У нас оценката на годините на пандемията са по-скоро критични – 44% от българите смятат заплахата за преувеличена, 28% не са съгласни, а една четвърт от анкетираните от нас остават между двете мнения. Малцина не могат да преценят, показва традиционното проучване на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ в обобщение на годината, проведено между октомври и декември 2023 г.
Изследването „В края на годината“ на асоциацията „Галъп интернешънъл“ е ежегодна традиция по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. насам, всяка година. Тази година то бе проведено в 44 държави по света. Общо 43 922 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2023 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.
Тези данни не са изненадващи – в самото начало на пандемията 72% от запитаните у нас бяха склонни да възприемат заплахата със съмнение. Този дял постепенно намаляваше, докато достигна до около 40 на сто през 2022 г., отбелязват от „Галъп интернешънъл“.
От асоциацията посочват, че обществото ни сега заема по-скоро умерени позиции – средни за Съюза, синхронни най-вече с източните държави в него, но и далеч от по-крайните отрицания, регистрирани в някои наши съседки като Румъния (66% там смятат, че заплахата е преувеличена) или Република Северна Македония (55%).
Преувеличена ли е заплахата от COVID-19 - светът е разделен по този въпрос
Данните от проучване на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ показват, че 45% анкетирани по света са съгласни или напълно съгласни с твърдението „Смятам, че заплахата от коронавируса беше преувеличена“, в сравнение с 33%, които не са съгласни или категорично не са съгласни, и още 18%, които не клонят в нито една от двете посоки.
При допълнително проучване на глобалните данни се установяват значителни разлики между регионите по света, както и между различни страни в самите региони.
Въпреки че според статистиката са сред страните с най-високи дялове на смъртни случаи, държавите в Източна и Югоизточна Европа са най-склонни да се съгласят, че заплахата е преувеличена – Босна и Херцеговина (75% такъв тип отговори), Косово (71%), Азербайджан (68%), Румъния (66%) и Грузия (65%) са сред най-убедените.
Близкият изток (47%) също показва високи нива на съгласие, че заплахата от COVID-19 е преувеличена. Разпокъсани от войни, общества – Афганистан (62%), Ирак (59%) и Сирия (57%), където има значителна заплаха за живота – се оказват и сред страните, най-склонни да се съгласяват, че заплахата от COVID-19 е преувеличена.
Съществуват значителни разлики между страните, изследвани в Африка, като съгласието достига до 59% в Кения, а е, например, само 32% в Нигерия.
Страните в Западна Европа, Северна Америка и Латинска Америка са най-склонни да отхвърлят мнението, че заплахата от COVID-19 е преувеличена. Испания (61% негативни към подобно схващане мнения), Мексико (57%), Обединеното кралство (49%), Германия (48%), САЩ (47%), Канада (47%) и Португалия (46%) са най-видими примери. Всички тези страни с голямо население имаха много жертви и сериозен брой потвърдени случаи. При толкова много хора, изложени на опустошителните въздействия на COVID-19, не е изненада, че е по-малко вероятно да се вярва, че заплахата е преувеличена, посочват от асоциацията.
„Първото глобално затваряне в човешката история, приложено по време на разпространението на вируса COVID през 2019 г., продължава да разделя общественото мнение. Четири години по-късно общият брой на потвърдените случаи е седемстотин милиона или по-малко от 10% от световното население, а общият брой на смъртните случаи, свързани с това заболяване, е седем милиона или един процент от всички регистрирани заразени, посочва президентът на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ Кънчо Стойчев.
Той отбелязва, че официалната световна статистика за смъртността на хиляда не показва пикови нива през 2020 г. и 2021 г. /съответно 7,612 и 7,645/ спрямо времето десет години по-рано (2011 г. – 7,818 и 2023 г. – 7,711). Въпреки това мнозинството в по-голямата част от развития свят все още вярва, че опасностите от COVID-19 не са преувеличени, докато в останалия свят мнозинството вярва в обратното. Защо? Най-вероятно отговорът е свързан със силата на медиите и пропагандата в Западния свят, смята Стойчев.
