Историк: Кризи и честа смяна на правителства, ако не станем полупрезидентска република
Историк: Кризи и честа смяна на правителства, ако не станем полупрезидентска република / снимка: DarikNews.bg, архив
Историк: Кризи и честа смяна на правителства, ако не станем полупрезидентска република
73706
Историк: Кризи и честа смяна на правителства, ако не станем полупрезидентска република
  • Историк: Кризи и честа смяна на правителства, ако не станем полупрезидентска република

Няма да избягаме от „италианския” политически процес с честа смяна на властта в България, докато не се смени модела на управление в страната с полупрезидентска република. Това коментира в интервю за Дарик историкът Александър Кертин. По думите му парламентарната република е изчерпала своите възможности и е нужен дебат и промяна, за да може държаният глава да получи управленски правомощия - да посочва премиера, който от своя страна да предлага правителство. Така според историка пряко избираният президент и парламентът ще се контролират взаимно.

Бизнес и синдикати заедно - знак за дълбоката политическа криза

България се намира в дълбока и все по-задълбочаваща се политическа криза, подчерта Александър Кертин. „Когато синдикати и работодатели заемат единна позиция, отправайки ултиматум към политиците, това може да стане и е необходимо само в момент на дълбока политическа криза. Във всички други ситуации те са опоненти”, аргументира се историкът.

Трудно ще избягаме от „италианския” политически процес, защото това, което представяме за партии не са партии. В бъдеще може да имаме още такива правителства, които ще управляват година или две, прогнозира още Кертин.

Този политически режим - парламентарна република, е изчерпал възможностите си, за да не кажа, че е дълбоко прогнил, заяви историкът. Според него е задължително да се проведе общонационален дебат за полупрезидентска република. Това при всички случаи е повече демокрация, отколкото в парламента да се разпореждат задкулисни сили, които си служат с парламентаристи лобисти, допълни той. 

„Каква силна ръка плаши хората при това беззаконие?!?”

„Каквото и да се говори за силната ръка, когато ние упълномощаваме президент с управленски правомощия в това има повече демокрация. Каква силна ръка плаши хората при такова беззаконие и безумие, което се наблюдава сега?!?”, попита Александър Кертин.

Говорейки за нуждата от смяна на политическия режим историкът поясни, че човешката природа не е много за вярване. „Не може да търсим добрите хора, за да управляват, а по-скоро трябва да намерим такава система, при която единият порок да възпира другият порок, при която никоя фракция да не може да овладее властта”, обясни той.

Формулата на полупрезидентска република той обясни с „избора на президент, който посочва премиер-министър, той пък от своя страна предлага правителство”. Правителството може да бъде гласувано или не от парламента, но то подлежи на парламентарен контрол и може да бъде освободено.

„Същевременно обаче парламентът не може да прави каквото си иска в този вариант, защото президентът ще има своите правомощия и може да блокира усилията на един лобистки парламент или на група лобисти да провалят държавата заради собствения си интерес, каквото се случва в момента”, допълни историкът. 

Късоглед подход и „колективно слабоумие” на политиците

Само инерцията и това, което определям като „колективно слабоумие” на политическия елит е причината да съществува този политически режим на парламентарната република, коментира още Александър Кертин.

Той призна, че идеята за повече президентски правомощия може да бъде използвана от някого като „инструмент за постигане на повече власт”. Според него обаче коментарите кой искал да бъде следващ президент или кой искал да наложи „силна ръка” в управлението не трябвало да бъдат аргумент срещу провеждането на дебат за полупрезидентска република. Защото по думите на Александър Кертин късогледият подход винаги „изяждал главата ни”.

„Не гледаме в по-далечна историческа перспектива. Мислим за Петър Младенов и понеже той е председател-президент на републиката, ще му ограничим правомощията. Колко време беше Петър Младенов на поста? Откога го няма? И какъв е ефектът от това да мислиш за отделната личност, а да не мислиш в перспектива  как да изградиш една функционираща държавност, която съответства на политическата история, политическата култура и манталитет на хората?!?”, коментира още историкът.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

България