Нова парламентарна конфигурация и преразпределение на вота при декларативна готовност за гласуване в предстоящите избори около 51% – това показват данни от национално представително проучване на „Галъп интернешънъл болкан“.
Проучването е проведено чрез стандартизирано персонално интервю лице в лице с използване на таблети (TAPI). Обхванати са 800 пълнолетни граждани на България, като извадката е формирана по квоти за пол, възраст, образование и тип населено място. Изследването е национално представително за пълнолетното население на страната, като максималната статистическа грешка е ±3,5% при 95% гаранционна вероятност. Проучването е част от независимата изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“ и е финансирано със собствени средства.
Сред решилите за кого ще гласуват формацията на Румен Радев получава висока първоначална подкрепа, но недостатъчна засега за самостоятелно парламентарно мнозинство – 29,8%. Структурата на тази подкрепа показва превес на преразпределението на гласоподаватели, които в предходните избори са гласували за други партии, спрямо привличането на негласували. Данните сочат, че най-значим прилив към тази формация идва от гласоподаватели на следните политически сили: 62,5% от гласувалите за БСП-Обединена левица през октомври 2024 г., понастоящем биха дали вот за формацията на Румен Радев; същото биха направили 46,7% от избирателите на „Възраждане“; 30% от избирателите на МЕЧ; 20,7% от гласувалите за ПП-ДБ.
В хода на кампанията е възможна сериозна динамика и волатилност в подкрепата за формацията на Румен Радев – нарастване или спад – в зависимост от фактори като предизборна кампания, кандидати, послания и способност за привличане на подкрепа от негласувалите в предишни избори.
На второ място са ГЕРБ-СДС, които привличат гласовете на 19,6% от решилите за кого ще гласуват. Формацията на Бойко Борисов съхранява стабилността на своето електорално ядро. Евентуалното скъсяване на разликата с първата формация ще зависи преди всичко от ефективността на предизборната кампания.
Третата позиция, но в низходяща тенденция, заемат ПП-ДБ – 11.0%. Влияние за това оказват скандалите около случая „Петрохан“ и асоциирането на формацията със служебното правителство – събития, които доминираха в публичната среда в периода на провеждането на проучването. Евентуална мобилизация на протестен вот би могла да надгради настоящия резултат.
Непосредствено след тях е ДПС-Ново начало с 10,9% от решилите за кого ще гласуват. Традиционно движението има капацитет за предизборна мобилизация на своите избиратели, което дава потенциал за надграждане.
В новата политическа ситуация партия „Възраждане“ получава подкрепата на 6,0%, но независимо от сериозния спад, към днешна дата е стабилно над 4-процентната изборна бариера.
Под нея и с различна степен на вероятност за влизане в парламента са: МЕЧ – 3,3%, БСП-Обединена левица – 2,9%, ИТН – 2,8% и „Величие“ – 2,2%. С 1% от гласовете АПС остава извън състава на бъдещото Народно събрание, ако изборите бяха сега.
Проучването е проведено чрез стандартизирано персонално интервю лице в лице с използване на таблети (TAPI). Обхванати са 800 пълнолетни граждани на България, като извадката е формирана по квоти за пол, възраст, образование и тип населено място. Изследването е национално представително за пълнолетното население на страната, като максималната статистическа грешка е ±3,5% при 95% гаранционна вероятност. Проучването е част от независимата изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“ и е финансирано със собствени средства.
