Коклюш е остра респираторна инфекция, която протича с характерна конвулсивна кашлица, известна като магарешка кашлица.
Първи смъртни случаи на бебета с коклюш
Как се предава?
Предава се по въздушно-капков път. Причинителите на коклюш се отделят с пръски и капчици секрет от ларинкса, трахеята и бронхите, които при дишане, кашляне и говор попадат във въздуха. Заболяването често се предава на малки деца в домакинството/семейството от по-големи братя/сестри или от други възрастни членове.
Как се открива?
За изолиране на причинителя Bordetella pertussis в началото на заболяването от болния се взема назофарингеален секрет (за предпочитане сутрин на гладно). С по-висока чувствителност е изследването по метода PCR.
Какви са симптомите?
Инкубационният период е средно 7-10 дни.
В началото на заболяването болният е с прояви на лека до умерено висока температура, хрема и кашлица, която прераства в типична пароксизмална спастична (магарешка) кашлица. Оздравяване настъпва за около 4-6 седмици.
След отминаването на първата или втората седмица започват бързи и неконтролируеми пристъпи на кашлица, които стават по-чести и се засилват с напредването на заболяването. Когато болният успее да поеме дъх, се чува специфичен звук (реприз), наподобяващ рев на магаре, откъдето идва и популярното име на заболяването. Пристъпите често водят до изхрачване на прозрачни храчки, последвано от повръщане. Продължителните, силни епизоди на кашлица се повтарят с прекъсвания до 10 седмици или повече.
При малки бебета е възможно вместо типичния реприз пристъпите на кашлица да бъдат последвани от кратки периоди на спиране на дишането (апнея).
Симптомите на коклюш започват да отслабват след четири седмици, пристъпите стават по-редки и по слаби, но могат да се повтарят месеци след началото на симптомите.
Заболяването протича най-тежко при кърмачета и деца в ранна детска възраст. Могат да настъпят усложнения като пневмония, енцефалопатия (заболяване на мозъка), припадъци и дори смърт. При деца на възраст под 6 месеца и при бебета, чиито майки не са ваксинирани, рисковете от усложнения са по-високи.
Всички, които не са ваксинирани срещу коклюш или са непълно ваксинирани са изложени на риск от заболяване.
Най-сигурният начин за защита срещу коклюш е пълната имунизация. Имунизациите и реимунизациите срещу заболяването са задължителни и се извършват с различни комбинирани ваксини и срещу други заболявания (дифтерия, тетанус, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В, хепатит В), в зависимост от възрастта на детето. Съгласно Имунизационния календар на Република България, имунизациите се прилагат още от първата година след раждането (Hexacima), реимунизации през втората година (Pentaxim), през годината, в която се навършват 6 години (Tetraxim) и през годината, в която се навършват 12 години (Boostrix).
Ползи от ваксинацията
Ако 1000 души се разболеят от коклюш, 2 от тях ще умрат от пневмония или мозъчно увреждане (повечето от тези смъртни случаи ще са при деца под 6 месечна възраст); 10 от тях ще получат конвулсии; 1 от тях ще получи енцефалит; 50 от тях ще развият пневмония; 200 от тях ще се нуждаят от прием в болница за лечение. При деца на възраст под 6 месеца рисковете от усложнения са значително по-високи.
Ако 1 000 души се ваксинират срещу коклюш, 100 от тях ще съобщят за дискомфорт, зачервяване или подуване на мястото на поставяне на ваксината или ще имат треска; до 10 от тях ще съобщят за непрекъснат плач повече от 3 часа след ваксинацията; 1 на 10 000 ваксинирани ще получи конвулсии.
В страните с висок имунизационен обхват заболяемостта сред децата във възрастта под 15 години е по–малко от 1 на 100 000.
В България ежегодно се регистрират случаи на коклюш, основно при деца. Заболяемостта варира между 0,25-4,06 заболели на 100 000 население.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Първи смъртни случаи на бебета с коклюш
Как се предава?
Предава се по въздушно-капков път. Причинителите на коклюш се отделят с пръски и капчици секрет от ларинкса, трахеята и бронхите, които при дишане, кашляне и говор попадат във въздуха. Заболяването често се предава на малки деца в домакинството/семейството от по-големи братя/сестри или от други възрастни членове.
Как се открива?
За изолиране на причинителя Bordetella pertussis в началото на заболяването от болния се взема назофарингеален секрет (за предпочитане сутрин на гладно). С по-висока чувствителност е изследването по метода PCR.
Какви са симптомите?
Инкубационният период е средно 7-10 дни.
В началото на заболяването болният е с прояви на лека до умерено висока температура, хрема и кашлица, която прераства в типична пароксизмална спастична (магарешка) кашлица. Оздравяване настъпва за около 4-6 седмици.
След отминаването на първата или втората седмица започват бързи и неконтролируеми пристъпи на кашлица, които стават по-чести и се засилват с напредването на заболяването. Когато болният успее да поеме дъх, се чува специфичен звук (реприз), наподобяващ рев на магаре, откъдето идва и популярното име на заболяването. Пристъпите често водят до изхрачване на прозрачни храчки, последвано от повръщане. Продължителните, силни епизоди на кашлица се повтарят с прекъсвания до 10 седмици или повече.
При малки бебета е възможно вместо типичния реприз пристъпите на кашлица да бъдат последвани от кратки периоди на спиране на дишането (апнея).
Симптомите на коклюш започват да отслабват след четири седмици, пристъпите стават по-редки и по слаби, но могат да се повтарят месеци след началото на симптомите.
Заболяването протича най-тежко при кърмачета и деца в ранна детска възраст. Могат да настъпят усложнения като пневмония, енцефалопатия (заболяване на мозъка), припадъци и дори смърт. При деца на възраст под 6 месеца и при бебета, чиито майки не са ваксинирани, рисковете от усложнения са по-високи.
Всички, които не са ваксинирани срещу коклюш или са непълно ваксинирани са изложени на риск от заболяване.
Най-сигурният начин за защита срещу коклюш е пълната имунизация. Имунизациите и реимунизациите срещу заболяването са задължителни и се извършват с различни комбинирани ваксини и срещу други заболявания (дифтерия, тетанус, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В, хепатит В), в зависимост от възрастта на детето. Съгласно Имунизационния календар на Република България, имунизациите се прилагат още от първата година след раждането (Hexacima), реимунизации през втората година (Pentaxim), през годината, в която се навършват 6 години (Tetraxim) и през годината, в която се навършват 12 години (Boostrix).
Ползи от ваксинацията
Ако 1000 души се разболеят от коклюш, 2 от тях ще умрат от пневмония или мозъчно увреждане (повечето от тези смъртни случаи ще са при деца под 6 месечна възраст); 10 от тях ще получат конвулсии; 1 от тях ще получи енцефалит; 50 от тях ще развият пневмония; 200 от тях ще се нуждаят от прием в болница за лечение. При деца на възраст под 6 месеца рисковете от усложнения са значително по-високи.
Ако 1 000 души се ваксинират срещу коклюш, 100 от тях ще съобщят за дискомфорт, зачервяване или подуване на мястото на поставяне на ваксината или ще имат треска; до 10 от тях ще съобщят за непрекъснат плач повече от 3 часа след ваксинацията; 1 на 10 000 ваксинирани ще получи конвулсии.
В страните с висок имунизационен обхват заболяемостта сред децата във възрастта под 15 години е по–малко от 1 на 100 000.
В България ежегодно се регистрират случаи на коклюш, основно при деца. Заболяемостта варира между 0,25-4,06 заболели на 100 000 население.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
