Държавата поиска 875 000 лв. от Сакскобургготски
Държавата поиска 875 000 лв. от Сакскобургготски / снимка: DarikNews.bg

След като държавата окончателно спечели царския дворец „Кричим”, тя предприе атака и по друго дело за знаков имот, който в момента е собственост на бившия премиер Симеон Сакскобургготски, сестра му Мария Луиза Хробок и други наследници - „Царска Бистрица” в курорта „Боровец”, пише в. „Сега”.

Адвокатите на държавата вчера предявиха иск за 875 000 лв. - приходи от сеч на дървен материал, от входни такси и от наема на всички имоти заедно с лихвите до завеждането на делото през 2011 г. Парите могат да бъдат присъдени, ако имотът бъде признат за държавен. Адвокатите на Сакскобургготски и сестра му пък искат, ако съдът им отнеме двореца, да получат от държавата 200 000 лв. за подобренията и инвестициите, които са правили в „Бистрица”.

Държавата заведе дело за „Царска Бистрица” и за дворците „Ситняково” и „Врана” през пролетта на 2011 г., след като Сакскобургготски изгуби на две инстанции битката за двореца „Кричим”. „Бистрица”, „Ситняково” и „Врана” бяха възстановени на царските наследници с актове на кметове и областни управители. Дворецът „Кричим” не бе върнат и Сакскобургготски си го поиска.

В спора за собствеността на „Царска Бистрица” беше намесен и Светият синод. Защитата на бившия премиер представи в съда протокол от 1904 г. и обясни, че дворецът е бил църковен, а после е продаден на княз Фердинанд. За да докажат, че монархът е имал достатъчно лични средства, за да го купи, адвокатите на внуците му депозираха пред магистратите и писмо от майката на Фердинанд княгиня Клементина. От него става ясно, че князът е получил 1 млн. франка заем от майка си. Адвокатите на правителството оспориха приемането на документа с мотива, че притежанието на пари не означава автоматично, че те са похарчени за купуването на имоти. Тъй като защитата на бившия премиер иска да бъдат събрани още доказателства, процесът бе отложен за март.

В имението „Бистрица” влизат 210 000 дка земя, както и няколко постройки - стар и нов дворец, електрическа централа, гараж, жилище за персонала, конюшня и караулно помещение. Връщането му на Сакскобургготски стана възможно, след като, докато той бе премиер, правителството преобразува собствеността върху резиденцията в частна държавна собственост, а областният управител на София деактува имота.

Претенциите на Сакскобургготски и сестра му за имотите почиват върху решение №12 от 1998 г. на Конституционния съд. С него бе обявен за противоконституционен Законът за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. Според множество юристи обаче конституционните решения нямат реституционен ефект. Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който го е постановил, т.е. от парламента. Това не се е случило.

В средата на декември 2009 г. депутатите наложиха мораториум върху правото на бившия премиер и сестра му да се разпореждат със земи и имоти, върнати им като наследници на бившите царе, до приемането на специален закон. Временната мярка действа и досега. Заради мораториума през лятото на 2010 г. Сакскобургготски заведе дело срещу България в Страсбург, по което юристи му предричат успех.

През декември 2012 г. и Върховният касационен съд (ВКС) прие, че „Кричим” и 370 дка ниви край него са на държавата. Преди дни ВКС отхвърли молбата на царските наследници това решение да бъде отменено. Адвокатите на Сакскобургготски твърдяха, че са намерили ново писмено доказателство от съществено значение - протокол от заседанието на Петото обикновено народно събрание на Княжество България от 23 октомври 1887 г., с който се дава тълкуване на въпроса за характера на секретаря на княза като държавен служител. Съдиите обаче приеха, че този документ не е от съществено значение за делото.

Защитниците твърдяха, че даденото тълкуване за частния характер на службата има отношение към спорния въпрос по делото за качеството на интендантството към княза. Основният мотив на трите съдебни инстанции, които приеха „Кричим” за държавен имот, бе, че интендантството на цивилната листа на царя, което е вписано в актовете за собственост, е държавно юридическо лице, а не частна канцелария на монарха. Вчера адвокатите на Сакскобургготски представиха протокола от 1887 г. и по делото „Бистрица”, тъй като на спора за интендантството се крепят всички процеси за царските имоти.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

България