Министърът на правосъдието Надежда Йорданова обясни пред медиите в парламента, че работната група в министерството, която изготвя проект на закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от посегателства, свързани с опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата, обсъжда три подхода за „решаване на проблема, който имаме в България по наложени санкции по Закона „Магнитски“.
Те включват или изготвяне на самостоятелен закон, или прилагане на процедурите, които в момента съществуват по Закона за мерките срещу изпиране на пари, обсъждан е и вариантът дали да не се измени Законът за защита срещу тероризъм.
Преди дни в медиите беше разпространен проект на закон за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата. Според министърът той не съответства на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека и „не може да бъде подкрепен“. Тя допълни, че когато работната група е готова, коалиционните партньори и обществото ще бъдат запознати с предлаганите промени.
Йорданова участва в дискусия по повод предложенията за изменения и допълнения в Търговския закон. В нея участваха представители на адвокатурата, на Българската стопанска камара, на Асоциацията на индустриалния капитал в България, на Асоциацията на банките в България, на Националния съюз на синдиците и други.
Висшият адвокатски съвет и частните съдебни изпълнители подкрепиха промените, като казаха, че ще направят и свои предложения. Представителите на синдиците бяха по-критични към идеите в проекта за промени.
В началото на дискусията министър Йорданова посочи, че производството по несъстоятелност у нас продължава средно три години и се събират около 35% от вземанията при 65% за Европейския съюз.
„Целим да направим производството по несъстоятелност по-бързо и по-ефективно“, каза тя.
Министерството на правосъдието обяви на 13 май, че предлага „ключови изменения и допълнения на Търговския закон за усъвършенстване на производството по несъстоятелност“. Сред акцентите в законопроекта са нови разпоредби за ускоряване на процеса, намаляване на съдебните такси, повишаване на ефективността по осребряването на имуществото, допълнителни мерки срещу недобросъвестно поведение на страните, както и регламентиране на единен процес за разглеждане на молбите в рамките на едно и също производство.
В проекта за промени се урежда т. нар. несъстоятелност на предприемача, който ще бъде „всяко физическо лице, упражняващо стопанска дейност, занаят или професия, доколкото неговото предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин“.
Урежда се още възможност за опрощаване на задълженията на физическо лице – едноличен търговец или предприемач, по отношение на който производството по несъстоятелност е прекратено поради изчерпване на масата на несъстоятелността.
Те включват или изготвяне на самостоятелен закон, или прилагане на процедурите, които в момента съществуват по Закона за мерките срещу изпиране на пари, обсъждан е и вариантът дали да не се измени Законът за защита срещу тероризъм.
Преди дни в медиите беше разпространен проект на закон за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата. Според министърът той не съответства на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека и „не може да бъде подкрепен“. Тя допълни, че когато работната група е готова, коалиционните партньори и обществото ще бъдат запознати с предлаганите промени.
Йорданова участва в дискусия по повод предложенията за изменения и допълнения в Търговския закон. В нея участваха представители на адвокатурата, на Българската стопанска камара, на Асоциацията на индустриалния капитал в България, на Асоциацията на банките в България, на Националния съюз на синдиците и други.
Висшият адвокатски съвет и частните съдебни изпълнители подкрепиха промените, като казаха, че ще направят и свои предложения. Представителите на синдиците бяха по-критични към идеите в проекта за промени.
В началото на дискусията министър Йорданова посочи, че производството по несъстоятелност у нас продължава средно три години и се събират около 35% от вземанията при 65% за Европейския съюз.
„Целим да направим производството по несъстоятелност по-бързо и по-ефективно“, каза тя.
Министерството на правосъдието обяви на 13 май, че предлага „ключови изменения и допълнения на Търговския закон за усъвършенстване на производството по несъстоятелност“. Сред акцентите в законопроекта са нови разпоредби за ускоряване на процеса, намаляване на съдебните такси, повишаване на ефективността по осребряването на имуществото, допълнителни мерки срещу недобросъвестно поведение на страните, както и регламентиране на единен процес за разглеждане на молбите в рамките на едно и също производство.
В проекта за промени се урежда т. нар. несъстоятелност на предприемача, който ще бъде „всяко физическо лице, упражняващо стопанска дейност, занаят или професия, доколкото неговото предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин“.
Урежда се още възможност за опрощаване на задълженията на физическо лице – едноличен търговец или предприемач, по отношение на който производството по несъстоятелност е прекратено поради изчерпване на масата на несъстоятелността.
