Европейската комисия (ЕК) взе решения за закриване на четири наказателни процедури, като открива една нова за нарушения в областта на околната среда и предявява нов иск срещу България. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Три от процедурите са открити още през 2019 г. и 2020 г. за неизпълнение на изискванията на три директиви. Това са директивите относно: емисиите от промишлеността - комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването; оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда; контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества. С обнародването през 2022 г. в „Държавен вестник“ на промени в Закона за опазване на околната среда и на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда допуснатите нарушения са отстранени, посочват от МОСВ. Четвъртата закрита наказателна процедура започна през есента на 2022 г. за липса на уведомление от страна на България за дългосрочната ѝ стратегия, изготвена според изискванията на Регламент на Европейския съюз за управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на България е приета с решение на Министерския съвет от 21 октомври 2022 г., което позволи на България да докладва пред ЕК изпълнението на своето задължение. От МОСВ отбелязват, че с решенията си за закриване на четирите наказателни процедури ЕК дава оценка, че България е изпълнила задълженията си и е отстранила допуснатите нарушения на правото на ЕС.
Със свое решение, обаче, ЕК също изпраща официални уведомителни писма до 14 държави членки, сред които и България, във връзка с намаляването на емисиите на няколко замърсителя на въздуха. От държавите членки се изисква да създадат национални програми за контрол на замърсяването на въздуха, за да покажат как тези ангажименти за намаляване ще бъдат изпълнени. МОСВ предприема необходимите действия за промени в Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020-2030 г. Амонякът, произлизащ от селскостопанския сектор, е замърсителят, за който повечето от държавите членки не спазват задълженията си.
Освен срещу България, на същото основание са открити наказателни процедури срещу още 13 държави – Дания, Ирландия, Испания, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Австрия, Полша, Португалия, Румъния и Швеция.
Днес ЕК взе решение и да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България за това, че не е изпълнила задълженията си по Регламент на ЕС относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (ИЧВ). Освен България, това решение на ЕК за завеждане на дела пред Съда на ЕС засяга още пет държави членки – Ирландия, Гърция, Италия, Латвия и Португалия.
ЕК съобщи още, че предявява искове срещу България и Словакия пред Съда на Европейския съюз за налагане на глоби за това, че не са въвели в националното си законодателство европейските правила за енергията от възобновяеми източници. Държавите в ЕС трябваше да въведат правилата до 30 юни 2021 г. България и Словакия досега не са съобщили за никакви мерки за промяна на законодателството според изискванията.
Междувременно по-рано стана ясно, че Европейската комисия ни призовава да приведем схемата за обезщетяване на потребителите на горива в съответствие с правилата за свободно движение и принципа на недискриминация. Срещу нашата страна се открива наказателна процедура за въвеждането на мерки, които противоречат на разпоредбите за вътрешния пазар в ЕС.
България въведе схема за обезщетенията, с които се намалява крайната цена на горивата, само за собствениците на превозни средства, регистрирани в страната. Схемата предвиждаше ползвателите на превозни средства, мотоциклети и мотори, регистрирани в България, да имат право на по-ниски цени на горивата. Компенсацията водеше до намаляване на цената на горивото с 0,25 лв. за литър. Намалението, обаче, не важи за автомобили, които не са регистрирани в България, отчита ЕК. Следователно тази мярка е силно дискриминационна и несъразмерна, пише в съобщението.
ЕК изисква от българските власти да спазват принципите за свободно движение на стоки и хора и за недискриминация спрямо гражданите на ЕС. Осигуряването на правилното действие на единния пазар е от особено значение и основно средство за преодоляване на разрушителните икономически ефекти от руското нахлуване в Украйна, се допълва в съобщението. Едностранното действие на национално равнище и въвеждането на дискриминационно отношение не е решение. България разполага с два месеца, за да отговори на опасенията, изразени от ЕК, а в противен случай комисията допълва, че може да продължи с наказателната процедура.
По втора наказателна процедура ЕК изпраща становища до нашата страна, Белгия, Чехия, Дания, Германия, Ирландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Холандия, Австрия, Полша, Румъния, Словения, Словакия и Финландия заради невъвеждането на европейските правила за командироването на работници. Правилата са свързани с борбата с измамите и заобикалянето на изискванията, достъпа до информация и административното сътрудничество между държавите в ЕС.
Правилата определят административните изисквания и мерките за контрол, които държавите могат да налагат, за да наблюдават спазването на правилата, защитава правата на командированите работници и ги предпазват от неблагоприятно отношение от страна на работодателя при съдебни или административни действия, като осигуряват ефективно прилагане и събиране на административни наказания и глоби в държавите от ЕС. Според правилата държавите трябва да въведат ефективни, съразмерни и възпиращи наказания при нарушение.
През юли 2021 г. ЕК изпрати официални уведомителни писма до 24 държави от ЕС и сега продължава процедурата спрямо 17 страни, които все още не са въвели правилно някои или всички европейски изисквания. Съответните държави разполагат с два месеца, за да предприемат необходимите мерки, в противен случай ЕК може да реши да отнесе случаите до Съда на Европейския съюз, се пояснява в съобщението.
