/ iStock

През последните години българските потребители все по-често попадат на продукти, които се продават като „сирене“, но нямат много общо с традиционния млечен продукт. Причината е в опитите на някои производители да намалят себестойността на продукта, заменяйки млякото с растителни мазнини, нишесте и добавки. Това създава не само риск за здравето, но и заблуждава купувачите, които плащат за нещо, което не е истинско сирене.

Данните на Министерството на земеделието и храните посочват, че почти 6000 тона фалшиво сирене сме изяли в рамките на половин година. 

Най-големи количества мандрите са произвели през март – 1095 тона и юни – 1049 тона. Все пак производството на имитиращи продукти намалява, като за половината на миналата година са продадени 6391 тона имитиращо сирене.

Изяли сме близо 6000 тона фалшиво сирене за шест месеца

Какво казва законът?

По българския държавен стандарт (БДС) „сиренето“ е млечен продукт, произведен изцяло от мляко и закваска, със съдържание на мазнини и протеини, характерно за съответния вид (краве, овче, козе или биволско). Всички други продукти с растителни мазнини трябва да бъдат обозначени ясно като „имитиращ продукт“ или „продукт с растителни мазнини“.

На какво да обърнем внимание при покупка?

Експертите съветват потребителите да внимават за следните признаци:

Етикетът – истинското сирене трябва да съдържа само мляко, закваска, мая и сол. Ако има упоменати „растителни мазнини“, „палмово масло“, „нишесте“ или „емулатори“, продуктът не е сирене, а имитация.

Цената – традиционното сирене има себестойност. Ако видите оферта за „бяло саламурено сирене“ на цена значително под 10 лв./кг, почти сигурно става дума за имитиращ продукт.

Вид и консистенция – истинското сирене е плътно, може да се троши, но не се рони като тебешир и не е гумено. При нарязване трябва да има лека влажност от саламурата, но не и мазен филм по ножа.

Вкусът – натуралното сирене има леко кисел вкус заради закваската. Ако вкусът е прекалено неутрален, мазен или изкуствено солен, това е сигнал за имитация.

Топенето – при печене или нагряване сиренето трябва да се топи и да покафенява. Имитиращите продукти често се разтичат на мазни петна или изобщо не се топят.

Здравословни рискове

Диетолози предупреждават, че системната консумация на имитиращи продукти с растителни мазнини, особено с палмово масло и хидрогенирани мазнини, може да повиши риска от сърдечносъдови заболявания и затлъстяване. Освен това потребителят остава с усещането, че приема млечни протеини и калций, а в действителност организмът му не получава тези ценни хранителни вещества.

Как да се предпазим?

enlightenedЧетете внимателно етикетите.

enlightenedИзбирайте марки, които ясно обявяват, че са по БДС.

enlightenedПроверявайте сертификати и обозначения.

enlightenedКупувайте от магазини с добра репутация, а не от съмнителни обекти.

Истинското сирене е част от българската трапеза и традиция. Но за да сме сигурни какво слагаме на масата си, трябва да бъдем внимателни потребители. Етикетът, вкусът, цената и консистенцията могат да ни подскажат дали пред нас стои автентичен млечен продукт или поредната имитация.