Срещаме се със Зорница Войничанска и майка й Венета в един изключително труден за тях период.
Пореден порой в Мизия буквално беше отнесъл улицата, на която живеят и се налагаше болната майка да носи на гръб още по-болната си дъщеря. И днес те не могат да се отърват от спомените за онова време на изпитание, предава NOVA.
„Разбира се, че помня! Беше разрушена улицата. Ние тук, нашите съседи, я наричахме калдъръмената улица, защото имаше само камъни и чакъл, пясък ...и не можеше да се върви по нея.
Имаше бордюр висок, който аз посмъртно не можех да преодолявам сама и съм пълзяла, и съм се катерила …майка ми ме е носила на гръб до по-равното, за да мога да отида до училище, до изпити”, спомня си Зорница Войничанска.
Това се налагало, защото дъщерята не можела да ходи, разказва майка й Венета: „Улицата ни беше направо, буквално отнесена от пороя. Страшно нещо беше, а тя трябваше да ходи на изпити и я носех на гръб. Преминаваме улицата и на тротоара пак продължаваме надолу до здравия път, за да отиде на училище. Да я заведа на училище да учи.”
„Паралелно с това вървеше и моето обучение, и трябваше да ходя на изпити. Улица има или няма, изпитът си е изпит. Трябва да се явиш при всички положения. И се молех тогава само и единствено на природата да е по-благосклонна, да няма сняг, за да мога да вървя”, разказва Зорница.
Въпреки, че сега улицата вече е напълно ремонтирана 2020-та година също не минала без трудности. Изгубили близък и добър човек. „Моята майка почина от COVID-19. Беше при мен, години съм я гледала. Прекрасен човек”, спомня си с тъга Венета.
В тъмното обаче има и светлина и то не една. Сега Зорница ходи все по-добре, може да излиза и да се прибира сама. Дори пазарува един път седмично хляб и необходимите за домакинството им продукти.
Най-важното обаче за нея е това, че е могла да мине сама по гладката улица, за да стигне до изпитната зала за матурата. „Завърших най-накрая. Кошмарът приключи.
Самостоятелната форма приключи завинаги. Такава форма няма да погледна докато съм жива”, радостна е от постиженията си Зорница. Дори майка й не вярвала, че тя ще успее да се пребори сама за себе си. Но е категорична - дъщеря й е борбена натура и е упорита.
Пореден порой в Мизия буквално беше отнесъл улицата, на която живеят и се налагаше болната майка да носи на гръб още по-болната си дъщеря. И днес те не могат да се отърват от спомените за онова време на изпитание, предава NOVA.
„Разбира се, че помня! Беше разрушена улицата. Ние тук, нашите съседи, я наричахме калдъръмената улица, защото имаше само камъни и чакъл, пясък ...и не можеше да се върви по нея.
Имаше бордюр висок, който аз посмъртно не можех да преодолявам сама и съм пълзяла, и съм се катерила …майка ми ме е носила на гръб до по-равното, за да мога да отида до училище, до изпити”, спомня си Зорница Войничанска.
Това се налагало, защото дъщерята не можела да ходи, разказва майка й Венета: „Улицата ни беше направо, буквално отнесена от пороя. Страшно нещо беше, а тя трябваше да ходи на изпити и я носех на гръб. Преминаваме улицата и на тротоара пак продължаваме надолу до здравия път, за да отиде на училище. Да я заведа на училище да учи.”
„Паралелно с това вървеше и моето обучение, и трябваше да ходя на изпити. Улица има или няма, изпитът си е изпит. Трябва да се явиш при всички положения. И се молех тогава само и единствено на природата да е по-благосклонна, да няма сняг, за да мога да вървя”, разказва Зорница.
Въпреки, че сега улицата вече е напълно ремонтирана 2020-та година също не минала без трудности. Изгубили близък и добър човек. „Моята майка почина от COVID-19. Беше при мен, години съм я гледала. Прекрасен човек”, спомня си с тъга Венета.
В тъмното обаче има и светлина и то не една. Сега Зорница ходи все по-добре, може да излиза и да се прибира сама. Дори пазарува един път седмично хляб и необходимите за домакинството им продукти.
Най-важното обаче за нея е това, че е могла да мине сама по гладката улица, за да стигне до изпитната зала за матурата. „Завърших най-накрая. Кошмарът приключи.
Самостоятелната форма приключи завинаги. Такава форма няма да погледна докато съм жива”, радостна е от постиженията си Зорница. Дори майка й не вярвала, че тя ще успее да се пребори сама за себе си. Но е категорична - дъщеря й е борбена натура и е упорита.
