След повече от три години на сцена, със стотици концерти и милиони почитатели в различни кътчета на света Hauser избра да постави в София финалния акорд на своето солово приключение. „Бунтовникът на класическата сцена“, както го наричат почитателите му, вече има български мениджмънт екип и обожава България.
Пред Деси Банова-Плевнелиева световноизвестният хърватски челист разказва повече за пътя си към голямата сцена. Защо решава да разчупи традиционните граници на класическата музика, какво е да свири за крал Чарлз III, кое е най-голямото му постижение до момента? Какво да очакват феновете от новия му албум и има ли дама на сърцето си?
Започваш да свириш на виолончело от много малък. Но кой беше моментът, в който осъзна, че музиката ще бъде твоят живот?
Чух челото по радиото. Бях малко момче. Само на 3 или 4 години. Помислих си: „Това е звукът! Това е инструментът, на който искам да свиря. Казах на майка ми, но бях твърде малък. Трябваше да почакам още няколко години. Бях много нетърпелив да започна да свиря на виолончело. Но моментът, в който го чух за първи път, беше съдбовен.
Образованието ти те отвежда в някои от най-престижните музикални академии в света. Как тези години те оформиха като артист?
В училище бях много решителен и изключително съсредоточен върху музиката и упражненията. Беше като да станеш професионален спортист. Трябва напълно да се посветиш на това, което правиш. Аз бях на мисия още от най-ранна възраст. Затова тази страст и любов към музиката никога не спряха. Те просто растяха с всяка изминала година.
Стана световноизвестен с дуото 2Cellos, съчетавайки класическа музика с рок и поп. Защо реши да разчупиш традиционните граници?
В продължение на много години свирех предимно класическа музика. Но после нещо в мен започна да се съпротивлява. Обичах и други видове музика. Бях пълен с енергия. Още тогава свирех класическа музика като рок звезда. Заради това бях критикуван в класическите среди. Защото се държах като рок звезда на сцената. Гледах жените в публиката и правех жестове. А на сериозни класически конкурси това се възприемаше като скандално. Но винаги съм чувствал, че трябва да бъда музикант в повече от един жанр. Трябваше да бъда и цялостен артист, забавляващ изпълнител и шоумен. И да свиря всякакви видове музика. При мен винаги е имало многообразие.
През годините си получил множество награди и международно признание. Кое постижение е най-важно за теб?
Това, с което най-много се гордея, е да виждам пълни зали като тази в „Арена 8888 София“. Когато виждаш пълни зали с твоите фенове, това е най-големият комплимент, който можеш да получиш като артист. Защото затова го правиш – за хората. За феновете, които са готови да дойдат, да видят и да си купят билети. Нищо не може да се сравни с това усещане.
Имал си рядката чест да свириш два пъти за принц Чарлз, сега крал Чарлз III. Какво беше чувството и как би го описал?
Той свири на чело като хоби. Така че той знае много за челото. Беше много любопитен относно инструмента и свиренето и така проведохме разговор за него.
Даде ли му съвет?
Нямаше време за урок по чело. Но може би следващият път, когато го видя.
Освен наградите, колко важна за теб е връзката ти с публиката по време на твои изпълнения на живо?
Най-важна е силната ми връзка с публиката. Ето защо, феновете ми непрекъснато се увеличават. Защото аз наистина свиря за тях. Те чувстват любовта, а тя е взаимна. И те самите са част от шоуто. В моите концерти те са като членове на групата. Без тях няма шоу. Затова винаги обичам да свиря за моите фенове.
Твоите самостоятелни проекти показват много лична и емоционална страна на творчеството ти. Как би се описал днес като музикант в сравнение с времето, когато започна?
Когато започнах, в продължение на много години бях съсредоточен в класическата музика. Но сега поех в много различни посоки. Шоуто в София обяснява всичко, което съм правил досега. Концертът ми в „Арена 8888 София“ е кулминацията на всичко, с което съм се занимавал през всичките тези години. Това е голям празник. И ние го дефинираме ясно. Аз съм класика. Аз съм филмова музика. Аз съм романтика. Аз съм латино. Аз съм рок звезда. Аз съм музиката обединява света. Просто показвам всичко, което съм правил през всичките тези години.
От два разпродадени концерта в Пловдив през заснемането на ключови видеоклипове тук до последната спирка от тригодишното ти турне „последният поклон“, „последният поклон на бунтовника“ – какво е това, което те привлича в България отново и отново?
Преди с 2Cellos сме свирили концерти тук. В миналото – много пъти. Но с времето срещнах някои хора тук, които станаха част от моя мениджмънт екип. И те са невероятни. След разговори и обсъждания решихме, че тук ще бъде най-подходящото място за моето най-голямо шоу досега. И съм много щастлив.
„Последната нощ“, „Последният поклон на бунтовника“ предполага обикновено край или ново начало. Какво оставяш зад гърба си? Какво определя новата ера, в която навлизаш?
Времето ще покаже. През последните две години обикалям като бунтар, а много от моите фенове искат да ме видят в класическата ми светлина, със симфонични оркестри. Така че може би ще обикалям и по този начин и това ще е промяната. Но не мисля, че бунтарската ми страна ще ме напусне. Тя винаги ще бъде тук.
Имаш нов албум. Ще ми разкажеш ли повече за него?
Албумът Cinema, с който съм наистина горд, е с лондонския симфоничен оркестър. Това са филмови теми, най-емблематичните филмови теми. И именно с този албум ще обикалям следващата година. Този албум е нещо ново за мен. Никога досега не съм правил турне като това, със симфонични оркестри по целия свят. Ще бъде вълнуващо и съм горд от този албум, защото тази музика е като нова класическа музика – истински шедьовър. А Лондонският симфоничен оркестър е най-добрият в света. Ангажиментите са невероятни, а албумът е от най-продаваните ми досега. Гордея се и продължавам да се усъвършенствам.
Това е въпрос, който много почитателки, биха искали да ти задам. Сърцето ти заето ли е в момента?
Не.