Изследването „В края на годината“ на асоциацията „Галъп интернешънъл“ е ежегодна традиция по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. насам, всяка година. Тази година то бе проведено в 44 държави по света. Общо 43 922 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2023 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.
Тези данни не са изненадващи – в самото начало на пандемията 72% от запитаните у нас бяха склонни да възприемат заплахата със съмнение. Този дял постепенно намаляваше, докато достигна до около 40 на сто през 2022 г., отбелязват от „Галъп интернешънъл“.
От асоциацията посочват, че обществото ни сега заема по-скоро умерени позиции – средни за Съюза, синхронни най-вече с източните държави в него, но и далеч от по-крайните отрицания, регистрирани в някои наши съседки като Румъния (66% там смятат, че заплахата е преувеличена) или Република Северна Македония (55%).
Преувеличена ли е заплахата от COVID-19 - светът е разделен по този въпрос
Данните от проучване на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ показват, че 45% анкетирани по света са съгласни или напълно съгласни с твърдението „Смятам, че заплахата от коронавируса беше преувеличена“, в сравнение с 33%, които не са съгласни или категорично не са съгласни, и още 18%, които не клонят в нито една от двете посоки.
При допълнително проучване на глобалните данни се установяват значителни разлики между регионите по света, както и между различни страни в самите региони.
Въпреки че според статистиката са сред страните с най-високи дялове на смъртни случаи, държавите в Източна и Югоизточна Европа са най-склонни да се съгласят, че заплахата е преувеличена – Босна и Херцеговина (75% такъв тип отговори), Косово (71%), Азербайджан (68%), Румъния (66%) и Грузия (65%) са сред най-убедените.
Близкият изток (47%) също показва високи нива на съгласие, че заплахата от COVID-19 е преувеличена. Разпокъсани от войни, общества – Афганистан (62%), Ирак (59%) и Сирия (57%), където има значителна заплаха за живота – се оказват и сред страните, най-склонни да се съгласяват, че заплахата от COVID-19 е преувеличена.
Съществуват значителни разлики между страните, изследвани в Африка, като съгласието достига до 59% в Кения, а е, например, само 32% в Нигерия.
Страните в Западна Европа, Северна Америка и Латинска Америка са най-склонни да отхвърлят мнението, че заплахата от COVID-19 е преувеличена. Испания (61% негативни към подобно схващане мнения), Мексико (57%), Обединеното кралство (49%), Германия (48%), САЩ (47%), Канада (47%) и Португалия (46%) са най-видими примери. Всички тези страни с голямо население имаха много жертви и сериозен брой потвърдени случаи. При толкова много хора, изложени на опустошителните въздействия на COVID-19, не е изненада, че е по-малко вероятно да се вярва, че заплахата е преувеличена, посочват от асоциацията.
„Първото глобално затваряне в човешката история, приложено по време на разпространението на вируса COVID през 2019 г., продължава да разделя общественото мнение. Четири години по-късно общият брой на потвърдените случаи е седемстотин милиона или по-малко от 10% от световното население, а общият брой на смъртните случаи, свързани с това заболяване, е седем милиона или един процент от всички регистрирани заразени, посочва президентът на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ Кънчо Стойчев.
Той отбелязва, че официалната световна статистика за смъртността на хиляда не показва пикови нива през 2020 г. и 2021 г. /съответно 7,612 и 7,645/ спрямо времето десет години по-рано (2011 г. – 7,818 и 2023 г. – 7,711). Въпреки това мнозинството в по-голямата част от развития свят все още вярва, че опасностите от COVID-19 не са преувеличени, докато в останалия свят мнозинството вярва в обратното. Защо? Най-вероятно отговорът е свързан със силата на медиите и пропагандата в Западния свят, смята Стойчев.
