Главният прокурор Иван Гешев внесе в Конституционния съд (КС) искане за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В искането се сочи, че чл. 25 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) противоречи на принципа за разделението на властите и на прогласената от основния закон независимост на съдебната власт, защото недопустимо „разширява“ конституционно предвидения контрол на законодателната над съдебната власт.
Разпоредбата на чл. 25 от ПОДНС предвижда най-малко веднъж на всеки 3 месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание да се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи. Посочени са и конкретни теми, които могат да бъдат обсъждани - законодателни промени, ресурсна осигуреност, резултати в борбата с престъпността, взаимодействие с разследващите органи и др.
Контролът на законодателната върху дейността на съдебната власт (в частност на прокуратурата) по прилагането на закона се осъществява чрез ежегодното изслушване и приемане от Народното събрание на годишния доклад на главния прокурор и чрез други обобщени и аналитични доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, различни по време и/или съдържание от годишните доклади.
С разпоредбата на чл. 25 от Правилника на Народното събрание се създава задължение главният прокурор да се явява в Комисията по
конституционни и правни въпроси „най-малко веднъж на всеки три месеца“ за обсъждане на теми, извън годишните доклади, а в някои случаи дори извън компетентността на главния прокурор. Този текст от правилника на практика допуска обсъждане по всяко време, което обезсмисля възможността за реално обобщаване на информацията относно процесите в развитието на криминогенната обстановка и води до недопустима намеса в дейността на прокуратурата.
Определянето на срок за провеждане на обсъждане по посочените теми е прекомерно, излиза извън системата на контрол и възпиране на отделните власти и може да се определи като вмешателство в независимостта на съдебната власт, посочва главният прокурор.
Той иска за противоконституционни да бъдат обявени още две разпоредби от Правилника на Народното събрание – на чл. 86, ал. 1 в частта „включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад“ и на чл. 86, ал. 5, изречение второ, според който проектът за решение на парламентарната комисия може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда.
Главният прокурор подчертава, че тази норма отново разширява и допълва по недопустим начин правомощията на НС, дадени от основния закон. Приравняването на орган на съдебната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под пряк парламентарен контрол, е недопустимо нарушаване на баланса между властите и противоконституционно навлизане на законодателната власт в правомощия, дадени от Конституцията на органи на съдебната власт.
Ефективната борба с престъпността е общонационален приоритет и само сътрудничеството между трите власти може да доведе до реална защита на правата на гражданите, но то трябва да бъде изградено в съответствие с принципа за разделение на властите и при зачитане независимостта на съдебната власт, се посочва в искането до Конституционния съд.
В искането се сочи, че чл. 25 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) противоречи на принципа за разделението на властите и на прогласената от основния закон независимост на съдебната власт, защото недопустимо „разширява“ конституционно предвидения контрол на законодателната над съдебната власт.
Разпоредбата на чл. 25 от ПОДНС предвижда най-малко веднъж на всеки 3 месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание да се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи. Посочени са и конкретни теми, които могат да бъдат обсъждани - законодателни промени, ресурсна осигуреност, резултати в борбата с престъпността, взаимодействие с разследващите органи и др.
Контролът на законодателната върху дейността на съдебната власт (в частност на прокуратурата) по прилагането на закона се осъществява чрез ежегодното изслушване и приемане от Народното събрание на годишния доклад на главния прокурор и чрез други обобщени и аналитични доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, различни по време и/или съдържание от годишните доклади.
С разпоредбата на чл. 25 от Правилника на Народното събрание се създава задължение главният прокурор да се явява в Комисията по
конституционни и правни въпроси „най-малко веднъж на всеки три месеца“ за обсъждане на теми, извън годишните доклади, а в някои случаи дори извън компетентността на главния прокурор. Този текст от правилника на практика допуска обсъждане по всяко време, което обезсмисля възможността за реално обобщаване на информацията относно процесите в развитието на криминогенната обстановка и води до недопустима намеса в дейността на прокуратурата.
Определянето на срок за провеждане на обсъждане по посочените теми е прекомерно, излиза извън системата на контрол и възпиране на отделните власти и може да се определи като вмешателство в независимостта на съдебната власт, посочва главният прокурор.
Той иска за противоконституционни да бъдат обявени още две разпоредби от Правилника на Народното събрание – на чл. 86, ал. 1 в частта „включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад“ и на чл. 86, ал. 5, изречение второ, според който проектът за решение на парламентарната комисия може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда.
Главният прокурор подчертава, че тази норма отново разширява и допълва по недопустим начин правомощията на НС, дадени от основния закон. Приравняването на орган на съдебната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под пряк парламентарен контрол, е недопустимо нарушаване на баланса между властите и противоконституционно навлизане на законодателната власт в правомощия, дадени от Конституцията на органи на съдебната власт.
Ефективната борба с престъпността е общонационален приоритет и само сътрудничеството между трите власти може да доведе до реална защита на правата на гражданите, но то трябва да бъде изградено в съответствие с принципа за разделение на властите и при зачитане независимостта на съдебната власт, се посочва в искането до Конституционния съд.
