Нова онлайн платформа, наречена „Диагноза България“, събира на едно място огромен обем публични данни за здравната система и показва разходите на болници, плащанията на Националната здравноосигурителна каса, цените на лекарства и възнагражденията на медицинския персонал. Проектът е разработен от Мартин Атанасов, създателят на платформата „Черна писта“, и беше представен в ефира на „Здравей, България“.
Къде отиват парите за здравеопазване у нас: Създателят на „Черна писта“ създаде нова платформа
Според Атанасов основната цел е да се осигури прозрачност и възможност за сравнение между лечебните заведения. „За първи път на едно място правим цялостен преглед на здравната система. Вижда се как се управляват държавните и общинските болници, къде има проблеми с разходите и къде се появяват аномалии“, обясни той.
По думите му платформата не прави обвинения за злоупотреби, а идентифицира случаи, които заслужават допълнителна проверка.
„Това са аномалии, а не присъди. Не казваме, че тези пари са откраднати. За много от случаите може да има напълно логично обяснение. Но когато има сериозни отклонения от средните стойности, е необходима проверка“, подчерта Атанасов.
Сред най-фрапиращите примери са разходите за определени дейности в болници от един и същ тип. Той даде пример с лечебно заведение, при което разходите за медицински консумативи са с над 500% по-високи от средните за съответната категория болници.
„Когато една болница харчи с 500% повече за консумативи или с над 150% повече за поддръжка от сходни лечебни заведения, възниква въпросът защо и къде отиват тези средства“, каза Атанасов.
Особено внимание платформата отделя на лекарствата, закупувани и впоследствие реимбурсирани от НЗОК. Според събраните данни едни и същи медикаменти понякога се купуват на драстично различни цени. „За първи път можем да видим къде болниците купуват едно и също лекарство на различни цени и после тези средства се възстановяват от Здравната каса“, заяви той.
Един от примерите показва лекарствен продукт, закупен от една болница за близо 900 лева, докато друго лечебно заведение е платило за същото лекарство около 69 лева.
„Говорим за една и съща разфасовка и едно и също лекарство. Разликата е над 12 пъти. Това са публични данни и те идват именно от НЗОК“, посочи Атанасов.
Друг пример е свързан със скъпоструващи терапии, при които ценовите разлики достигат десетки хиляди левове на единица продукт. „Една държавна болница е закупила конкретно лекарство за около 35 хиляди лева за брой, докато други държавни болници са го купили за около 20 хиляди и дори за под 17 хиляди лева. Това е аномалия, която изисква обяснение“, каза той.
По думите му при една от доставките са били закупени 60 броя от медикамента на най-високата цена, което е довело до разход от над 2 милиона лева. Платформата показва и данни за дейността на лечебните заведения по клинични пътеки. Според Атанасов в някои малки общински болници се наблюдава необичайно висок брой сложни и скъпоструващи процедури спрямо населението на съответния район.
„Когато една малка болница отчита изключително голям брой специфични операции спрямо броя жители в общината, това е сигнал, който трябва да бъде проверен“, коментира той.
Освен разходите и лекарствата, системата дава възможност за сравнение на възнагражденията на медицинските специалисти в различните болници.
„За първи път публично могат да се видят брутните възнаграждения по отделни позиции. Това позволява да сравним какви заплати получават медицинските сестри, специализантите и лекарите в различните лечебни заведения“, обясни Атанасов.
Проверяват 7 държавни болници заради цените на скъпоструващи лекарства
Той подчерта, че контролът върху системата не трябва да бъде оставян единствено на институциите, а пациентите също могат да играят активна роля.
„Контролът може да се осъществява и от самите граждани. Ако хората използват приложението „еЗдраве“, те могат да виждат всяко вписване в пациентското си досие и да получават известие, когато бъдат регистрирани за лечение или хоспитализация“, посочи той.
Според Атанасов това е важен инструмент срещу злоупотребите с пациентски данни и фиктивни хоспитализации. „Може да се случи човек реално да е на работа, а в същото време да фигурира като хоспитализиран. Ако системите на институциите бяха по-добре свързани, подобни случаи щяха да бъдат засичани много по-лесно“, предупреди той.
Според Мартин Атанасов данните в платформата показват потенциални аномалии за стотици милиони левове, които заслужават вниманието на контролните институции. „Видимо имаме такива аномалии за 605 милиона лева. Те трябва да бъдат проверени“, заяви той. По думите му платформата не доказва нарушения, а маркира случаи с необичайни отклонения в разходите, цените на лекарствата, клиничните пътеки и дейността на лечебните заведения, които изискват допълнителен анализ и проверки от компетентните органи.
