Парламентът прие на второ четене законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, внесен от ГЕРБ-СДС. Това беше един от трите най-важни закона по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и един от трите най-важни съдебни закона, коментира председателят на правната комисия Радомир Чолаков oт ГЕРБ-СДС.
Приетият законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали, предвижда изграждането на канал за вътрешно подаване на сигнали и създаването на централен орган за външно подаване на сигнали. Задължени лица за изграждане на вътрешен канал за сигнали са работодателите в публичния и частния сектор. В публичния сектор се предлага общините с по-малко от 10 000 жители или с по-малко от 50 работници или служители да могат да споделят ресурси за получаване и обработка на сигнали за нарушения. В частния сектор задължението обхваща работодатели с 50 и повече работници и служители.
За централен орган за външно подаване на сигнали е определена Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), като тя ще има възможност да препраща сигналите до компетентния орган.
Приложното поле на законопроекта включва сигнали за нарушения в области като обществени поръчки, финансови услуги, продукти и пазари, обществено здраве, безопасност на транспорта, сигурност на мрежите и информационните системи, правилата за заплащане на публични държавни и общински вземания, нарушения на трудовото законодателство, изпълнение на държавна служба и други сектори.
Предвижда се предоставянето на защита на лицата, подаващи сигнали, като тя да обхваща ответни действия с цел репресия или заплахи, които могат да бъдат под формата на уволнение, понижаване в длъжност, налагане на дисциплинарни мерки, предсрочно прекратяване или разваляне на договор. От закрилата ще може да се ползва всяко сигнализиращо лице, неговите помощници, колеги и роднини, както и лицата, които правят информацията обществено достояние и я оповестяват.
Законопроектът предвижда също забрана за образуване на производство по анонимни сигнали или по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години, като се предоставя възможност сигналът да бъде подаден писмено, включително чрез електронна поща, или устно.
С глоба от 2000 до 8000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, ще се наказва този, който предприема действие с цел репресия срещу лицето, подало сигнала, или срещу лице, свързано с него, или инициира производство, само с намерение да се увреди сигнализиращото лице. Когато е установено, че лицето съзнателно е подало сигнал или е оповестило публично невярна информация, се наказва с глоба от 3000 до 7000 лева.
Приетият законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали, предвижда изграждането на канал за вътрешно подаване на сигнали и създаването на централен орган за външно подаване на сигнали. Задължени лица за изграждане на вътрешен канал за сигнали са работодателите в публичния и частния сектор. В публичния сектор се предлага общините с по-малко от 10 000 жители или с по-малко от 50 работници или служители да могат да споделят ресурси за получаване и обработка на сигнали за нарушения. В частния сектор задължението обхваща работодатели с 50 и повече работници и служители.
За централен орган за външно подаване на сигнали е определена Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), като тя ще има възможност да препраща сигналите до компетентния орган.
Приложното поле на законопроекта включва сигнали за нарушения в области като обществени поръчки, финансови услуги, продукти и пазари, обществено здраве, безопасност на транспорта, сигурност на мрежите и информационните системи, правилата за заплащане на публични държавни и общински вземания, нарушения на трудовото законодателство, изпълнение на държавна служба и други сектори.
Предвижда се предоставянето на защита на лицата, подаващи сигнали, като тя да обхваща ответни действия с цел репресия или заплахи, които могат да бъдат под формата на уволнение, понижаване в длъжност, налагане на дисциплинарни мерки, предсрочно прекратяване или разваляне на договор. От закрилата ще може да се ползва всяко сигнализиращо лице, неговите помощници, колеги и роднини, както и лицата, които правят информацията обществено достояние и я оповестяват.
Законопроектът предвижда също забрана за образуване на производство по анонимни сигнали или по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години, като се предоставя възможност сигналът да бъде подаден писмено, включително чрез електронна поща, или устно.
С глоба от 2000 до 8000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, ще се наказва този, който предприема действие с цел репресия срещу лицето, подало сигнала, или срещу лице, свързано с него, или инициира производство, само с намерение да се увреди сигнализиращото лице. Когато е установено, че лицето съзнателно е подало сигнал или е оповестило публично невярна информация, се наказва с глоба от 3000 до 7000 лева.
