха нерегулярността при задължението на Министерство на финансите да публикува актуалните данните по месечното изпълнение на КФП.
Пламен Димитров посочи недофинансираните сфери, които провеждат протести – секторът на здравеопазването, включително медицинските сестри; обществените медии, Агенция „Пътна инфраструктура“, както и сферите с натрупване на напрежение – сектор „Земеделие“, Агенция за ядрено регулиране, градски транспорт в Русе, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Национален осигурителен институт, Национална агенция по приходите, Агенция „Митници“.
Президентът на КНСБ е категоричен, че позитивен конвергентен доклад би трябвало да значи конвергенцията да се стимулира. Необходимите средства за недофинансираните сектори и сфери, които са нужни, са в размер на 62,10 млн. лв., или 0,064% от общия размер на разходите в Бюджет 2025, които са 96 706 млн. лв.
„Продължаваме да недоумяваме защо най-накрая като държава не успяхме да намерим и да приложим механизъм за енергийно бедните“, коментира Димитров.
По-рано той участва и във форума "Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ)", провеждащ се в "София Ивент Център".
Димтров заяви, че предложената Пътна карта за качествени работни места идва на фона на изчерпания ефект от няколко обвързващи европейски документа, които вече не отразяват напълно въздействието на алгоритмичните системи върху работната среда във всички индустрии и сектори.
"Има доста какво да се направи и да се регулира. За нас е изключително важно, защото към настоящия момент развитието на изкуствения интелект е непредвидимо", отбеляза Димитров. Той подчерта, че е необходимо създаването на отделен механизъм за инвестиране в качествени работни места в индустрията.
"Ние смятаме, че специален финансов инструмент трябва да бъде развит, за да се подкрепят индустриите, да се създава добавена стойност и да се въвеждат целеви иновации в определени сектори", коментира още той. Според него директивата за минималните работни заплати разчита именно на подобен подход. Димитров допълни, че ако Европейската комисия даде възможност, трябва да се използва европейско финансиране за повишаване на капацитетите и за съвместни действия в сферата на уменията.