Три от процедурите са открити още през 2019 г. и 2020 г. за неизпълнение на изискванията на три директиви. Това са директивите относно: емисиите от промишлеността - комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването; оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда; контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества. С обнародването през 2022 г. в „Държавен вестник“ на промени в Закона за опазване на околната среда и на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда допуснатите нарушения са отстранени, посочват от МОСВ. Четвъртата закрита наказателна процедура започна през есента на 2022 г. за липса на уведомление от страна на България за дългосрочната ѝ стратегия, изготвена според изискванията на Регламент на Европейския съюз за управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на България е приета с решение на Министерския съвет от 21 октомври 2022 г., което позволи на България да докладва пред ЕК изпълнението на своето задължение. От МОСВ отбелязват, че с решенията си за закриване на четирите наказателни процедури ЕК дава оценка, че България е изпълнила задълженията си и е отстранила допуснатите нарушения на правото на ЕС.
Със свое решение, обаче, ЕК също изпраща официални уведомителни писма до 14 държави членки, сред които и България, във връзка с намаляването на емисиите на няколко замърсителя на въздуха. От държавите членки се изисква да създадат национални програми за контрол на замърсяването на въздуха, за да покажат как тези ангажименти за намаляване ще бъдат изпълнени. МОСВ предприема необходимите действия за промени в Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020-2030 г. Амонякът, произлизащ от селскостопанския сектор, е замърсителят, за който повечето от държавите членки не спазват задълженията си.
Освен срещу България, на същото основание са открити наказателни процедури срещу още 13 държави – Дания, Ирландия, Испания, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Австрия, Полша, Португалия, Румъния и Швеция.
Днес ЕК взе решение и да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България за това, че не е изпълнила задълженията си по Регламент на ЕС относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (ИЧВ). Освен България, това решение на ЕК за завеждане на дела пред Съда на ЕС засяга още пет държави членки – Ирландия, Гърция, Италия, Латвия и Португалия.
ЕК съобщи още, че предявява искове срещу България и Словакия пред Съда на Европейския съюз за налагане на глоби за това, че не са въвели в националното си законодателство европейските правила за енергията от възобновяеми източници. Държавите в ЕС трябваше да въведат правилата до 30 юни 2021 г. България и Словакия досега не са съобщили за никакви мерки за промяна на законодателството според изискванията.
Междувременно по-рано стана ясно, че Европейската комисия ни призовава да приведем схемата за обезщетяване на потребителите на горива в съответствие с правилата за свободно движение и принципа на недискриминация. Срещу нашата страна се открива наказателна процедура за въвеждането на мерки, които противоречат на разпоредбите за вътрешния пазар в ЕС.
България въведе схема за обезщетенията, с които се намалява крайната цена на горивата, само за собствениците на превозни средства, регистрирани в страната. Схемата предвиждаше ползвателите на превозни средства, мотоциклети и мотори, регистрирани в България, да имат право на по-ниски цени на горивата. Компенсацията водеше до намаляване на цената на горивото с 0,25 лв. за литър. Намалението, обаче, не важи за автомобили, които не са регистрирани в България, отчита ЕК. Следователно тази мярка е силно дискриминационна и несъразмерна, пише в съобщението.
ЕК изисква от българските власти да спазват принципите за свободно движение на стоки и хора и за недискриминация спрямо гражданите на ЕС. Осигуряването на правилното действие на единния пазар е от особено значение и основно средство за преодоляване на разрушителните икономически ефекти от руското нахлуване в Украйна, се допълва в съобщението. Едностранното действие на национално равнище и въвеждането на дискриминационно отношение не е решение. България разполага с два месеца, за да отговори на опасенията, изразени от ЕК, а в противен случай комисията допълва, че може да продължи с наказателната процедура.
По втора наказателна процедура ЕК изпраща становища до нашата страна, Белгия, Чехия, Дания, Германия, Ирландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Холандия, Австрия, Полша, Румъния, Словения, Словакия и Финландия заради невъвеждането на европейските правила за командироването на работници. Правилата са свързани с борбата с измамите и заобикалянето на изискванията, достъпа до информация и административното сътрудничество между държавите в ЕС.
Правилата определят административните изисквания и мерките за контрол, които държавите могат да налагат, за да наблюдават спазването на правилата, защитава правата на командированите работници и ги предпазват от неблагоприятно отношение от страна на работодателя при съдебни или административни действия, като осигуряват ефективно прилагане и събиране на административни наказания и глоби в държавите от ЕС. Според правилата държавите трябва да въведат ефективни, съразмерни и възпиращи наказания при нарушение.
През юли 2021 г. ЕК изпрати официални уведомителни писма до 24 държави от ЕС и сега продължава процедурата спрямо 17 страни, които все още не са въвели правилно някои или всички европейски изисквания. Съответните държави разполагат с два месеца, за да предприемат необходимите мерки, в противен случай ЕК може да реши да отнесе случаите до Съда на Европейския съюз, се пояснява в съобщението.
